че нашите знания и способности са по-големи от техните и затова те трябва да предадат всичко в наши ръце. Как мислите, каква реакция ни очаква? Мога да ви кажа. Те ще ни изхвърлят навън и ще са прави. Откъде накъде са длъжни да ни повярват просто ей така? Ние нямахме друг изход. Можехме да действуваме само нелегално. Налагаше се да завладеем ключови позиции. Не виждахме друг път.
— Вашите думи — забеляза Уикърс — може и да са верни в мащабите на целокупното човечество, но помислили ли сте за личността, за отделния човек? За този, който получава вашите удари под кръста?
— Днес сутринта тук беше Ейза Андрюс — каза Фландърс. — Разказа, че сте му гостували и сте изчезнали. Безпокоеше се дали не ви се е случило нещо. Но това е друга история. Искам само да ви попитам — смятаме ли, че Ейза Андрюс е щастлив?
— Без съмнение — никога не съм виждал по-щастлив човек.
— И все пак — обясни Фландърс, — ние не се церемонихме с него. Отнехме му работата, която хранеше и обличаше семейството му, отнехме му покрива. И когато той се обърна за помощ към нас, знаехме, че е един от онези, които благодарение на нас останаха без работа, бяха изхвърлени от къщите си на улицата и не знаеха ще има ли за тях и семействата им покрив над главата през следващата нощ. Ние бяхме виновниците за всичките му нещастия. И все пак, той стана щастлив човек. Такива хора са хиляди и ние не се церемонихме с тях, а сега всички те са щастливи. Щастливи, защото не се церемонихме с тях, подчертавам това.
— Но не можете да отречете — възрази Уикърс, — че те заплатиха скъпо своето щастие. Говоря не за загубената работа и за подаянията, а за това, което е станало после. Вие сте се разположили на тази Земя и сте създали тук така наречения пасторално-феодален стадий, но забравяте, че дошлите тук са лишени от по-голямата част от материалните предимства на човешката цивилизация.
— Ние им отнехме само ножа, с който биха могли да наранят себе си или съседа — спореше Фландърс. — Всичко, което сме им отнели временно, ще им бъде върнато стократно и с фантастична лихва. Защото ние искрено се надяваме, мистър Уикърс, че с течение на времето цялото човечество ще получи всичко, с което ние разполагаме сега. Разберете, ние не сме чудовища, а човешки същества, следващата стъпка в еволюцията. Ние сме само с някой друг ден, с някоя и друга крачка по-напред от останалото човечество. За да оцелее, човекът трябва да се измени. Да мутира, да надрасне сегашното си състояние. Ние сме само авангарда на тази мутация на оцеляването. Като първи, бяхме принудени да започнем борбата. Ние трябва да се борим през цялото време, докато останалото човечество ни догони. Приемайте ни не като малка група привилегировани хора, а като цялото човечество.
— Човечеството — каза с тъга Уикърс — разполага с много оскъдни сведения относно вашата борба за спасяването му. Не случайно то громи вашите магазини, преследва мутантите и ги беси по уличните стълбове.
— И тук на сцената се появявате вие — забеляза Фландърс.
Уикърс кимна.
— Искате да спра Крофърд?
— Вие заявихте, че сте способен да го направите.
— Виждам пътя — потвърди Уикърс.
— Вашите предсказания, приятелю, са многократно по-добри от най-стройните разсъждения.
— Но на мен ми трябва помощ — произнесе Уикърс.
— Всичко, каквото поискате.
— Някои от вашите първи заселници, хората от типа на Ейза Андрюс, трябва да се върнат като мисионери.
— Това е невъзможно — възрази Фландърс.
— Те също трябва да водят борба — уточни Уикърс. — Не бива да стоят със скръстени ръце.
— Мисионерска работа? Искате да се върнат и да разкажат на останалите за другите Светове?
— Да, точно така.
— Но никой няма да им повярва. При настроенията, които царят на земята, ще ги изловят и ще ги линчуват.
Уикърс поклати отрицателно глава.
— Има хора, които ще им повярват. Това са, както те се наричат, Мечтателите. Това са фантазьори, които бягат от действителността. Въобразяват си, че живеят по времето на някой си Пепис или някой друг, но даже и там не намират спокойствие и чувство за безопасност. Тук те могат да се върнат към примитивния живот без тревоги, към който така се стремят. И колкото и фантастично да звучат вашите разкази, Мечтателите ще им повярват.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм.
— Това ли е всичко? Трябва ли ви още нещо?
— Разбира се — каза Уикърс. — Ще можете ли да задоволите търсенето на огромно количество въглеводороди?
— Мисля, че да. Ще преустроим нашите заводи. Сега на никого не му трябват нито нашите новости, нито нашите въглеводороди. За разпространяването на въглеводородите ще се наложи да организираме нещо като черен пазар. Но ако ние отново се окажем там, Крофърд и неговите хора няма да ни позволят да работим.
— Само в началото — забеляза Уикърс. — Но не за дълго. Докато с тях в борба за въглеводородите не влязат хиляди хора.
— Щом ви потрябват въглеводороди, ще ги получите — обеща Фландърс.
— Мечтателите ще ни повярват. Те са готови да повярват във всичко, колкото и невероятно да изглежда. Ще организираме за тях нещо като кръстоносен поход. Нямате шансове да убедите нормалните хора, но повече от тези, които бягат от реалността ще поискат да се разделят с болния Свят. Нужна е само искра, дума, някакво обещание за истинско, а не за въображаемо бягство. Мнозина ще поискат да станат жители на втория Свят. Колко бързо ще успеете да ги прехвърлите тук?
— Щом дойдат при нас — отговори Фландърс.
— Мога ли да разчитам на това?
— Безусловно — кимна Фландърс. — Не зная какви са вашите планове, но се надявам, че предсказанието ви няма да ви подведе.
— Вие го твърдяхте — напомни му Уикърс.
— Знаете ли какви са намеренията на Крофърд?
— Мисля, че готви война. Говореше за секретно оръжие и аз съм сигурен, че става дума за война.
— Но войната…
— Хайде да разгледаме войната от малко по-различна гледна точка, от тази на историците — предложи Уикърс. — Да я разгледаме като добър бизнес. В определен смисъл това е така. Когато страната води война, всички трудови, промишлени и прочее ресурси се мобилизират за една цел и се контролират от правителството. Ролята на бизнесмена е също толкова важна, колкото и ролята на военния. Банкерът и индустриалецът имат същата тежест, както и генералът.
Да направим още един логически ход и да разгледаме войната в тясно делови план, като средство за постигане на определени цели — да се вземе и удържи контролът над определени области. По време на война системата на търсене и предлагане престава да действува, граждански стоки почти не се произвеждат и правителството взема строги мерки по отношение на нарушителите, които не престават да произвеждат…
— Коли — уточни Фландърс, — вечни електрически крушки и ножчета за бръснене.
— Точно така — съгласи се Уикърс. — Така те ще спечелят време, а времето за тях е толкова важно, отколкото за нас. Под предлога за война, те могат да разпрострат контрола си върху цялата икономика. Войната ще се води по такъв начин, че да не прерасне във всепоглъщащ пожар.
— Това е малко вероятно — усъмни се Фландърс. — А какво ще правите вие?
— Ще се върна на старата Земя, но не зная къде е пумпалът ми…
— Той няма да ви трябва повече. Той е нужен само на начинаещите. Достатъчно е да поискате и ще преминете в другия свят. Сега този преход за вас е много елементарен.
— А ако се наложи да се свържа с вас?
