Понякога те го подтикваха да върши различни неща, но защо? Те насъскаха жителите на селото да извършат над него съда на Линч; те му подхвърлиха пумпала, за да си спомни за детството, те му позволиха да се придвижва с вечномобила, макар да знаеха, че използването му е свързано със смъртен риск.
А какво става с андроидите след такъв шок?
Какво става след изпълнението на възложената им мисия?
Той каза на Крофърд, че ще се срещне с него, когато разбере какво става. Сега вече знаеше нещо и това „нещо“ щеше много да заинтригува Крофърд.
Но имаше още нещо, което безпокоеше трескавото му съзнание и търсеше изход. Той знаеше още нещо, но не можеше да си спомни какво именно.
Като заобикаляше огромните дървета и пристъпваше по мекия килим от мъх, гнили листа и цветя, той тръгна през гората. Тук царуваше странна тишина.
Трябваше да намери Ан Картър. Да й съобщи какво става и тогава двамата щяха да намерят изход.
Спря се в подножието на един стар дъб. Вдигна глава. Загледа се нагоре в короната му и положи усилия да подреди мислите си.
Два момента му се струваха важни.
Да се върне на родната Земя.
Да намери Ан Картър.
35
Уикърс забеляза мъжа, едва когато той го заговори.
— Добро утро, непознати човече, — чу Уикърс и се обърна.
Онзи стоеше на няколко фута от него — висок, як мъж, облечен като фермер или работник, само че на главата си носеше малка шапка с дълга блестяща козирка и перце. Въпреки простотата на дрехите, във вида му нямаше нищо селско. Пред него стоеше уверен в себе си човек и Уикърс го свърза с герой от някаква книга, но не можеше да се сети от коя. На рамото си мъжът носеше колчан със стрели, в ръката си държеше лък, на колана му се поклащаха два заека, а по крачола му личаха следи от кръв.
— Добро утро — сухо отговори Уикърс.
В неочакваната поява на този човек нямаше нищо приятно.
— Вие сигурно сте един от тях? — подхвърли мъжът.
— Кого имате предвид?
Онзи се ухили весело.
— Един от тези, които са пристигнали по погрешка. Идват и не знаят къде са се озовали. Често се питам какво би станало с тях, ако се бяха приземили преди нашата поява тук или в някаква пустинна местност.
— Не разбирам за какво говорите.
— Знаете ли къде се намирате? — попита човекът.
— Мисля, че това е втората Земя — съобрази Уикърс.
Човекът се усмихна.
— Отгатнахте — призна той. — Явно сте по-съобразителен от другите. Много от тях скитат наоколо, губят се и не вярват, когато им обясняваме, че се намират на Земя-2.
— Ясно — каза Уикърс. — Значи това е Земя-2? А Земя-3?
— Тя ще почака, докато ни потрябва. Безкрайно множество светове чака своя час. Ние можем да ги усвояваме поколение след поколение. Нова Земя за всяко поколение, ако това се наложи. Но те смятат, че редът на другите Светове няма да дойде скоро.
— Те? — попита Уикърс. — Кои „те“?
— Мутантите — уточни човекът. — Тези, които живеят в Големия дом. Нима не видяхте Големия дом?
От предпазливост Уикърс поклати отрицателно глава.
— Навярно сте го подминали, когато сте преминали хребета. Голяма тухлена къща с бяла ограда и с постройки като хамбари, макар че съвсем не са хамбари.
— А какво?
— Лаборатории, изследователски лаборатории — отговори човекът. — А в някои от залите слушат.
— Слушат? Струва ми се, че може да се слуша навсякъде.
— Слушат Звездите — поясни човекът.
— Слушат… — започна Уикърс и веднага си припомни седналия в люлеещия се стол на терасата на неговата къща в Клифууд Фландърс с разсъжденията му относно огромните запаси от знание, натрупани в другите звездни светове, за това, че не е задължително да се лети дотам с ракети, че звездите могат да се достигнат със силата на мисълта и че тези знания могат да се използуват. — Телепатия? — попита Уикърс.
— Разбира се — потвърди човекът. — Та те слушат не самите звезди, а техните обитатели. Чували ли сте някога за такова идиотско занимание — да се слушат звездите?
— Да, чувал съм — отговори Уикърс.
— Те вземат идеята от жителите на звездите. Но не могат да разговарят с тях. Само слушат. Разбират за какво мислят, нещичко използуват, ала много остава неразбираемо за тях. А може би вие знаете повече за това, мистър…
— Казвам се Уикърс, Джей Уикърс.
— Много ми е приятно, радвам се да се запозная с вас. Името ми е Ейза Андрюс.
Той направи крачка напред и протегна ръка. Уикърс я пое и силно по приятелски я стисна.
Сега си спомни къде бе чел за подобен човек. Пред него стоеше истински американски заселник, въоръжен с дългоцева пушка, тръгнал да усвоява ловните територии на Кентъки. Чувстваше неговата твърдост, независимост, добро разположение на духа и спокойна самоувереност. Значи тук, в горите на Земя-2, се е появил нов тип заселник — силен, независим човек, който можеше да стане приятел.
— Това навярно са мутантите — производители на вечните бръснарски ножчета от магазините „Последна дума на техниката“? — невинно попита Уикърс.
— Бързо съобразявате — одобри Андрюс. — Можете да прескочите след някой друг ден и да поговорите с тях.
Той прехвърли лъка в другата си ръка.
— Чуйте, Уикърс, а там не сте ли оставили някого? Жена, деца?
— Не — сподели Уикърс, — нито едно живо същество.
— Отлично. В противен случай щяхме веднага да отидем в Големия дом и да поговорим с тях — те щяха да доставят жена ви и децата. Жалко само, че веднъж попаднали тук, няма връщане назад. Наистина, не е нужно да се връщаш. Не познавам никого, който би поискал да се върне.
Той огледа Уикърс от главата до петите и се подсмихна.
— Твърде слаб ми изглеждате — прецени го той. — Лошо ли се хранехте?
— С риба, еленско месо и с диви плодове.
— Жена ми е сготвила. Ще се нахраним до насита, ще се обръснете, ще кажа на децата да стоплят вода, ще се изкъпете, а после ще поговорим. Трябва да обсъдим много неща.
Той тръгна напред и Уикърс го последва през гъсталака.
Не след дълго излязоха на зеленеещо царевично поле.
— Ето, тук живея — каза Андрюс. — Там при склона към долината. Виждате дима?
— Имате отлична царевица — отбеляза Уикърс.
— Вече е четвърт над коляното. По-нататък е фермата на Джак Смит. Ако се вгледате, можете да видите къщата му. А там под хребета са полетата на Джон Симънс. Имаме и други съседи, но оттук не се виждат.
Те преминаха оградата от бодлива тел и тръгнаха между царевичните редове.
— Тук всичко е по-различно — обясняваше Андрюс, — отколкото на онази Земя. Там работех във фабрика и живеех в стая, годна само за свине. Закриха фабриката и парите свършиха. Отидох при хората от „Въглеводородите“ и получих продукти. После хазяинът ни изгони на улицата и отново отидох при тези
