Дрехи? Не, имаха си.
Боя, помисли си той. Може би тя щеше да стане.
— Попитай ги дали се интересуват от боя — обърна се Тейн към Бизли.
— Питат какво е това. Молят да обясниш.
— Добре тогава. Нека си помисля. Боята е защитно средство, с което може да се покрие почти всяка повърхност. Лесно се съхранява и лесно се прилага. Предпазва от времето и корозията. Освен това служи и за украса. Прави се във всички цветове. И се получава евтино.
— Те обмислят — каза Бизли. — Позаинтересуваха се, но съвсем слабо. Искат да узнаят повече. Карай, разправяй им още.
А, това е вече друго нещо, помисли си Тейн. Този език и аз го разбирам.
Той се настани по-удобно на земята и като се наклони леко напред, впери поглед в трите черни като тигани лица, опитвайки се да разбере какво мислят. Но не можеше. Тези тигани бяха най-мъртвите, които бе виждал — израженията им бяха непроницаеми. Това му бе познато, накара го да се почувствува у дома, в свои води. Вътрешен глас му подсказваше, че в лицата на тримата пред него ще срещне най-достойните противници в пазарлъка, с които се бе сблъсквал досега. Това също го зарадва.
— Кажи им, че не съм съвсем сигурен — рече той. — Може би се изказах твърде бързо. В края на краищата боята е много ценна идея.
— Казват, не че не са се заинтересували особено, но просто биха били признателни, ако им поразкажеш малко повече.
Уловиха се, каза си Тейн. Само да мога да ги подхвана, както трябва…
И той се зае най-сериозно с пазарлъка.
След няколко часа се показа Хенри Хортън, придружен от типичен гражданин, който бе облечен безупречно и носеше впечатляващо дипломатическо куфарче в ръка. Двамата спряха на стълбата крайно изумени.
Тейн, седнал по турски на земята, държеше една дъска и нанасяше боя върху нея, а чужденците го наблюдаваха. От петната тук-там по ръцете им можеше да се види, че те също се бяха опитали да боядисват. Наоколо лежаха пръснати други полубоядисани дъски и около две дузини стари кутии боя.
Тейн погледна нагоре и видя Хенри и другия мъж.
— Надявах се — рече той, — че все някой ще се появи.
— Хайръм — каза Хенри по-важно, отколкото обикновено, — мога ли да ти представя мистър Ланкастър, специален представител на ООН.
— Радвам се да се запозная с вас, сър — отвърна Тейн. — Чудех се дали ще…
— Мистър Ланкастър — обясни Хенри — срещна леки затруднения, когато поиска да премине през кордона, така че аз му предложих услугите си. Вече му обясних общия ни интерес в тази работа.
— Беше много мило от ваша страна, мистър Хортън — обади се Ланкастър. — Този глупав сержант…
— Човек трябва да знае само как да се отнася с хората — каза Хенри.
— Мога ли да знам, мистър Тейн — запита Ланкастър, — с какво точно се занимавате в момента?
— Пазаря се — отговори Тейн.
— Пазарите се? Що за старомоден начин на изразяване…
— Това е стара дума у янките — вмъкна бързо Хенри, — която има някои свои нюанси. Когато търгуваш с някого, просто разменяш стоки, но ако се пазариш с него, значи искаш да измъкнеш от него това, което крие.
— Много интересно — каза Ланкастър. — Предполагам, че вие се опитвате да смъкнете кожата на тези господа със сините сака…
— Хайръм е най-добрият специалист в пазарлъка по тези места — гордо заяви Хенри. — Той търгува със стари неща и трябва да се пазари доста…
— Мога ли да попитам — каза Ланкастър, като пренебрегна напълно Хортън, — какво правите с тези кутии с бои? Тези господа да не са решили да купуват боя или…
Тейн хвърли дъската на земята и се изправи ядосан.
— Няма ли да млъкнете, вие двамата! — кресна той. — Откакто сте тук се опитвам да кажа нещо и все не мога. Казвам, че е важно…
— Хайръм! — извика ужасен Хенри.
— Няма нищо — каза човекът от ООН. — Наистина пречим с приказките си. Какво става, мистър Тейн?
— Притиснат съм до стената — отвърна Тейн, — и се нуждая от помощ. Продадох на тези тук идеята на боята, но сам не знам нищо за нея, нито как се приготвя, нито от какво се прави…
— Но, мистър Тейн, щом им продадете боята, какво значение има това?…
— Аз не им продавам боя — развика се Тейн. — Не можете ли да разберете? На тях не им трябва самата боя. Искат идеята, принципа на боята. Това е нещо, за което никога не са мислили, и се заинтересуваха. Предложих им идеята за боята срещу идеите за техните седла и почти успях…
— Седла? Имате предвид онези неща там, които висят във въздуха?
— Точно тях. Бизли, би ли помолил някой от приятелите ни да демонстрира седлото?
— Разбира се — отзова се Бизли.
— Какво общо има Бизли с тази работа? — попита Хенри.
— Бизли е преводач. Предполагам, че можете да го неречете телепат. Спомняте ли си, той често разправяше, че може да говори с Таузър?
— Бизли винаги твърди разни неща.
— Но се оказа, че този път е прав. Той казва на Мармота, това смешно чудовище, какво аз искам да кажа, а Мармотът го казва на чужденците. Те пък казват на Мармота, той на Бизли, а Бизли на мене.
— Ама че весело! — измрънка Хенри. — Бизли няма акъл да бъде… какъв каза, че е?
— Телепат — отвърна Тейн.
Един от чужденците бе станал и като се качи на едно от седлата, се поразходи напред-назад. После слезе от него и седна отново.
— Забележително! — възкликна представителят на ООН. — Някакво антигравитационно устройство с автоматично управление. Бихме могли наистина да го използуваме.
Той потърка с ръка брадичката си.
— И смятате да размените идеята за боята срещу идеята за това седло?
— Именно — потвърди Тейн, — но се нуждая от помощ. Необходим ми е химик или производител на бои или някой друг, който да обясни как се прави боята. А ще ми трябва и някакъв професор или специалист, който ще разбере какво говорят, когато ми разправят идеята за седлата.
— Ясно — рече Ланкастър. — Естествено е да имате проблеми. Мистър Тейн, изглеждате ми възприемчив човек…
— О, той разбира от всичко — намеси се Хенри. — Хайръм е много проницателен.
— Тогава, смятам, разбирате — продължи човекът от ООН, — че цялата тази дейност е съвсем необичайна…
— Нищо подобно! — избухна Тейн. — Те работят по този начин. Те откриват нова планета и тогава обменят идеи. Така са постъпвали с много други планети от край време. Единственото, което искат, са идеи, просто нови идеи, защото само така може да се поддържа развитието на техниката и културата. А те имат много идеи, сър, които човечеството може да използува.
— Точно там е работата — каза Ланкастър. — Това е може би най-значимото нещо, което ни се е случвало някога на нас, хората. За по-малко от година време ще можем да получим сведения и идеи, които ще ни тласнат напред, теоретически, с поне хиляда години. А щом работата е толкова важна, би трябвало да я възложим на специалисти…
— Но няма да намерите — възпротиви се Хенри, — човек, който да върши така добре пазарлъка. Когато се пазариш с него, не знаеш никога какво ще стане. Защо не го оставите в стихията му? Той просто ще работи за вас. Можете да докарате експертите си и да свикате тук групи по планирането, а да оставите Хайръм да ви представя. Тези чужденци доказаха вече, че ще работят с него. Какво искате повече? Той има
