— Не очакваме нищо подобно — отвърна тя. — Дръжте се съвършено нормално. Нека да поговорим като хора.
— Макар че случаят не е такъв, нали?
— Да, мистър Грейвс, случаят не е такъв.
Седях, гледах я и се чувствах адски притеснен. По лицето й нямаше и следа от вълнение — то беше просто красиво и безизразно като картинка.
— Ако бяхте малко по-друг мъж — каза тя, — бих се опитала да ви убедя, че притежавам доста човешки качества. Но с вас навярно номерът няма да мине.
Поклатих глава.
— И аз съжалявам за това. Повярвайте, наистина съжалявам. Много бих желал да повярвам, че сте човешко същество.
— Мистър Грейвс, ако бях истинска жена, бих приела думите ви за най-големия комплимент, който съм получавала.
— А след като не сте?
— Все пак го приемам за комплимент.
Изгледах я втренчено. Изненадваха ме не толкова самите думи, колкото начинът, по който ги бе изрекла.
— Може би все пак във вас има и нещо човешко — подхвърлих аз.
— Не — каза тя. — Дайте да не се самозалъгваме. По принцип би трябвало да ме ненавиждате и сигурно чувствата ви са точно такива. Но може би не съвсем. А аз би трябвало да изпитвам към вас само дълбоко презрение, но признавам, че не е съвсем така. Смятам, че въпреки всичко трябва да поговорим, да потърсим разумната гледна точка, доколкото е възможно.
— Защо държите да разговаряте точно с мен? Има толкова други хора…
— Но вие знаете за нас, мистър Грейвс — изтъкна тя. — Като вас са малцина. Бихте се учудили, ако узнаете колко малко хора са разбрали за нас.
— И трябва да си затварям устата.
— Недейте така, мистър Грейвс. Вие сте разумен човек. Колко души се вслушаха в думите ви досега?
— Всичко на всичко един.
— Сигурно става дума за вашата приятелка. Вие я обичате и тя ви обича.
Кимнах.
— Виждате ли? — възкликна блондинката. — Само един човек е повярвал на думите ви и то под влияние на чувствата.
— Да, и така може да се каже — признах аз. Чувствах се като последен глупак.
— Тъй че дайте да бъдем деловити — каза тя. — Приемете, че ви даваме възможност да сключите най- изгодната сделка през живота си. Не бихме ви потърсили, ако не знаехте за нас, но при сегашното положение няма какво да губим.
— Сделка ли? — тъпо повторих аз.
— Сделка, разбира се. Вие сте изтеглил… как беше изразът? Печеливша карта, нали?
— Но при подобна сделка би трябвало…
— Слушайте, мистър Грейвс. Не си правете илюзии. Подозирам, че имате някакви надежди, но трябва да се отървете от тях. Вече нищо не може да ни спре. Просто операцията е в прекалено напреднал стадий. Навярно е имало момент, в който бихте могъл да ни попречите. Но този момент е отминал отдавна. Повярвайте, мистър Грейвс, вече е твърде късно.
— В такъв случай защо си губите времето за преговори с мен?
— Защото ще ни бъдете полезен — обясни тя. — Можете да ни направите някои услуги. Щом разберат какво става, хората ще се разсърдят. Нали така, мистър Грейвс?
— Сестро — казах аз, — нямаш представа колко си права.
— Сам разбирате, че ние не искаме неприятности. Или поне ще гледаме да ги ограничим до предел. Смятаме, че сме стъпили на стабилна основа в морално и юридическо отношение, защото спазвахме всички изисквания на вашето общество. Не сме нарушили нито едно от правилата и не бихме желали да прибягваме към насилствено умиротворяване. Сигурна съм, че и хората не биха желали, защото тази програма може да стане много, много мъчителна, уверявам ви. Искаме да приключим този проект и да преминем към други задачи. Доколкото зависи от нас, искаме да го приключим гладко и безболезнено. А вие можете да ни помогнете в това отношение.
— И защо да ви помагам?
— Мистър Грейвс — натърти блондинката, — вие ще окажете услуга не само на нас, но и на цялото човечество. Всичко, което сторите за гладкия ход на събитията, ще бъде полезно и за вашите събратя. Защото каквото и да правят, крайната им участ ще бъде една и съща. Няма смисъл да се подлагат на излишни мъчителни преживявания, за да стигнат до тази участ. Помислете си: вие сте специалист по общественото осведомяване…
— Чак пък специалист… — промърморих аз.
— Все пак познавате основните похвати. Умеете да пишете убедително…
— Има и по-убедителни от мен.
— Само че вие сте ни под ръка, мистър Грейвс.
Тонът й никак не ми се хареса.
— Всъщност — казах аз — искате да убедя хората, че трябва да си траят. Да им пея приспивни песнички.
— И освен това ще разчитаме на вашите съвети как да постъпим в различни ситуации. По вашему това се нарича консултантска позиция.
— Но вие и без мен знаете какво да правите.
— Мистър Грейвс, вие навярно смятате, че сме усвоили изцяло човешкия мироглед. Че можем да мислим и да постъпваме като хора. Но случаят просто не е такъв. Да, ние познаваме онова, което наричате бизнес. Сигурно ще се съгласите, че го познаваме доста добре. Отлично сме осведомени за вашите закони. Но не разполагахме с време, за да изучим редица области. Познаваме човешкия характер само донякъде — по- точно доколкото е свързан с реакциите в деловите среди. Но иначе знанията ни за него са съвсем оскъдни. Нямаме много ясна представа как ще реагират хората, когато узнаят истината.
— Май почва да ви гони шубето, а? — запитах аз.
— Не, не става дума за така нареченото шубе. При необходимост сме готови да действаме безмилостно. Но това ще отнеме време. А ние не искаме да си губим времето.
— Добре. Да речем, че почна да пиша за вас. И какво? Кой ще ме печата? Как ще доставите написаното до хората?
— От вас се иска да го напишете — заяви русият айсберг. — Останалото е наша работа. Ние ще го доставим до хората. Ще осигурим разпределението. Не се безпокойте.
Обзе ме страх. Може би имаше и малко гняв. Но основното чувство беше именно страх. Едва в този миг осъзнавах наистина срещу каква безмилостна сила сме изправени. Тия пришълци не бяха нито отмъстителни, нито злобни. Дори не можех да ги нарека врагове в истинския смисъл на думата. Те просто не даваха пукната пара за нас. В техните очи Земята представляваше само някакъв си недвижим имот, а хората изобщо не ги интересуваха.
— Вие искате да стана предател на своя род — казах аз.
Още преди да довърша, осъзнах, че думата „предател“ е съвършено безсмислена за тях. Навярно можеха да я разберат в рамките на определен текст, но не намираха в нея и капчица смисъл. Защото етиката на тия твари нямаше нищо общо с човешката; вместо морал те притежаваха нещо съвсем друго — точно толкова неразбираемо за нас, колкото и нашият морал за тях.
— Нека да разсъждаваме трезво и практично — каза блондинката. — Ние ви предлагаме избор. Или оставате с човечеството и споделяте неговата съдба, или се съюзявате с нас и си осигурявате далеч по- приятна участ. Ако откажете, няма да ни навредите кой знае колко. Ако приемете, ще помогнете на себе си, а може би донякъде и на своите събратя. От цялата работа само печелите, а човечеството, повярвайте ми, вече няма какво да губи.
