Не обръщах никакво внимание на жълтите светлини, карах далеч над разрешената скорост и през цялото време се чудех какво ли ще обяснявам, ако някой полицай се лепне подир нас. Но не срещнахме полицай и скоро заковах спирачки пред къщата на Джой. Гумите жално изскърцаха по асфалта и смаяният Пес отхвръкна към предното стъкло.
Къщата беше малко настрани от тротоара. Зад дъсчената оградка имаше двор, обрасъл с дървета, храсталаци и лъкатушни цветни лехи. Портичката беше както я помнех открай време — отворена и провиснала на ръждивите панти. Видях, че лампата на верандата свети; светеха и прозорците на антрето и хола.
Влачейки пушката с една ръка, аз изскочих навън и хукнах да заобиколя колата. Още преди да стигна оградата, Песа с трясък прелетя през летвите и хлътна в непроходимите шубраци отвъд тях. За миг го зърнах как изчезва сред гъсталака с прилепнали назад уши, свирепо оголени зъби и вирната опашка.
Минах през портичката и се втурнах по пътеката. Отляво, където бе изчезнал Песа, изведнъж избухна сатанинска, смразяваща кръвта врява.
Входната врата се отвори и Джой изтича през верандата. Аз я посрещнах на стъпалата. За миг тя поспря и се озърна към тъмния двор, откъдето долиташе шумът.
Олелията се засилваше. Беше нещо неописуемо. Донякъде напомняше рев на обезумяла парна латерна, примесен с глухото трополене на някакъв грамаден и свиреп звяр, тичащ стремглаво през високата суха трева.
Сграбчих ръката на Джой и я повлякох по пътеката.
— Пес! — извиках тичешком. — Пес, къде си?
Глъчката не стихваше.
Изскочихме на тротоара. Блъснах Джой в автомобила и затръшнах вратата.
От Песа нямаше и помен.
Из съседните къщи припламваха светлини. Нейде наблизо шумно изтрака врата и някой излезе на верандата.
Хукнах обратно към портичката.
— Пес! — изревах отново.
Той изхвръкна от шубраците с подвита опашка и мокри, разпенени челюсти. Нещо го гонеше по петите — нещо черно и безформено, чиято предна половина бе само една хищно зинала паст.
Реагирах по инстинкт, без изобщо да мисля.
Използвах пушката като тояга. Не знам защо не стрелях. Може би защото нямах време; може би по някаква друга причина. А може би се досещах, че куршумите са безполезни срещу връхлитащата паст.
Преди да разбера какво се каня да сторя, вече бях сграбчил цевта, сетне отметнах приклада зад гърба си и замахнах.
Песа прелетя край мен, безформеният силует изпълни рамката на портичката и пушката се понесе надолу със свирепо свистене. Улучих, но не усетих удара. Черната твар се разпадна и прикладът мина през нея като нагрят нож през буца масло. Нещо жилаво пльосна на тротоара и се размаза по дъсчената ограда.
От храсталака долетя пращене и аз разбрах, че се задават нови нападатели, но не си губих времето да ги изчаквам. Обърнах се и побягнах. Изтичах край колата, метнах пушката до Джой и хлътнах вътре. За щастие не бях изключил двигателя. Натиснах педала до ламарината и колата полетя с рев по улицата.
Джой тихо хлипаше, свита на дясната седалка.
— Престани — наредих аз.
Тя се помъчи да престане, но не успя.
— Все така вършат нещата — обади се Песа от задната седалка. — Наполовина. Не им стяга да свършат нещо както трябва.
— Не им стиска, искаш да кажеш — поправих го аз.
Джой спря да циври.
— Карлтън разправяше, че си имал някакво говорещо куче — каза тя ядно въпреки страха си, — обаче не му повярвах. Какви са тия номера?
— Никакви номера, прекрасна госпожице — увери я Песа. — Не смятате ли, че се изразявам напълно ясно?
— Джой — казах аз, — зарежи всичко, което смяташ, че знаеш. Зарежи всички предубеждения. Забрави що е логика, разум и норма. Представи си, че сме в страната на таласъмите, където са възможни всякакви чудеса — най-вече неприятни.
— Но…
— Никакво „но“, това е — срязах я аз. — Вчерашните ти представи вече не струват пукната пара. В света има говорещи кучета, които всъщност не са кучета. Има топки за боулинг, които спокойно се превръщат в каквото пожелаят. Те изкупуват Земята и Човекът може би вече не е неин собственик, а ние с тебе може всеки момент да се окажем в положението на преследвани плъхове.
В слабата светлина на таблото различих по лицето й недоумение, изненада и болка. Искаше ми се да я прегърна с все сила и да опитам да прогоня поне част от болката. Но не можех. Трябваше да карам колата и в движение да реша какво предстои тепърва.
— Не разбирам — каза Джой. Бе успяла да овладее гласа си, но под привидното спокойствие се криеха напрежение и ужас. — Първо колата… — Тя посегна, вкопчи се в ръката ми и повтори: — Първо колата…
— Спокойно, малката — рекох аз. — Не се стягай. Това вече мина. Повече ме тревожи какво ще правим отсега нататък.
— Ти не смееше да отидеш при колата — продължаваше тя. — Тогава мислех, че си страхливец. Ти… ти се тревожеше от самия страх. А той ти спаси живота.
В този момент Песа се обади от задната седалка:
— Може би ще ви бъде интересно да узнаете, че след нас идва кола.
21.
Хвърлих поглед към огледалото и Песа се оказа прав. Следваше ни кола. С един-единствен фар.
— Може пък да е случайност — промърморих аз.
Намалих скоростта и завих наляво. Колата зад нас също зави. Направих ляв завой, после десен, но преследвачите не ни изпускаха.
— Ами ако е полицията? — подхвърли Джой.
— Само с един фар? — възразих аз. — Ако можеха да ни видят с каква скорост караме, щяха да пуснат сирената и червените лампи.
Направих още няколко завоя. Изскочих на булеварда и натиснах педала, но колата зад нас не изоставаше.
— Какво ще правим сега? — запитах аз. — Мислех да се върнем в университета при Стърлинг. Трябва да поговорим с него. Но сега няма начин.
— Как сме с горивото? — запита Джой.
— Малко над половината.
— Хижата — каза тя.
— Хижата на Стърлинг ли имаш предвид?
Тя кимна.
— Ако успеем да вземем неговата моторница и потеглим по езерото…
— Те ще се превърнат в чудовището от Лох Нес.
— Може и да не са чували за чудовището от Лох Нес.
— Тогава ще се превърнат във водно чудовище от някоя друга планета.
— Не можем да останем в града, Паркър. Скоро ще се намеси и полицията.
— Това може да се окаже най-добрия ни шанс — казах аз.
Но знаех, че не е така. Ако ни прибереше полицията, щяхме да загубим сума ти време. А даже и да им приказвахме до Второ пришествие, пак нямаше да повярват на нито една дума за черните топки. Колкото до
