Вратата се отвори и се появи Айзекая с папка под мишница. Той подаде папката на Уикърс и застана в очакване до стената.
С треперещи пръсти Уикърс отвори папката и още на първата страница видя:
Уикърс Джей, род. 5 авг. 1937 г., п. ж. 20 юни 1956 г., д. п., в.,н. п.,скр.
Не схващаше смисъла на написаното.
— Айзекая.
— Да, сър.
— Какво значи всичко това?
— За какво говорите, сър?
— Ето, тези съкращения — Уикърс посочи с пръст, — п. ж. и така нататък.
— Джей Уикърс, роден на 5 август 1937 година, преместване на живота 20 юни 1956 година, дар за предвиждане, усет за време, наследствена памет, скрита мутация. Всичко това означава, че вие още не сте се събудили.
Уикърс погледна по-надолу — там имаше имена, свидетелство за брак, в резултат на който той се бе родил.
Чарлс Уикърс, род. 10 ян. 1907 г., конт. 8 авг. 1928 г., пр., в., ел., н. п., спр. ж. 6 февр. 1961 г.
И по-надолу:
Сара Греъм, род. 16 апр. 1910 г., конт. 12 септ. 1927 г., пр., ук. об., в., н. п., спр. ж. 9 март 1960 г.
Неговите родители. Опита се да го разшифрова.
— Чарлс Уикърс, роден на 10 януари 1907 година, контузен, не, тук има нещо друго…
— Контактът е установен, сър, — подсказа Айзекая.
— Контактът е установен на 8 август 1928 година, пробуден, в., ел., какво означава това?
— Усет за време и електроника, сър, — разчете Айзекая.
— Усет за време ли?
— Усет за време, сър. Други Светове. Всичко е скрито във времето, знаете ли това?
— Не, не знам това — призна Уикърс.
— Времето не съществува — обясни Айзекая. — В този смисъл, в който го разбират обикновените хора. Няма непрекъснат ход на времето, а има интервали от време, които, като секундите, следват един след друг. Макар, че нито секунди, нито други подобни съизмерими интервали от време да не съществуват.
— Знам — съгласи се Уикърс.
Той наистина знаеше. Спомни си всичко — обяснението за тези Светове, следващи един след друг, всеки затворен в капсулата на своето време, в някакъв странен интервал. Тези интервали от време с техните Светове се простират в миналото и настоящето, но колко надалеч се простира тяхната последователност не може нито да узнае, нито да предположи никое от живите същества.
Някой като че ли задейства скрит превключвател и цялата му наследствена памет се оказа на негово разположение. По-точно тя винаги е била у него, но той не е осъзнавал присъствието й, както и не осъзнаваше още напълно своя дар да предвижда.
— Времето не съществува — продължи Айзекая. — Във всеки случай, времето така както го разбира обикновения човек. Времето се състои от интервали и всеки интервал е само една от фазите на толкова обширен свят, че човешката мисъл е безсилна пред него и не може да го обхване изцяло.
Но самото време? То се проявяваше като безкрайна среда, простираща се в миналото и в бъдещето, макар че не съществуваха нито минало, нито бъдеще. Имаше просто едно безкрайно множество от интервали, простиращи се в двете посоки и всеки интервал беше една от фазите на Вселената.
На изконната Земя на човека много отдавна е мислено за пътешествия във времето, за възможността да се върнем във вчерашния ден или да отидем в утрешния. Сега той знаеше, че такова пътешествие е невъзможно, че един и същи момент време е затворен в своята собствена капсула, че Земята на хората се движи в един времеви интервал от раждането до самия край, и че тя е възникнала и ще се върне в Небитието в един и същи момент от време.
Можете да пътешествате във времето, но не в миналото и не в бъдещето. Ако притежавате усет за време, може да преминете от един интервал в друг и тогава се оказвате в друг Свят, а не във вчерашния или в утрешния ден.
Така бе станало, когато завъртя пумпала, макар че пумпалът нямаше нищо общо, той само облекчаваше прехода. Продължи да чете.
— Спр. ж. Какво е това спр. ж., Айзекая?
— Спрян живот, сър.
— На баща ми и майка ми?
— Техният живот е спрян, сър. До момента, в който мутантите окончателно разработят безсмъртието.
— Но те умряха, Айзекая. Техните тела…
— Техните тела на андроиди, сър. Ние трябва да спазваме някои условности. В противен случай у обикновените хора ще възникнат подозрения.
В стаята като че ли се взриви бомба и истината блесна пред Уикърс с цялата си сила.
Спрян живот. Неговите родители чакаха деня, в който ще получат безсмъртие.
А той, Джей Уикърс, истинският Джей Уикърс, къде беше той? Неговият живот не беше спрян, защото той бе преместен от тялото на истинския Джей Уикърс в тялото на андроида, намиращ се в тази стая и държащ в ръцете си на андроид съдбата на своите родители.
— А Катлийн Престън? — попита Уикърс.
Айзекая поклати отрицателно глава.
— Аз нищо не зная за Катлийн Престън.
— Но вие имате досието на семейство Престън.
Айзекая пак поклати глава.
— Ние нямаме никакво досие за тях. Направих справка в общия каталог. Никъде не се споменава за Престън. Няма никакви Престън.
39
И така, взетото решение, се оказа погрешно. Пред вътрешния му поглед се появиха двете любими лица. Затвори очи и видя майка си — всяка бръчка по лицето й, припомни си до какъв ужас я доведе пътешествието му в приказната страна, как му се кара баща му и как пумпалът изчезна.
Нали пумпалът изчезна. И те му казваха, че въображението му се е развихрило прекалено много. В края на краищата, изглежда беше трудно да го следят непрекъснато, за да предотвратят посещенията му в други Светове. Осемгодишният човек е достатъчно самостоятелен, за да си намери занимания в няколко Свята едновременно.
Лицето на майката и ръката на бащата, сложена със сурова нежност на рамото, остават завинаги в паметта на човека.
Изпълнени с доверие, те са чакали деня, когато тъмнината ще обхване съзнанието им, но този мрак ще бъде не краят, а началото на живот, на какъвто не са се и надявали, когато преди много години са се присъединили към малката група мутанти. Ако те така са вярвали в делото на мутантите, може ли неговата вяра да бъде по-слаба?
Има ли право да откаже своя принос в създаването на света, на който те бяха дали толкова много?
А те отдадоха всичко, което можеха да отдадат. Плодовете на техния живот трябва да съберат останалите след тях. Той беше един от тях и не можеше да ги предаде.
„Какъв ще бъде този Свят?“ — питаше се той.
Какъв Свят ще създадат мутантите-телепати, ако открият тайната на безсмъртието?
Да предположим, че хората престанат да умират, но ще живеят ли вечно?
Това вече няма да бъде предишният свят. Светът ще стане друг, в него ще се появят други ценности, други стимули.
Какви фактори ще управляват живота на вечния Свят? Какви са стимулите и условията, които ще предотвратят неговата деградация? Какви постоянно растящи възможности и интереси ще го предпазят от
