Погледите им се изплъзнаха. Строгата линия на кремъчните остриета се начупи. Пинкертън попита:
— Чий мъже сте?
— Телохранителите на Клеопатра, сър. Дойдохме, когато се запалиха светлините, както беше наредено. Дойдохме веднага.
Пинкертън каза:
— Клеопатра е мъртва. И двамата са мъртви. Драконовата риба ги е отнесла. Домашните любимци на Императора излязоха от водата и изядоха господаря си. Марио пристъпи до Пинкертън. Прегръщайки Пинкертън с едната си ръка, той произнесе високо:
— Вие мъже ме познавате — центурион Марио Домитай, шеф на охраната на Клеопатра. През всичките тези месеци ние я защитавахме. Вие я защитавахте. И аз. Тази вечер ние не можахме да сторим това. Не и срещу Тиберий и рибите му. Но това не ви посрамва. Никой не можеше да спре това. И помнете, тази вечер, тук вие се справихте с момчетата на Тиберий.
Вие и аз го направихме, щит до щит. Може да се гордеете с това. Сега трябва да отидем и да кажем на другите. Загубихме императора. Така че ще направим това, което правят войниците при такива случаи — ще изберем наш собствен император и ще накараме гражданите да го харесат. Ще направим това утре, разбрано?
Той ги изгледа навъсено и Пинкертън усети ужасяващото стягане на мускулите вътре в мъжкото тяло.
— Сега нека да сложим малко дисциплина тук. Я оправете тези оръжия. Клатят се като храмови проститутки. Долу копията?
Върховете на копията изкънтяха върху настилката.
— Артелий, съпроводи ги до вилата и ги разпусни.
Те гледаха как войниците се отдалечаваха. Когато войниците вече не се чуваха, раменете на Марио увиснаха. Очите му се изпълниха със силно терзание. Той промълви:
— Обичах я, може би знаеш, може би не. Аз съм римлянин, верен на моя император, и все пак я обичах. Можеш ли да помириш тези две неща?
Пинкертън поклати глава.
— Аз никога не можах — каза Марио. Той бавно се отдалечи, проправяйки си път през каменния вътрешен двор.
„И така — си мислеше Пинкертън, — имам три провала, не два. Съзнанието му се гърчеше от срам и самопрезрение. Три, за които да мисли всеки ден и всяка нощ. Три. И никакъв начин да умре. Никакъв начин да се очисти от тях.“
— Аз съм в сърцето на Ада — прошепна той.
Той тръгна несигурно към края на вътрешния двор. Безразличен към тъмната вода, той се наведе и вдигна меча, който лежеше в локва кръв. От острието му той вдигна кичур черна коса, силно ухаеща на сандалово дърво.
— Любов — каза той. — Боже мой, аз също ли я обичах?
Той захвърли меча, а задържа за малко ароматния кичур коса, като го мачкаше между пръстите си. После хвърли със замах косата в езерото, като да беше нещо, което можеше да го унищожи. Той се обърна и се запъти към вилата.
Информация за текста
© 1993 Робърт Сампсън
© 1993 Веселин Костов, превод от английски
Robert Sampson
Secret Crimes, 1993
Сканиране, разпознаване и корекция: Светослав Иванов, 2006
Издание:
Пътешествия по Речния свят
Подбор: Филип Хосе Фармър
Издателство „МетаФикшън“
Warner Books, 1993
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1700]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47
1
Филаделф и Филопатор са прякори на Птоломей, който е убил баща си.
2
шарада — игра на отгатване на думи чрез драматизирано представяне на отделните им срички и на думите като цяло.
