— Тук ни е добре — обясняваше Андрюс. — Никога не сме живели така.
Джийн потвърди думите му с усмивка.
„Да, тук се живее чудесно“ — рече си Уикърс. Живот — идеализиран и възпят в книгите за първите заселници на американския континент с всичките му предимства, но без опасностите и трудностите. Тук процъфтяваше някакъв своеобразен феодализъм и Големият дом, подобно на замък, с бащина грижа опекунстваше околните земи, които хранеха намерилите щастие преселници. Сега е моментът и да си отдъхне и да събере сили. Тук цареше мир. Никой не говореше за война.
Както се изрази Андрюс, пасторално-феодален стадий. А какъв стадий ще последва? Пасторално- феодалният стадий е пауза за почивка и размисъл, за привеждане на мислите в ред, за подновяване на връзката на човека със земята, период на подготовка за развитие на цивилизация, която би следвало да бъде по-съвършена от предходната. Те се намираха на една от многото Земи, а колко такива Светове следваха един след друг? Хиляди, милиони? И всички те бяха отворени за хората.
Ясно като на длан, той видя целия замисъл на мутантите, който със своята простота и жестокост би могъл да успее напълно.
На самата Земя всичко вървеше надолу. Някъде из дългия път на своето развитие човекът се бе отклонил и бе тръгнал по грешния път. Той бе надарен с ум, талант и доброта, но умът и талантът се превръщаха в своята противоположност, а добротата — в егоизъм.
Тези мили хора заслужаваха спасение. Но можеха да се спасят само, ако се откъснеха от обичайното всекидневие, като разрушат вече създадените представи и понятия. Нямаше друг начин да се унищожи омразата, завистта и злобата, вкоренили се в съзнанието за много поколения.
Всичко това можеше да се направи, само ако се разруши Светът, в който живееха и на негово място се създаде по-добър.
За осъществяване на тази идея беше необходима ясна програма, план за действие.
Налагаше се първо да се разруши икономическата основа. И те решиха проблема чрез вечномобилите, вечните бръснарски ножчета и синтетичните въглеводороди. Промишлеността щеше да рухне, като се произвежда и залива пазара със стоки, които нямат конкуренция и е невъзможно да се възпроизведат. Достатъчно беше да се разруши промишлеността, за да стане войната почти невъзможна и целта се оказваше наполовина достигната. Наистина, това бе съпроводено с чудовищна безработица, с изхранването на населението със синтетични въглеводороди и разселването по други Светове. Ако не стигне мястото на Земя-2, може да се използува Земя-3, а може би и Земя-4, за да не пречи никой на никого. В новите Светове всичко започва отначало, грешките могат да се избегнат и да се предотвратят опасностите, които в течение на векове са довеждали до кръвопролития на старата Земя.
Всякакви форми на цивилизация ставаха възможни на новите Земи. Можеше да се експериментира: на Земя-2 се създава една цивилизация, на Земя-3 — малко по-различна, на Земя-4 — съвсем различна. След столетия, при сравняването на тези цивилизации, след обработването на всички данни и отстраняването на грешките, могат да се внесат поправки. Така с времето ще можем да се достигне най-добрата форма.
На Земя-2 първата крачка беше пасторално-феодалната цивилизация. Тук бе направено място за почивка, място за възпитание и размишление. Нещо ще се измени или ще бъде изменено. Синовете на човека, под чийто покрив той намери подслон, ще си построят по-добра къща и навярно ще пожелаят техните ниви да се обработват от роботи, а хора със свободно време, чиято енергия се насочва от добри намерения, могат да построят рая.
Във статията, която прочете една сутрин във вестника (нима това се бе случило само преди няколко дни) се съобщаваше, че властите са обезпокоени от масовите изчезвания на хора. Според автора, изчезват безследно цели семейства. Единственото общо между тях е крайната бедност. Именно тях, лишените от покрив и работа, често болни, преселваха първи на новите Земи, следващи след неуютната Земя. А тези, които остават на старата планета, освободени от нежеланото съседство, също ще намерят своя път.
