— Просто ще ви ограбят — каза Стийн. — А банката може да ви помогне.
— Не проумявам как.
— Оставете това на нас. Оставете всичко на нас. Вие само намерете наематели за къщите.
— Мистър Стийн, аз от години работя честно в една професия, в която има възможности…
— Да, честност, мистър Джексън. Разбира се, ние знаем, че сте честен. Затова и дойдохме при вас. Тук ли е колата ви?
— Паркирана е отвън.
— Отлично. А моята е в сервиза. Хайде да отидем да огледате къщите.
II
Всички къщи бяха такива, каквито всеки би желал да има. Планирани с практично въображение и строени с любов и внимание. Хомър призна в себе си, че в тях имаше такова неподправено изкуство, каквото не бе виждал от години в тази епоха на масово строителство. В тях имаше такъв качествен материал, такова вещо майсторство, такава солидност, такова достойнство и такава традиция, каквито вече рядко се срещаха.
И петдесетте имаха добро разположение по гористите хълмове, простиращи се край езерото, и предприемачът не се е впускал в безпощадно изсичане на дърветата. Намиращи се в естествена среда, с достатъчно простор наоколо, те стояха — всяка от тях — в сравнително уединение.
През пролетта щеше да има диви цветя, а през есента горите щяха да пламтят от багри, щеше да има и птици, и катерички, и зайци. Освен това имаше плаж от бял пясък — последният, останал край цялото езеро.
Хомър започна да съчинява мислено обявата, която щеше да помести в неделния вестник. В нея щеше да вложи всякаква цветиста проза, която му дойдеше наум.
— Харесва ми, мистър Стийн — каза той. — Мисля, че няма да бъде трудно да привлека клиентела.
— Това е хубаво — отвърна Стийн.
— Готови сме да сключим с вас специален договор за десетгодишен срок. Който може да се продължава, разбира се.
— Но защо за десет години?
— Мога да ви уверя, че работата няма да прекъсва.
Те стояха на тухлената пътечка пред една от къщите и гледаха към езерото. По водата, далеч към другия бряг, имаше две бели платна, а в средата на езерото подскачаше гребна лодка, на чиято кърма бе клекнал рибар, който се виждаше като черно петно.
Хомър поклати глава озадачен.
— Не разбирам.
— Ще има известно пренаемане — отговори Стийн спокойно. — Когато са петдесет семейства, винаги стават размествания.
— Но това е вече друг въпрос. Пренаемането…
Стийн извади от джоба си лист и го подаде на Хомър.
— Ето ви договора. Прегледайте го внимателно. Вие сте разсъдлив човек, а именно такъв ни трябва.
Хомър подкара колата по лъкатушния горски път обратно към търговския център.
Центърът беше прекрасно място. Той се простираше по цялата южна страна на комплекса, зад петметровата стена, и блестеше от прясна боя, лъскаво стъкло и метал.
Хомър спря колата, за да го разгледа.
— Тук имате всичко — каза той.
— Мисля, че имаме — заяви Стийн гордо. — Дори собствена телефонна централа.
— Не е ли това необичайно?
— Ни най-малко. Ние сме създали тук нещо като образцово селище, образцов жилищен комплекс. Имаме си собствено водоснабдяване и канализационна система. Та защо да нямаме и телефонна централа?
Хомър не каза нищо. Нямаше смисъл да спори. Все пак всичко това беше налудничаво. Но колкото и объркано да беше, Стийн изглеждаше доволен.
Може би, каза си Хомър, той знае какво върши.
Но все пак Хомър се съмняваше.
— Още нещо — рече Стийн. — Един дребен въпрос, но трябва да го знаете. Ние имаме магазин за продажба на коли. Всъщност много магазини. Можем да доставим почти всяка марка кола…
— Но как успяхте…
— Имаме си начин. Всяка марка кола, която човек би пожелал. И всеки, който вземе жилище под наем, трябва да си купи кола от нас.
— Мистър Стийн — каза Хомър, — чувал съм за много фокуси в автомобилния бизнес, но този бие всички. Ако си въобразявате, че ще ви продавам колите…
— Няма нищо лошо в това — рече Стийн. — Ние имаме добри връзки. Всяка кола, която човек пожелае, е на сносна и справедлива цена. И сме готови да ги сменяме при изгодни условия. Не е редно в първокласен жилищен комплекс като нашия да се шляят стари таратайки.
— Има ли още нещо? Не е зле да ми кажете още какви други ваши стоки трябва да пласирам.
— Няма други. Само автомобилите.
Хомър подкара бавно към изхода. Униформеният вратар видя, че идват и разтвори широко вратите. Махна им весело, когато минаха край будката му.
III
— Нямаше да се допра до тая работа — каза Хомър на жена си Илейн, — ако не се касаеше за толкова много пари. Бизнесът не върви добре поради високите лихви, а тази сделка ще ми даде възможност…
— Ако става дума само за това, че мистър Стийн носи обувките си обратно — рече Илейн, — според мен няма защо да се тревожиш. Помниш ли чичо Еб?
— Разбира се. Той носеше сакото си обърнато наопаки.
— При чичо Еб това беше просто от инат. Един ден го облякъл обърнато наопаки и някой му се присмял. Тогава чичо Еб казал, че именно тъй се носи сако. И до последния си час го носеше все така.
— Е, случват се такива неща, разбира се — каза Хомър. — Ала гърдите ти няма да пострадат, ако носиш сакото си наопаки. Размениш ли си обувките обаче, ще ти се изкривят краката.
— Този мистър Стийн може да с някакъв инвалид. Може пък така да се е родил.
— Никога не съм чувал човек да се е родил с десния и левия крак, разположени обратно.
— Чудновато е наистина — упорстваше Илейн, — но какво значение има това? Ако дадеш под наем всички ония къщи, ще можем да изпълним отдавнашното си желание — да отидем в Европа. Ако питаш мен, нека си ходи бос, ако ще.
— Да, и аз така мисля.
— Пък и се нуждаем от кола — каза Илейн, започвайки своя списък. — И от драперии за всекидневната. А и от години нямам нова рокля. И е срамота да си служим със старите сребърни прибори. Отдавна трябваше да ги сменим. Етел ни даде тези вехтории, когато се оженихме…
— Добре де — рече Хомър. — Ако дам къщите под наем, ако договорът не се прекрати, ако не отида в затвора… ще отидем в Европа.
Той прочете договора внимателно. Всичко беше наред. В него се казваше черно на бяло, че ще получава всичките пет хиляди. Може би, каза си той, трябваше да накарам адвокат да го прегледа. Ал Конгдън можеше веднага да му каже дали сделката е редовна. Но не искаше да показва договора. Наглед нямаше нищо грешно, нищо срамно в това, че вземаше толкова пари.
Направи справка за банката „Щастлив кът“. Тя наистина бе получила разрешително и всички закони бяха спазени.
Направи справка за разрешителните за строеж; те също се оказаха редовни.
В такъв случай какво може да стори човек?
