това за върха на щастието, ако подобни твари изобщо знаят що е щастие.
Замислих се и цялата история ми се стори непоносимо оскърбителна. За момент се запитах дали Песа не ме взима на подбив, но разбирах, че говори сериозно. Ако се шегуваше, трябваше и самият той да е част от майтапа. Защото в известен смисъл беше също тъй нелеп и странен, както и тварите в торбата.
— Мъчно ми е за вас — добави Песа без особено съчувствие, — обаче сами сте си виновни. Всички тия глупави правила…
— Вече спомена за това — казах аз. — Какви правила имаш предвид?
— Ами ония, дето определят как можеш да притежаваш разни работи.
— По-точно законите за собствеността.
— Да, навярно така ги наричате.
— Но ти каза, че топките щели да продадат Земята…
— Това е различно — прекъсна ме Песа. — Трябваше да употребя тая дума, защото във вашия език няма нищо по-подходящо. Но от сърце ви уверявам, че процедурата е съвършено различна.
Много ясно, че е така, казах си аз. Едва ли е възможно две различни цивилизации да вършат нещата по един и същ начин. Целите им ще са различни, а значи и методите ще се различават, защото самото обществено развитие няма да следва успоредни пътища. Както е и с езика — не само думите, но и основните представи за езика не могат да бъдат успоредни.
— Този апарат, който управлявате — каза Песа, — ме заинтригува от самото начало, но още не съм го опознал добре. Както навярно предполагате, бях твърде зает със събиране на важна информация по редица други въпроси. — Той въздъхна. — Нямате представа — естествено, откъде ли можете да я имате? — колко неща трябва да усвоиш, когато те запокитят изведнъж сред една непозната цивилизация.
Споделих с него оскъдните си познания за двигателите с вътрешно горене и за механичните предавки, които прехвърлят към колелата мощността на двигателя. Не се справих много успешно, но все пак той схвана основния принцип. От поведението му се досетих, че никога не е виждал подобна машина. Но за жалост имах чувството, че го впечатли не толкова нашият инженерен гений, колкото глупостта на цялата конструкция.
— От дън душа ви благодаря за мъдрото обяснение — прочувствено заяви той накрая. — Не биваше да хабя ценното ви време, но съм надарен с неизмерно любопитство. А времето можехме да употребим далеч по-ползотворно, ако бяхме обсъдили как да се отървем от тия твари.
И за по-нагледно Песа разтръска пред мен найлоновата торба.
— Знам какво ще ги правим — отвърнах аз. — Ще ги отнесем на моя приятел Карлтън Стърлинг. Той е биолог.
— Биолог ли? — запита Песа.
— Човек, който изучава живите същества — обясних аз. — Той може да ги раздели на части и да ни обясни какво представляват.
— А дали ще е болезнено? — заинтересува се Песа.
— Да, в някои моменти навярно ще е болезнено.
— Добре тогава — съгласи се той. — Този биолог… мисля, че съм чувал за подобна професия и в други цивилизации.
Но от самия му тон личеше, че има предвид нещо съвсем различно. В края на краищата, казах си аз, животът може да се изучава по хиляди начини.
Известно време пътувахме мълчаливо. Вече наближавахме града и движението по магистралата ставаше оживено. Песа седеше като вкаменен, явно върволицата от наближаващи фарове го изнервяше. Опитах да си представя, че ги виждам за пръв път и осъзнах колко ужасни могат да изглеждат за съществото до мен.
— Да послушаме радио — предложих аз.
Посегнах и завъртях копчето.
— Средство за информация ли е това? — запита Песа.
Кимнах.
— Тъкмо е време за последните новини.
Новините току-що бяха започнали. В рекламната пауза безпределно щастлив глас ни запозна с достойнствата на някакъв вълшебен прах за пране.
После гласът на говорителя обяви:
— Преди около час неидентифициран мъж е бил убит при експлозия на паркинга зад жилищен блок на улица „Уелингтън армс“. Предполага се, че жертвата е Паркър Грейвс, научен коментатор от вестник „Ивнинг хералд“. Полицията смята, че заложена в колата му бомба е избухнала при включването на двигателя. В момента експертите се опитват да установят със сигурност самоличността на загиналия.
И говорителят се прехвърли на някаква друга новина.
Няколко секунди седях като зашеметен, после посегнах и изключих радиото.
— Какво се е случило, скъпи приятелю?
— Онзи човек, който загинал при експлозия. Това съм аз.
— Колко странно — учуди се Песа.
19.
В лабораторията на третия етаж светеше и аз разбрах, че Стърлинг работи. Заблъсках по масивната врата на сградата, докато накрая от коридора долетяха тежките стъпки на възмутения портиер. Той ми направи знак да се омитам, но аз продължих да чукам. Най-сетне портиерът отвори. Казах му кой съм и той неохотно ме пусна да вляза. Песа се вмъкна покрай мен.
— Кучето оставете навън — нареди гневният портиер. — Тук е забранено за кучета.
— Това не е никакво куче — възразих аз.
— Какво е тогава?
— Лабораторен екземпляр.
Това изявление явно блокира аналитичните му способности и ние успешно се запътихме по стълбата. Чух зад гърба си как портиерът с ядно мърморене се отдалечава по коридора.
Стърлинг се бе привел над лабораторната маса и пишеше нещо в бележника си. Беше с невероятно мръсна бяла престилка.
Когато влязохме, той надигна глава и кимна дружелюбно. Явно не знаеше колко е часът. Личеше си от пръв поглед. Изобщо не се изненада от пристигането ни по малките часове.
— За пушката ли идваш? — запита той.
— Нося ти нещо — казах аз и размахах торбата.
— Ще трябва да изведеш кучето — рече Стърлинг. — Тук е забранено за кучета.
— Това не е никакво куче — възразих аз. — Не знам как се нарича и откъде идва, но е пришълец.
Стърлинг заинтригувано се завъртя към нас. Присви очи и се вгледа в Песа.
— Пришълец — повтори той без особена изненада. — Искаш да кажеш, че идва от звездите?
— Точно това иска да каже — потвърди Песа.
Стърлинг озадачено повдигна вежда. Не каза нито дума. Имах чувството, че чувам как колелцата прещракват в мозъка му.
— Все някога трябваше да се случи — каза той най-сетне с важен глас, като че излагаше решаващ аргумент в някакъв научен спор. — Разбира се, никой не можеше да предвиди как точно ще стане.
— Значи не си изненадан? — запитах аз.
— О, разбира се, че съм изненадан. Но не толкова от самия факт, колкото от вида на нашия посетител.
— Радвам се да ви видя — обади се Песа. — Доколкото разбрах, вие сте биолог и вашето занимание представлява изключителен интерес за мен.
— Но истинската цел на нашето посещение е тази торба — добавих аз.
— Торба ли? А, да, ти май носеше някаква торба.
Вдигнах торбата пред очите му.
— Това тук също са пришълци.
