Според Фландърс дарът на предвиждането е по-естествен и по-зрял метод от разсъждението. Той, по думите на Фландърс, е по-пряк от обиколния път на логичните разсъждения, ползували човечеството по времето на формирането му.
И секретното оръжие се оказа старо като света — войната, разпалена с пресметнат цинизъм.
„Колко войни — помисли си той — може да преживее човечеството още?“ И разбра отговора — нито една.
Мутантите са залог за оживяването на човешката раса. На него самия не му останаха нито Катлийн, нито Ан, нито даже надеждата за собствен човешки живот. Той беше длъжен да положи всички усилия, за да спаси човешкия род от гибел.
Някой почука на вратата.
— Влезте — отзова се Уикърс.
— Закуската ще бъде сервирана, когато привършите тоалета си — съобщи Айзекая.
42
Когато Уикърс слезе долу, Фландърс вече го очакваше в столовата.
— Останалите излязоха — уведоми го той. — Имат работа. А ние трябва да направим план за действие.
Уикърс не отговори нищо. Издърпа стол и се разположи срещу Фландърс. Фландърс седеше с гръб към прозореца, така че буйните му побелели коси блестяха на слънцето като ореол. Дрехите му, както и преди, изглеждаха износени, а вратовръзката му навярно помнеше по-добри дни, но старецът беше все така спретнат.
— Виждам, че Айзекая е намерил някои неща за вас — обади се Фландърс. — Не зная какво бихме правили без него. Той е много грижлив…
— Не само неща, но и пари — добави Уикърс. — На скрина до ризата и панталоните имаше цяла пачка. Не успях да ги преброя, но изглежда, че в нея има няколко хиляди долара.
— Да, Айзекая не пропуска нищо.
— А защо са ми толкова пари?
— Не се безпокойте — успокои го Фландърс, — ние имаме денкове с пари.
— Денкове?!
— Разбира се, ние непрекъснато ги произвеждаме.
— Имате предвид фалшиви пари?
— О, не. В никакъв случай — възкликна Фландърс. — Въпреки че понякога сме си мислили и за това. Още една стрела за нашия лък.
— Искахте да залеете света с фалшиви пари?
— Защо фалшиви? Ние можем да възпроизвеждаме пари с абсолютна точност. Да хвърлим на света стотици милиарди долари и да погледаме какво ще излезе от това.
— Замисълът е ясен — съобрази Уикърс. — Учудвам се, че не сте го привели в изпълнение.
Фландърс го погледна изпитателно.
— Струва ми се, че нашето поведение ви шокира.
— В определена степен — призна Уикърс.
Айзекая внесе поднос, на който имаше чаши с охладен портокалов сок, яйца с шунка, препечени филийки с масло, бурканче конфитюр и чаша кафе.
— Добро утро, сър — поздрави той Уикърс.
— Добро утро, Айзекая.
— Обърнахте ли внимание, — попита роботът — колко чудесно е утрото днес?
— Разбира се — отговори Уикърс.
— Времето е изключително — каза роботът, — значително по-хубаво от това на предишната Земя.
Той остави храната на масата, отдалечи се през летящата врата на кухнята и се зае с всекидневната си работа.
— Ние оставахме хора — подхвана Фландърс, — докато това беше възможно. Но продължавахме да работим и с времето започнахме да настъпваме някого по мазола. Сега навярно ще станем по-резки, та нали и с нас не се церемонят. Ако Крофърд и бандата му бяха по-меки, всичко щеше да протече мирно и тихо и никому не бихме причинили зло. След десет години всичко щеше да бъде по-просто. След двайсет години това щеше да бъде детска игра. Но сега нямаме нито сигурност, нито простота. В дадения момент става дума едва ли не за революция. Ако имахме на разположение двайсет години, процесът щеше да протече еволюционно. Ако имахме време, щяхме да поемем контрола не само над промишлеността и финансите. Кризата се развихри прекалено рано.
— Сега ни трябва контракриза — вмъкна Уикърс.
Фландърс като че не го чу.
— Ние създадохме много фиктивни компании — продължаваше той. — Трябваше да бъдат много повече, но не стигнаха изпълнители даже за създадените фирми. Иначе щяхме да основем огромен брой компании за производство на най-необходимите неща. Но имахме нужда от наши хора на други места, в най-критичните точки. Налагаше се да търсим други мутанти, които биха могли да се присъединят към нас.
— Мутантите е трябвало да са много — забеляза Уикърс.
— Наистина, не са малко — съгласи се Фландърс, — но повечето са се сраснали с работите и живота на обикновения свят, до такава степен, че не са в състояние да скъсат с него. Да вземем например мутант, женен за обикновена жена. Ние не можем да разбиваме щастливия брак просто по хуманни съображения. А ако мутантите са деца? В такъв случай остава само изчакването. С тях може да се влезе в контакт, когато пораснат и напуснат родното гнездо, но не по-рано.
Вземете например банкера или индустриалеца, на чиито плещи лежи цяла икономическа империя. Кажете му, че е мутант и ще ви се изсмее в лицето. Той е намерил мястото си в живота. Доволен е от себе си. Целият идеализъм и либерализъм на младостта му е изчезнал, потиснат от неговия войнстващ индивидуализъм. Задоволява го създаденият от него начин на живот и каквото и да му предложите, няма да го заинтересува.
— Можете да му платите с безсмъртие.
— Засега го нямаме.
— Би трябвало да организирате атака срещу тях на правителствено ниво.
Фландърс поклати отрицателно глава.
— Не ни се удаде. Направихме няколко опита, но напразно. Ако имахме хиляда ключови места в правителствата, щяхме да победим лесно и бързо. Но не разполагахме с хиляда мутанта за правителствени и дипломатически постове.
С най-различни методи преодолявахме криза след криза. Въглеводородите измениха една ситуация, която можеше да се превърне във война. Но не бяхме достатъчно силни и не ни стигаше време за нормалното осъществяване на добре отработената дългосрочна програма, затова започнахме да импровизираме. Произведохме нашите стоки, за да ускорим разпадането на съществуващата социално- икономическа система и рано или късно индустриалците трябваше да въстанат против нас.
— Но вие не сте и разчитали на друго? — попита Уикърс. — Намесихте се…
— Мисля, че трябваше да направим това — прекъсна го Фландърс. — Представете си, Уикърс, че оперирате болен от рак. За да оздравее, ще се наложи да се реже. И вие ще отворите тялото на болния без всякакво колебание.
— Без съмнение — потвърди Уикърс.
— Нашият пациент — продължаваше Фландърс — е човешкия род. Той има злокачествен тумор на отделни тъкани. Ние сме хирурзите. Пациентът ще страда, после ще настъпи периодът на оздравяването и в края на крайщата ще оздравее, но аз се съмнявам, че човешкия род ще преживее още една война.
— Вашите методи са доста твърди!
— Момент! — възкликна Фландърс. — Мислите ли, че те трябва да бъдат други? Бих могъл да се съглася с вас, ако имахме поне някакви реални възможности за преговори. Представете си, че се появим пред хората, срещнем се с шефовете на правителствата и им кажем, че сме новата мутация на човешкия род и