„Прекрасен. — помисли той. — Прекрасен. А какво ще стане с андроидите? Но, нека започнем отначало.“
Мутанти е имало винаги. Без тях човекът завинаги щеше да остане малко плашливо животно, криещо се в джунглите, катерещо се по дърветата, животно страхливо и незабележимо.
В резултат на мутация на предните крайници се е появил палецът, който противостои на останалите пръсти. В резултат на мутация малкият мозък се е развил. Мутация е довела до овладяването на огъня. Друга — до изобретяването на колелото. Трета — на лъка и стрелите. И така, от хилядолетия в хилядолетия. С всяка мутация човечеството се е изкачвало все по-нагоре по еволюционната стълба.
Но съществото, покорило огъня, не знаело, че е мутант. Не са го знаели и изобретателите на колелото, и първият стрелец.
През всички векове са съществували мутанти. Те не са и подозирали за различието си от другите. Това са хора, на които всичко се отдава по-добре — великите бизнесмени, великите държавници, великите писатели, великите художници. Те стоят толкова високо над останалите, че на общия фон изглеждат гиганти.
Може би не всички, но повечето от тях са мутанти. А по отношение на възможностите им, тяхното превъзходство се свежда до минимум, тъй като те се ограничават, за да се приспособят към социалното и икономическото ниво на другите хора. Тяхната способност да се приспособяват и да изглеждат по-малки, отколкото са в действителност, също така говорела за превъзходството им. И макар успехите на тези хора според мерките на обикновения човек да са големи, това превъзходство не е всепобеждаващо: те не могат да разкрият своята истинска същност, защото никой няма да ги разбере.
А ако изведнъж човекът осъзнае, че е мутант и получи неоспоримо доказателство, какво ще стане тогава?
Да предположим, че човек открие у себе си способността да чете мислите на разумните същества от планетите на други слънчеви системи. Такава способност ще бъде безспорно доказателство за мутация. Ако след общуване със звездите, човек почерпи някаква ценна информация, например, принципа на действие на машина, работеща без триене, той няма да може да живее повече по старому и няма да остане на предишния етап. Като осъзнае своята същност, той ще почувствува необходимост да върви по своя неутъпкан път.
Или, да допуснем, че човек изпадне в ужас от чутото от звездите. И усетил своята самота, изпита необходимостта да сподели информацията, почерпена от глъбините на космическото пространство. Ще започне да търси себеподобни, които да го разберат. Това е трудно, но той ги открива. Първо едни, после други. Не всички могат да общуват със звездите, но те имат други таланти. Някои ще се окажат „богове“ в електрониката, други ще постигнат смисъла на пространство-време, допускащ съществуването на много Светове, които следват един подир друг в безкрайна и чудна върволица.
Сред тях ще се окажат и жени. Обществото на мутантите ще нараства, защото ще се раждат и деца със стабилните качества на родителите, така че след няколко десетилетия вече стотици необикновени хора ще предоставят своите способности в служба на общото дело.
Като използуват информацията от Звездите и личните си таланти, те ще съумеят да получат средства, за да продължават своите изследвания. Колко от използуваните в бита стоки са създадени от расата на мутантите до днес?
С времето организацията на мутантите ще се разрасне, дейността им ще престане да е незабележима и ще им се наложи да търсят сигурно убежище, за да продължат успешно работата си. А какво може да бъде по-сигурно от един друг Свят?
Легнал на дюшека от царевична шума, с вперен в тъмнината поглед, Уикърс се възхищаваше от силата на своето въображение, макар откровено казано, това не можеше да бъде наречено въображение — то беше нещо, което той вече знаеше. Но откъде можеше да го знае?
Може би тайната се криеше в особеностите на неговия мозък на андроид? Или го е научил през някакъв период от живота си и го е забравил напълно, както бе забравил своето пътешествие като осемгодишно момченце в приказната страна. А може би той притежаваше наследствена памет, предавана от родители на деца, подобно на инстинктите. Но нали андроидът не може да има родители?
Той нямаше родители. Не принадлежеше към човешкия род, защото беше само подобие на човек, създадено с определена цел, която засега не знаеше.
Каква ли мисия ще му възложат мутантите? Какви негови способности могат да използуват?
