Почувствува как и двете мисли — за войната и за бедността — като койоти обикалят в мрака около огъня на неговия ум, извън зоната, осветена от интелекта.
Искаше да ги прогони, но те не искаха да си отиват. След известно време свикна с тях.
„Съществува още един фактор — подсказа му заспиващият мозък — недостигът на работни ръце у мутантите. Ето защо са създали роботите и андроидите.“ Тази трудност можеше да се избегне. Беше възможно да се вземе един живот и да се раздели на няколко. Животът на мутант — да се разтегне, удължи, уголеми. Работната ръка можеше да бъде създадена, трябваше само да се знае как се прави това.
Мислите съвсем забавиха хода си — той почти заспа.
„Ще те спра, Крофърд, и ще получа отговор. Ще те спра, обичам те, Ан…“
И изведнъж, без даже да съзнава спи или не, Уикърс потръпна и седна в леглото.
Той знаеше!
Сви се от студа на лятното утро, бързо измъкна крака изпод одеалото и стъпи на хладния под с боси крака.
Уикърс се хвърли към вратата, отвори я и изскочи на площадката на витата стълба към хола.
— Фландърс, — извика той. — Фландърс!
Появи се Айзекая и тръгвайки нагоре по стълбите, се поинтересува:
— Какво се е случило, сър? Трябва ли ви нещо?
— Трябва ми Хортън Фландърс.
Отвори се още една врата и се появи Хортън Фландърс с оголени под нощницата хилави глезени и разрошени коси.
— Какво става? — промърмори той сънено. — Какъв е този шум?
Уикърс бързо прекоси хола, грабна го за раменете и попита:
— Колко сме ние? На колко части е разделен животът на Джей Уикърс?
— Може би ще престанете да ме тресете?
— Когато ми кажете истината.
— С удоволствие — прие Фландърс. — Ние сме трима. Вие, аз и…
— Вие?
— Разбира се. Учудвате ли се?
— Но вие сте много по-възрастен от мен.
— Със синтетичната тъкан могат да се правят чудеса — промълви Фландърс. — Няма нищо чудно.
„Наистина, няма нищо чудно“ — съгласи се изведнъж в себе си Уикърс, като че ли винаги го беше знаел.
— Кой е третият? — настоя той. — Казахте, че сме трима. Кой е той?
— Ето, това не мога да ви съобщя — дръпна се Фландърс. — И без това казах прекалено много.
Уикърс се ядоса, хвана Фландърс за яката на нощницата и го стисна.
— Насилието няма да ви помогне — предупреди Фландърс. — Не е нужно насилие. Казах ви това, само защото кризата настъпи по-бързо, отколкото предполагахме. Още не сте готов да знаете всичко. Не сте заслужил. Прекалено много рискуваме, като ви караме да се развивате толкова бързо. Повече нищо няма да ви кажа.
— Не съм заслужил! — кипна Уикърс.
— Не сте готов. Трябваше да ви дадем повече време. А сега, да се отговаря на вашите въпроси и да се разговаря с вас е направо невъзможно. Това ще повлече след себе си излишни трудности, ще понижи вашата ефективност и действеност.
— Но аз зная вече всичко — злобно процеди Уикърс. — Готов или не, аз зная как да се захвана с Крофърд и приятелите му, а това е много по-значимо от всичко сторено от вас, въпреки многото загубено време. Отговорът ми е готов, вие се надявахте, че ще го намеря. Зная какво е тяхното секретно оръжие, зная и мерките за защита. Казахте ми, че трябва да спра Крофърд и аз мога да го направя.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно сигурен — потвърди Уикърс.
— Кой е третият?
В мозъка му вече зрееше подозрение, странно подозрение.
— Трябва да зная — настоя той.
— Това именно не мога да ви съобщя, съвсем не мога — повтори Фландърс.
Уикърс охлаби яката на нощницата му, а после съвсем отпусна ръце. Това, което започваше да приема контури в мозъка му, разкъсваше душата му и с всеки миг мъките ставаха все по-силни. Той бавно се отдалечи.
— Да, сигурен съм — повтаряше Уикърс. — Сигурен съм, че зная всички отговори. Зная ги, но какво ми дава това?
Той се върна в стаята и затвори вратата.
41
В един момент, като че ли светкавица проблесна в мислите му. Спомените за Катлийн Престън, които можеха да са и измислица, заедно със запечатаната в паметта му разходка из заветната долина дълги години му пречеха да разбере, че отдавна обича Ан Картър и тя му отговаря с взаимност.
По-късно разбра, че родителите му се намират в състояние на прекъснат живот и очакват завръщането си в света на любовта и взаимното разбиране, на които бяха отдали толкова много.
Не можеше да ги предаде.
„Навярно — каза си той — така е по-добре, защото има нов фактор — умението да се дели един живот на няколко части.“
Методът беше разумен и както изглежда, носеше своите плодове — нали на мутантите не им достига работна ръка и се налага по най-добър начин да използуват наличните средства. Предавате на роботите това, което можете да им доверите. А живота на всеки мутант разделяте и получавате няколко личности, поместени в тела на андроиди.
Той не беше самият себе си, представляваше част от друга личност — една трета от истинския Джей Уикърс, чието тяло очакваше деня, когато в него ще бъде възвърнат животът.
Ан Картър също не беше самата себе си, а представляваше част от друга личност. Може би — за пръв път той позволи на подозрението си да се оформи — тя беше част от Джей Уикърс и заедно с Фландърс разделяше живота, който някога беше общ.
Три андроида носеха в себе си единен някога живот — той, Фландърс и още някой. Не преставаше да го терзае въпросът — кой, все пак, е третият?
Тримата бяха свързани с една нишка и съставляваха почти едно цяло. И един ден трите им живота щяха да се върнат в тялото на истинския Джей Уикърс. Но кога щеше да стане това? Кой щеше да бъде новият Джей Уикърс? Или нямаше да бъде никой. Може би възвръщането щеше да бъде равностойно на смърт и за тримата, за да се възстанови съзнанието на предишния Джей Уикърс? Или всички те щяха да се смесят и във възкръсналия Джей Уикърс щяха да се съчетават неговите черти, чертите на Фландърс и чертите на третия — неизвестния?
А какво ще стане с любовта му към Ан Картър? Ако този неизвестен човек беше Ан, в какво ще се превърне неговата бликнала изведнъж нежност към нея? Какво щеше да стане с неговата сегашна любов след дълги години безплодни мечтания?
Разбираше, че ако Ан беше този трети, те не биха могли да се обичат. Не можете да обичате самия себе си както обичате друг човек. Невъзможно е да обичате някаква част от самия себе си, както е невъзможно тази част да ви обича. Не можете да обичате човек, по-близък за вас от сестра или майка.
Два пъти беше изпитвал любов към жена и двата пъти му я отнемаха — оказа се в капан и нямаше никакъв избор, освен да изпълни задачата си.
Беше казал на Крофърд, че ще се яви при него, когато разбере какво става и ще му разкаже всичко, за да намерят компромис, ако той е възможен.
Сега знаеше — компромисът е невъзможен.
Ако неговото предвиждане беше вярно.
