— Така е добре — въздъхна той. — Цигарите ми свършиха на четвъртия ден.
Пушеше и се наслаждаваше на аромата на тютюна, усещаше как намалява нервната му възбуда, наблюдаваше как Айзекая налива уискито.
— Чух сутрешния ви разговор — уведоми го Уикърс. — Айзекая ме пусна и станах свидетел на вашата мила беседа в съседната стая.
— Зная — уточни Фландърс.
— Значи всичко е било разиграно?
— Абсолютно всичко — весело потвърди Фландърс. — Всяка нараняваща дума.
— Вие сте искали да разбера, че съм андроид?
— Точно така.
— И мишката ли изпратихте вие?
— Искахме да ви извадим от равновесие — призна Фландърс. — А мишката изпълняваше определена задача.
— Тя ме е шпионирала.
— И още как. Тя се оказа превъзходен шпионин.
— Безкрайно ме възмути, че внушихте на жителите на Клифууд, че аз съм виновен за вашата смърт.
— Трябваше да ви принудим да заминете оттам и да се върнете в страната на вашето детство.
— А откъде знаехте, че ще тръгна нататък?
— Скъпи приятелю, замисляли ли сте се някога над способността за верни предчувствия? Не говоря за предчувствието, което ви позволява да заложите правилно при надбягвания или да отгатнете какво ще бъде времето утре. Не, говоря за предчувствието в пълния смисъл на думата. Говоря за способността интуитивно да се предвижда резултата от въздействието на ред фактори, за способността точно да се знае какво ще стане, без да се размисля върху връзката между тези фактори. Такава способност е равнозначна на четене на бъдещето.
— Разбира се. Не можех да не се замисля върху това. Особено в последно време.
— Направихте ли си изводи?
— Някакви. Но…
— Сигурно сте решили, че подобна способност е обикновено човешко качество, което не е получило достатъчно развитие. Решили сте, че подозираме за съществуването му, но неговото развитие става много бавно, че е вид резерв, очакващ своето време.
— Нещо такова. Но…
— Именно то ни помогна — прекъсна го Фландърс. — Това е отговорът на вашия въпрос. Имахме предчувствие, че ще се насочите натам.
— Отначало подозирах Крофърд, но се оказа, че той няма нищо общо.
Фландърс кимна утвърдително.
— Крофърд не би могъл да го направи. Той има прекалено голяма нужда от вас и не би се решил да ви плаши. Тук вашето предчувствие ви подведе.
— Страхувам се, че не.
— Вашите предчувствия не са ефективни — констатира Фландърс, — защото не вярвате в тях. Засега вие оставате в света на логиката и се доверявате на логическите разсъждения, характерни още за пещерния човек. Да се разгледа проблемът от всички страни, да се претеглят всички за и против, като че ли се решава математическа задача. Вие не вярвате на вашите предчувствия и в това е вашата грешка.
„Да, именно в това.“ — помисли Уикърс. Той имаше предчувствието, че трябва да завърти пумпала в къщата на Престън. Тогава нямаше да му се налага да върви толкова дни през пустинните земи на втория Свят. Имаше предчувствие, че трябва да се вслуша в съвета на Крофърд да не докосва вечномобила. Тогава щеше да се избави от много неприятности. А щом се появи предчувствието, че трябва да намери пумпала, веднага се втурна да го търси.
— Много ли неща сте разбрали? — заинтересува се Фландърс.
Уикърс поклати отрицателно глава.
— Малко — призна си той. — Зная, че съществува организация на мутантите. Че тя действува от няколко години и че човечеството се е отклонило от обичайния си път, както ми говорехте една вечер в Клифууд. Организацията е дошла в този Свят, защото дейността й е приела широк размах и е започнала да привлича вниманието. Имате заводи, които произвеждат стоки, подкопаващи икономиката на стария Свят. Аз видях един от тях. Там работят роботи. Кажете, наистина ли само роботи?
Фландърс се засмя.
— Разбира се. Само им казваме какво е необходимо.
— И после тази история със слушането на Звездите.
— Ние почерпихме от тамошните обитатели много добри идеи — похвали се Фландърс. — Но не всички от нас са способни да слушат Звездите. Само някои — телепатията е вроден талант. И както ви казах онази вечер, не всичко може да се използва. Понякога имаме само отправна точка, останалото разработваме сами.
— А какви са вашите цели? Какво смятате да правите?
— Това не мога да кажа. Непрекъснато се откриват нови възможности, появяват се нови насоки. Ние сме съвсем близо до велики открития. Например безсмъртието. Един от следващите…
— Имате предвид — прекъсна го Уикърс — вечен живот?
— Защо не?
„И наистина — помисли Уикърс, — защо не? Имаме вечни ножчета и вечни коли, защо да нямаме и вечен живот? Защо да се спираме на средата на пътя?“
— А андроидите? — не се стърпя той. — Каква е ролята на андроидите като мен? Ролята на андроида не може да бъде толкова отговорна?
— Андроидите имат свое собствено поле на дейност — успокои го Фландърс. — В частност — вашата работа е Крофърд.
— Какво трябва да направя с Крофърд?
— Да го спрете.
Уикърс се засмя.
— Аз? А вие знаете ли какво стои зад гърба му?
— Зная какво имате зад вашия.
— Просветлете ме.
— Предчувствие, развито в най-висша степен. Такава острота на предчувствието няма у нито едно човешко същество. Имате най-силно развитото и най-слабо използуваното предчувствие.
— Почакайте, забравяте, че не съм човек.
— Вие бяхте човек — увери го Фландърс. — И отново ще станете. Някога ние взехме вашия живот…
— Как така сте взели живота ми?
— Съдържанието на вашия живот — поясни Фландърс, — това, което се нарича душа, мисли, впечатления, реакции, които са присъщи на Джей Уикърс, на истинския Джей Уикърс на възраст осемнайсет години. Ние като че преляхме съдържанието на един съд в друг. Преместихме ви от вашето тяло в тялото на андроид, а вашето истинско тяло ще пазим до момента, когато ще можете да се върнете в него.
Уикърс едва не скочи от стола.
Фландърс го успокои с движение на ръката.
— Седнете. Ще попитате защо сме го направили?
— И вие ще ми отговорите — настоя Уикърс.
— Разбира се, че ще ви отговоря. Когато бяхте на осемнайсет години, не подозирахте за вашия дар. Дори ние не можехме да повлияем върху това. И да бяхме ви казали, нямаше да има резултат. Трябваше да го осъзнаете самостоятелно. Пресметнахме, че процесът ще отнеме петнайсет години, той се забави над двайсет, а вие все още не сте се събудили напълно.
— Бих могъл…
— Да — съгласи се Фландърс, — бихте могли да растете във вашето собствено тяло, но съществува още
