показал. Сигурно бе разбрала, че единственият начин да бъде полезна е засега да изчезне и да изчака по- подходящ момент.
— Предполагам — каза Ренд, — че не си отседнал никъде.
— Да.
— Опасен град — продължи Ренд. — Те вземат насериозно тия истории с вещици и върколаци. Ченгетата ме спряха два пъти. Предупредиха ме да се скрия. Строго ми обясниха, че е за мое собствено добро.
— Всички са много възбудени — каза Блейн. — Ламбърт Фин е тук.
— О, да, нашият стар приятел.
— Не и мой. Никога не съм го срещал.
— Симпатичен човек. Много симпатичен.
— Зная много малко за него. Само това, което съм чул.
Ренд изгрухтя.
— Предполагам, че ще можеш да прекараш нощта в Пункта. Представителят на агенцията сигурно ще ти намери някакво местенце. Няма да се изненадам, ако изрови и някоя бутилка. Изведнъж почувствах нужда от няколко дози алкохол.
— И аз бих поел една — каза Блейн. Нямаше смисъл да се бие, а също и да бяга. Трябваше да продължи с тях и да чака своя шанс. Те се опитват да те извадят от равновесие, каза си той, ти също. И през цялото време знаеш, че това е една учтива, но смъртоносна игра.
Въпреки това Блейн се учуди защо въобще се притеснява. След последните няколко седмици „Фишхуук“ изглеждаше приемливо място. Дори ако го изпратеха в курорта за интернирани, щеше да е по-добре от перспективите, откриващи се пред него в този град на Мисури.
Те стигнаха до колата, спряна край пътя, и Блейн изчака Ренд да седне зад кормилото, след което сам се пъхна вътре.
Ренд запали мотора, но не включи фаровете. Подкара машината и се понесе над пътя.
— Полицията едва ли може да направи нещо повече — каза той — от това да ни закара до някакъв подслон. Но все пак ми се струва, че няма смисъл да се срещаме с тях, ако можем да ги избегнем.
— Така е — отвърна Блейн.
Ренд заобиколи центъра на града, промъквайки се по страничните улички. След известно време намали и се плъзна по една алея. Влезе в някакъв паркинг и сиря.
— Пристигнахме. Хайде да вървим да пийнем.
Задната врата се отвори при почукването му и те влязоха в задното помещение на Търговския пункт. Блейн видя, че по-голямата част от пространството се използва като склад, но един ъгъл бе обзаведен като място за живеене. Там имаше легло, печка и маса. В този ъгъл гореше масивна каменна камина, а пред нея бяха разположени удобни столове.
Близо до вратата, която водеше към предната част на магазина, се намираше голям, подобен на кутия предмет. В него Блейн, макар никога да не го бе виждал, незабавно разпозна транзомашината за превоз и пренасяне на стоки и хора. Тя позволяваше на широката мрежа от търговски пунктове на „Фишхуук“ да се простира по цялото земно кълбо. Чрез тази кутия можеше почти мигновено да бъде доставена всяка стока, от която имаше нужда.
Това беше машината, за която Далтън беше говорил онази вечер на купона у Шарлин — машината, която според думите му можеше да затрие световния транспорт, ако „Фишхуук“ някога решеше да я пусне в масова продажба.
Ренд махна с ръка към един от столовете и каза на Блейн:
— Разполагай се удобно. Грант ще намери някоя бутилка. Намира ти се, нали, Грант?
Агентът се ухили:
— Знаете, че ми се намира. Как иначе бих могъл да живея на подобно място?
Блейн седна в един от столовете пред огъня, а Ренд се настани срещу него. Той потри ръце, припомняйки на Блейн:
— Разделихме се над една бутилка. Бих казал, че единственото, което подобава, е да възобновим срещата си над друга.
Блейн почувства в себе си надигащо се напрежение, породено от усещането, че е попаднал в капан. Но все пак се усмихна на Ренд.
— Знаеш ли с какво време разполагах онази нощ? С осем гадни, кратки минути. Това беше всичко, с което разполагах.
— Грешно си пресметнал, Шеп. Имаше точно дванадесет минути. Момчетата малко се забавиха, докато извадят касетката със записа.
— А Фреди? Кой някога би си помислил, че Фреди работи за теб?
— Ще се изненадаш — иронично отбеляза Ренд, — ако разбереш кои други също работят за мен.
Седяха отпуснато пред пламтящия огън и се преценяваха един друг.
Най-сетне Ренд не издържа:
— Защо не ми кажеш, Шеп? Не получих всички отговори. Не мога да проумея всичко. Ти си попаднал в онази ситуация отвъд Плеядите и се премълчал всичко…
— Премълчал?
— Разбира се. Премълчал си. Всичко и изцяло. Знаем, че си получил нещо и изпратихме там и други. Но онова твое същество само седи, гледа ги и толкова. Опитаха се да говорят с него, но то оставаше нямо. Правеше се, че не ги чува, че не разбира…
— Братство — обясни Блейн. — Ние минахме през определени обичаи. Ти не би разбрал.
— Мисля, че разбирам. Доколко си извънземен, Шеп?
— Изпитай ме и ще видиш.
— Не, благодаря — потрепери Ренд. — Виждаш ли, аз вървях по следата, която беше оставил. Тя тръгваше от Фреди и ставаше все по-странна и по-странна.
— И какво смяташ да правиш?
— Проклет да съм, ако зная. Агентът донесе бутилка и две чаши.
— А за теб? — попита го Ренд.
— Имам да подреждам едни стоки отпред — поклати глава Грант. — Ако нямате нищо против…
— Разбира се, че нямаме. Продължавай си работата. Само едно нещо…
— Какво е то, сър?
— Питам се дали мистър Блейн може да прекара нощта тук?
— Разбира се. Въпреки че няма да му е много удобно.
— Няма значение — каза Блейн.
— Бих ви предложил моето легло, сър, но откровено казано, то не е за препоръчване. Свикнете ли с него, да, но в началото…
— Не съм и мислил да ви го отнемам.
— Мога да ви донеса одеяла и вие ще можете да легнете на пода. Повярвайте ми, това е за предпочитане пред моето легло.
— Благодарен съм на каквото и да е. Ренд вдигна бутилката и я отвори.
— След малко ще донеса одеялата — каза агентът.
— Благодаря ти, Грант — изпрати го Ренд.
Мъжът излезе. Вратата, водеща към предната част на помещението, плавно се затвори зад него.
Ренд наля алкохол в чашите.
— Всъщност — каза той, — ако не искаш, може да не спиш тук.
— Не?
— Връщам се във „Фишхуук“. Посредством транзото. Можеш да дойдеш с мен.
Блейн замълча. Ренд му подаде питието.
— Е, какво ще кажеш?
— Изкарваш всичко прекалено лесно — засмя се Блейн.
— Може би — Ренд отпи една глътка и се отпусна в стола си. — Мога да разбера извънземната част. Това е професионален риск за всеки пътешественик. Но какво общо има звездната машина? Разбира се, ти
