къде се намира, тъй като е сляп. Ако се беше събудил, би се объркал и би се обадил.
— Вие какво знаете за това? — обърнах се към Тък. — Какво се опитвахте да ми кажете?
Той тръсна глава като сърдито дете.
— Трябва да ми повярвате — настоя Сара. — Не съм заспивала. Дори не съм задрямала. След като ме събудихте, за да поспите вие, поех съзнателно дежурството си. Всичко е точно така, както ви казах.
— Вярвам ви — уверих я аз. — Никога не съм се съмнявал. Остава само Тък. Ако той знае нещо, по- добре да ни го каже сега, преди да се впуснем в търсене.
Сара и аз замълчахме. Изчаквахме го и накрая той заговори:
— Вие знаете за гласа. Гласът на човека, когото Джордж мислеше за свой приятел. И той откри приятеля си тук. Точно тук. В това място.
— Значи мислите, че го е взел приятелят му — заключих аз.
Тък кимна:
— Не знам как е станало, но се надявам да е така. Джордж го заслужаваше. Нещо хубаво му се беше случило след толкова години. Вие никога не сте го харесвали. Много хора никога не са го харесвали. Дразнеха се от него. Но той има прекрасна душа. И е много внимателен към всички.
Боже мой, да, помислих си, внимателен човек. Господ да ме пази от всички тия внимателни, хленчещи хора.
— Какво ще кажете за това, капитане? — попита ме Сара.
— Не знам — отвърнах аз. — Нещо му се е случило. Не знам дали е това. Явно не си е тръгнал току- така. Не би могъл да го направи сам.
— Кой е този негов приятел? — заинтересува се Сара.
— Не е кой — поправих я аз, — а какво.
И както бях клекнал край огъня, си спомних за шума от пърхащите криле, които бях чул да летят горе, сред мрака на голямата изоставена сграда.
— Тук има нещо — обади се Тък. — Вие положително го усещате.
От мрака се дочу слабо цъкане — равномерно, постоянно и бързо цъкане, което ставаше по-силно и изглежда се приближаваше. Обърнахме се към мястото в мрака, откъдето се чуваха звуците — Сара беше приготвила пушката си, а Тък отчаяно притискаше куклата към себе си, като че ли тя беше фетиш, който би го предпазил от всички злини.
Видях очертанието, от което идваше цъкането, преди останалите.
— Не стреляйте! — извиках аз. — Това е Бух.
Той се приближи към нас, като многото му крачета просвятваха в мрака и цъкаха по пода. Спря се, когато видя, че всички сме се обърнали към него, после бавно се приближи.
— Имам сведения — започна той. — Знам, че тръгна и затова се върнах бързо.
— Какво? — извиках аз.
— Приятелят ви тръгна. Напусна разума.
— Искаш да кажеш, че си знаел в мига, когато е изчезнал? Как си могъл?
— Всички вас — обясни той — нося в съзнанието си. Дори когато не ви виждам. Когато един вече го няма там, си мисля — голяма трагедия, и бързам обратно.
— Твърдиш, че си го чул да тръгва — намеси се Сара. — В този момент ли?
— Преди съвсем малко — уточни Бух.
— Можеш ли да ни кажеш къде е отишъл? Знаеш ли какво се е случило с него?
Бух уморено махна с пипало.
— Не мога да кажа. Знам само, че го няма. Няма смисъл да го търсите.
— Искаш да кажеш, че не е тук? Не е в тази сграда?
— Не е в постройката — продължи Бух. — Не е и вън. Може би не е и на планетата. Няма го целият.
Сара ме погледна. Аз вдигнах рамене.
— Защо ви е толкова трудно да повярвате във факти, които не можете да докоснете или да видите? — зачуди се Тък. — Защо за всички мистерии трябва да има възможно обяснение? Защо трябва да мислите само в съответствие със законите на физиката? В малките ви мозъци няма ли място и за нещо друго?
Предполагам, че би трябвало да го напердаша, но точно в този момент ми се струваше маловажно да обръщам внимание на мухльо като него.
— Можем все пак да огледаме — предложих на Сара. — Не мисля, че ще го открием, но можем да проверим.
— Ще се чувствам по-добре така — съгласи се Сара. — Някак не изглежда редно дори да не опитаме.
— Не искате ли да повярвате в това, което ви казах? — попита Бух.
— Мисля, че не — отвърнах аз. — Ти несъмнено ни казваш истината. Но при нашата раса съществува известна лоялност — нещо трудно за обясняване. Дори и да знаем, че няма надежда, все пак проверяваме. Навярно не е логично.
— Наистина няма логика — съгласи се Бух, — но това е естествено чувство, достойно за уважение. Ще дойда и ще ви помогна в търсенето.
— Няма нужда, Бух.
— Значи не искате аз да споделя лоялността ви?
— Е, добре тогава. Ела.
— И аз идвам — обади се Сара.
— Не, вие не — отказах аз. — Някой трябва да остане и да пази лагера.
— Ами Тък? — попита тя.
— Трябва да ви е съвсем ясно, госпожице Фостър — свадливо каза Тък, — че той не би ми поверил да пазя нищо. Освен това всичко е направо глупаво. Това същество казва истината. Вие няма да откриете Джордж, където и да го търсите.
Глава осма
Бяхме влезли съвсем малко във вътрешността на сградата, когато Бух се обърна към мене:
— Аз идвах с друга новина, но не я разгласих, тъй като значението изглеждаше малко в сравнение с печалното отсъствие на приятеля ти. Но може би сега ще я чуеш.
— Казвай — подканих го аз.
— Става дума за семената — подхвана Бух. — С този оскъден ум е свързана голяма мистерия.
— За Бога — прекъснах го аз, — защо ми говориш само със заобикалки?
— Мисля, че подобрявам и думите си — заяви Бух. — Но това ще ти го покажа. Моля ти се, завий малко заедно с мене.
Тръгнахме под ъгъл, после двамата завихме леко и стигнахме тежка метална решетка върху пода. Той я посочи сериозно с едно от пипалата си.
— Семената са там долу.
— Е, и какво от това?
— Моля ти се, погледни — настоя той. — Освети ямата.
Спуснах се на лакти и на колене и насочих фенерчето към ямата, като се наведох да видя между железата и допрях лице в метала.
Ямата изглеждаше огромна. Лъчът не стигаше дори до стените. Под решетката имаше огромна купчина семена — сигурен бях, че са много повече, отколкото плъховидните същества бяха пренесли вчера.
Огледах се за нещо, което би обяснило голямото значение, което Бух отдаваше на ямата, но не забелязах нищо.
Изправих се и загасих фенерчето.
— Не виждам нищо необикновено — махнах с ръка аз. — Това е скрит склад за храна. Нищо повече. Плъховете донасят семената и ги пускат през решетката…
— Не е склад за храна — възрази Бух. — Това е постоянен склад. Гледах. Закрепих си гледачката в пространството между железата. Завъртях я. Изучих кладенеца. Видях, че всичко е здраво зазидано. След
