— Аз съм си аз — гордо заяви Песа. — Дори и да можех, не бих се превърнал в нищо друго.
— Още не си обяснил как разговаряш с мен.
— Скъпи приятелю, моля ви да не задълбаваме въпроса. Ще се наложат дълги обяснения, а времето ни е толкова кратко. Разбирате ли, аз всъщност не говоря. Общувам с вас, но…
— Телепатия? — запитах аз.
— Повторете, моля… само по-бавничко.
Обясних му какво би трябвало да представлява телепатията. Мисля, че не се справих особено добре — слабо познавам тая тема.
— Горе-долу — потвърди Песа. — Но не е точно това.
Задоволих се с отговора. Чакаше ни по-важна работа.
— Ти се мотаеше около жилището ми — казах аз. — Видях те вчера.
— Много ясно — отвърна Песа. — Вие бяхте… как да се изразя по-точно… вие бяхте сборната точка.
— Сборната точка — смаяно повторих аз. Вече от доста време подозирах нещо подобно. Просто бях хлътнал в центъра на събитията. С някои хора е така. Сред пет хиляди декара гора мълнията улучва точно дървото, под което стоят.
— Те знаят — каза Песа. — Аз също, ясна работа. А вие не подозирахте, така ли да ви разбирам?
— Адски си прав, мой човек.
Стигнах до края на Тимбър лейн, излязох на магистралата и подкарах към града.
— Ти не отговори на въпроса какво представляват тия твари — напомних аз. — Как ги наричате. А всъщност май и на доста други въпроси пропусна да отговориш.
— Не ми оставяте време — каза Песа. — Питате прекалено бързо. А и мислилката ви е една такава особена… Все подскача насам-натам.
Прозорчето до него беше открехнато и в колата нахлуваше мразовит въздух. Вятърът приглаждаше назад козината по челюстите му. Челюстите бяха масивни, свирепи и стояха затворени през цялото време. Не помръдваха, сякаш Песа не изричаше нито дума… с устата, искам да кажа.
— Значи ми познаваш мислилката? — запитах аз без особено учудване.
— Че как иначе бих могъл да разговарям с вас? — отвърна Песа. — Познавам я, обаче работи безредно и страшно бързо. Не си дава нито миг почивка.
Позамислих се и реших, че е прав. Само дето не ми допадаха твърде някои моменти от казаното. Имах смътното подозрение, че Песа е способен да узнае всичко, което си мисля. Но Бог ми е свидетел, не се държеше високомерно или нахално.
— Да се върнем на вашия въпрос относно какви били тия твари — продължаваше Песа. — Наистина имаме название за тях, но зад него не стои нищо, което бихте могли да разберете. Между множеството определения, те ви засягат най-вече в качеството си на търговци с недвижими имоти. Ала навярно сам разбирате, че терминът е доста неточен и съдържа редица допълнителни значения, които няма как да предам.
— Искаш да кажеш, че търгуват с къщи?
— О, не — възрази Песа, — те и пръста не биха си мръднали за някаква жалка сграда.
— А за планета?
— Това вече е друга работа, макар че планетата трябва да бъде изключителна, невероятно ценна. Обикновено те не се занимават с нищо по-дребно от слънчева система. И то от най-високо качество, иначе изобщо няма да си цапат ръцете.
— Дай да теглим чертата — казах аз. — Твърдиш, че те търгуват със слънчеви системи.
— Вашето разбиране — заяви Песа — е съвършено задоволително. Но дотук говорихме само за конкретния факт. Пълното изясняване на ситуацията изисква да задълбаем в някои сложности.
— И за кого купуват тия слънчеви системи?
— Тук вече навлизаме в коварни води. Каквото и да ви кажа, ще се опитате да го сравните с вашата икономическа система, а тя — да ме прощавате, ако ви засягам — е най-ненормалната, която някога съм срещал.
— Случайно узнах, че те изкупуват нашата планета — казах аз.
— О, да — потвърди Песа, — и както винаги въртят сделките по най-мръсния начин.
Не казах нищо, защото се бях замислил колко идиотски изглежда разговорът ми с този грамаден пес за някакви пришълци, които били решили да изкупят Земята и според моя рошав приятел го вършели както винаги по най-мръсния начин.
— Разбирате ли — продължи Песа, — те могат да се превръщат в каквото искат. Никога не се появяват в истинския си облик. Цялата им система за действие е основана върху измама.
— Казваш, че си техен конкурент. Значи и ти търгуваш с недвижими имоти.
— Да, благодаря — радостно потвърди Песа, — при това съм търговец от висша класа.
— В такъв случай предполагам, че ако тия шантави топки не бяха успели да купят Земята, ти щеше да го сториш вместо тях.
— Не, в никакъв случай — възрази Песа. — Това би било неморално. Разберете, тъкмо затова се вълнувам от сделката. Сегашната операция ще лепне страхотно черно петно върху цялата галактическа търговия с недвижими имоти, а това не бива да стане. Нашият занаят е стар и почтен, длъжни сме да опазим неговата кристална чистота.
— Е, чудесно — казах аз. — Радвам се да го чуя от твоята уста. Какво възнамеряваш да предприемеш?
— Наистина не знам. Вие работите против мен. Изобщо не ми помагате.
— Аз ли?
— Не вие лично. По-точно не само вие. Имам предвид всички вас. И нелепите правила, които сте създали.
— Но защо искат да купят Земята? Какво ще я правят след това?
— Виждам, че нямате представа с какво разполагате — каза Песа. — Трябва да ви осведомя, че във вселената има много малко планети като тази, която наричате Земя. Разбирате ли, това е класическа глинеста планета, а такива се срещат изключително рядко. Това е място, където морният може да приюти изстрадалите си кости и да наслади измъчения си взор с кротки, прелестни гледки, каквито вече почти не се намират. В някои системи изграждат орбитални конструкции и опитват да имитират условията, които тук ви е дала самата природа. Но изкуственото не може да се сравни с естественото и именно затова вашата планета е толкова ценна като място за отдих и развлечения… Разбирате — добави той с извинителен тон, — че опростявам нещата и прибягвам към доста неточни сравнения, за да се вместя в рамките на вашия език и вашите представи. Всъщност далеч не е така, както ви казах. В редица отношения е съвсем различно. Но мисля, че схванахте общата идея, а на повече не се и надявам.
— Искаш да кажеш, че щом закупят Земята, тия твари ще я превърнат в нещо като космически курорт?
— О, не — възрази Песа, — това не е лъжица за тяхната уста. Но ще я продадат на ония, които могат да го направят. И то на невероятна цена. В космоса са построени множество дворци на удоволствията и изкуствени планети от земен тип, където най-различни същества пристигат на излет или почивка. Но нищо не може да се сравни с естествената глинеста планета. Уверявам ви, срещу нея могат да получат каквото си поискат.
— И какво ще поискат?
— Миризма. Аромат. Благовоние. Не знам как е точната дума.
— Парфюм?
— Точно така, парфюм. Миризма за удоволствие. За тях миризмата е нещо прекрасно. В естествения им вид това е тяхното най-ценно, а може би и единствено съкровище. Защото те всъщност не са като вас и мене…
— Видях ги — прекъснах го аз. — Предполагам, че това, което стискаш в торбата, е естественият им вид.
— Е, в такъв случай навярно ще разберете. Те са като парчета пустота. — Песа свирепо разтръска торбата и топките заподскачаха из нея. — Да, парчета пустота. Лежат, напоени в своя парфюм и смятат
