Беше уязвен — да го употребяват за задачи, които са му неизвестни. Ан също служеше на някакви цели, за които не подозираше.
Зад производството на вечномобили, вечни ножчета, синтетични въглеводороди се криеха грандиозни цели. В плановете на мутантите влиза спасението и новото формиране на общество от хора, тръгнали по погрешен път. Те се стремяха да създадат Свят или Светове, където войната не само щеше да бъде обявена извън закона, но просто щеше да стане невъзможна, където нямаше да има място за страх и несигурност в утрешния ден.
Но каква роля му отреждаха на него, Джей Уикърс?
В къщата, където го бяха приютили, се полагаха основите, може би малко примитивни, но все пак основи на тази програма. След две-три поколения потомците на това семейство ще узреят за машините и за прогреса, достойни за човека.
Мутантите ще отнемат от човечеството опасните играчки и ще ги скрият, докато децата му станат достатъчно мъдри, за да не наранят с тях нито себе си, нито съседите си. Те ще отнемат от детето играчките на юношата, които в детските ръце могат да причинят зло. А когато то порасне, ще му ги върнат, може би усъвършенствани.
И бъдещата цивилизация, насочвана от мутантите, няма да бъде механистична цивилизация. Тя ще бъде построена върху други социални и икономически основи, върху духовно и художествено начало. Мутантите ще подхванат олюлелия се човек, ще му върнат отдавна загубеното равновесие и годините, използувани за това преустройство, няма да отидат напразно, те ще се изплатят стократно с бъдещето на човечеството.
А ако това са само мечти! Само един сън наяве! Много по-важно е това, което ще извърши той, андроидът на име Джей Уикърс.
Но преди да предприеме каквото и да било, му трябват повече факти. Нужна му е информация, но нямаше как да я получи, ако остане на тавана в къщата на новите заселници, където така добре се почива върху дюшека от царевична шума.
Можеше да получи нужната информация само на едно място.
Стана безшумно от леглото и в тъмнината започна да търси пипнешком дрипите си.
37
Прозорците на къщата не светеха. Тя беше обляна от лунна светлина, а по фасадата й се чернееха сенките на дърветата. Уикърс поспря пред вратата на оградата и се опита да си спомни как бе изглеждало всичко тогава. Спомняше си, че лунната светлина подчертаваше белотата на колоните и им придаваше призрачна красота, спомняше си какви думи си бяха разменили.
Но всичко бе погребано — остана единствено горчилката от прозрението, че е само жалко подобие на човек.
Отвори вратата на оградата, мина по алеята и се изкачи по стъпалата. Стъпките му кънтяха в тишината на лунната нощ и му се струваше, че ги чува цялата къща.
Намери бутона на звънеца, натисна го и застана в очакване като миналия път. Но сега не очакваше Катлийн да отвори вратата.
В хола блесна светлина и той видя през стъклото човекоподобно създание, което се насочи към него. Вратата се отвори, той влезе и проблясващият робот, наведен неловко пред него, произнесе:
— Добър вечер, сър.
— Вие ли сте, Айзекая? — попита Уикърс.
— Да, сър, — потвърди роботът. — Видяхте ме сутринта.
— Разхождах се — обясни Уикърс.
— Ако желаете, ще ви покажа стаята ви.
Роботът се обърна и тръгна нагоре по витата стълба. Уикърс го последва.
— Превъзходна нощ, сър, — произнесе роботът.
— Да, чудна нощ.
— Гладен ли сте, сър?
— Не, благодаря.
— Мога да ви донеса да хапнете, ако не сте ял — предложи Айзекая. — Струва ми се, че е останало още от кокошката.
— Не — отказа Уикърс. — Благодаря.
Айзекая отвори вратата и запали светлината. Отдръпна се встрани и покани Уикърс да влезе.
— Може би — попита Айзекая, — ще поискате да пийнете нещо.
— Чудесна идея, Айзекая. Шотландско уиски, ако може.
— Един момент, сър. Пижамите са в третото чекмедже отгоре. Може да са ви малко големи, но ще ви свършат работа.
Той намери почти нови пижами, грозни и прекалено големи, но беше по-добре от нищо.
В уютната стая имаше широко легло, покрито с бял юрган, а на прозорците висяха бели перденца, полюшвани от нощния ветрец. Седна на стола в очакване на Айзекая и за пръв път от много дни усети умора. Сега ще пийне уиски, ще се вмъкне в леглото, а на сутринта ще слезе долу и ще поиска обяснения.
Вратата се отвори.
Но това не беше Айзекая, влезе Хортън Фландърс в малинов халат и чехли, които шляпаха при всяка крачка. Той пресече стаята, седна на другия стол и погледна Уикърс с лека усмивка.
— И така, вие се върнахте — започна той.
— Върнах се, за да ви изслушам — произнесе Уикърс. — Можете да започвате.
— Защо пък не — съгласи се Фландърс. — Заради това и станах. Веднага след като Айзекая ми съобщи за вашето завръщане, разбрах, че искате да говорите с мен.
— Не искам да разговарям. Искам да ви изслушам.
— О, да, разбира се. Наистина, аз съм длъжен да говоря.
— И не за запасите от знания на другите светове, които така живописно ми обрисувахте, а за много по- земни неща.
— За какво например?
— За това, например, че аз съм андроид, както и Ан Картър. За това, коя е Катлийн Престън. Наистина ли е съществувала, или е само в моята памет? Ако съществува наистина, къде е сега? И накрая — за моята роля в цялата тази история и за вашите намерения.
Фландърс кимна.
— Не е лошо. Вие се изхитрихте да зададете именно тези въпроси, чиито отговор няма да ви донесе удовлетворение.
— Трябва да ви съобщя — прекъсна го Уикърс, — че на онази Земя преследват мутантите, убиват ги, магазините „Последна дума на техниката“ са разбити и разграбени, обикновените хора са готови за борба. Аз се явих тук, като смятах, че съм мутант.
— Вие наистина сте мутант, уверявам ви, Уикърс, но особен тип мутант.
— Мутант-андроид.
— Вие сте невъзможен — възрази Фландърс. — Оставете горчивината…
— Да, разбира се, че изпитвам горчивина — подхвана думите му Уикърс. — А как иначе? Четирийсет години се смятам за човек и изведнъж разбирам, че не съм.
— Глупчо — възкликна Фландърс, — вие сам не знаете кой сте.
Айзекая, след като почука на вратата, влезе с поднос в ръце. Остави подноса с две чаши, сода, кубчета лед и половинка уиски на масата.
— А сега — извиси глас Фландърс — можем да поговорим като разумни същества. Не зная как може да се обясни това, но човек става по-цивилизован, щом вземе чаша уиски в ръка.
Той пъхна ръка в джоба на халата, извади пакет цигари и предложи на Уикърс. Уикърс протегна ръка за цигарата и обърна внимание, че пръстите му треперят. Досега не беше забелязал колко е напрегнат. Фландърс щракна запалката и му подаде да запали. Уикърс дръпна.
