— А, да — каза удовлетворено Тиберий. — Изглеждат доста кръвожадни тази вечер.
Повърхността на езерото се разпени и разлюля осветените салове. Някои закрещя обезумяло. Водата се разпръсна като гладка чернилка, която се издигаше от повърхността и падаше с трясък надолу.
Падащата вода връхлетя върху плувците. Белите им ръце ръкомахаха във въздуха. Един розов фенер бе запратен нагоре и изчезна. Сега писъците се усилиха, заедно с тежкия плясък на водата, като че ли някакви масивни предмети се подмятаха във водата. Между клатушкащите се светлини се плъзгаха дълги тела, които проблясваха матово на звездната светлина. Те пореха водата и се извиваха. Те разкъсваха плувците.
Двама мъже, плувайки усилено, се втурнаха към брега. Единият изчезна във водна експлозия, като че ли една уста като пещера се затвори над него. Вторият мъж стигна до брега. Когато се измъкваше, насреща му се втурна един страж и го бутна с дръжката на копието си. Плувецът падна обратно в езерото, бе завлечен под водата, а бледите му крака ритаха на повърхността.
Клеопатра каза:
— Императоре мой, не мога да разбера римския апетит за публични убийства.
— Внимание — отбеляза Тиберий. Той почти беше във възторг. — Пречистване. Възхищение от смелостта. Погледни там.
На другия бряг, войници с насочени копия водеха към езерото останалите от гостите на Тиберий. Двама мъже се съпротивляваха и бяха намушкани. Друг се хвърли срещу кремъчното острие. Трупът му цопна сред множеството хора, закарани в езерото. Те крещяха и пенеха водата с крака. Сред тях се извиваха драконовите риби, нападайки ожесточено. Писъците не траяха дълго.
— Такава смърт е досадна — забеляза Клеопатра. — Не мога да одобря вкуса ти, Тиберий!
— Ще се разходим ли по брега? — попита той, размахвайки голямата си ръка. — Рибите са благородни убийци, които заслужават да се видят.
— Изглежда ми съмнително удоволствие. Вместо това седни с мен и ми разкажи, по твоя очарователен начин за Рим след Цезар.
— Настоявам — каза той и нещо се промени на лицето му като го набръчка и разкриви и остана да трепти, доста ужасяващо в ъглите на устата му.
Поклащайки снизходително глава, Клеопатра стана от канапето.
— Е, щом трябва. — Но направи ми удоволствието да се разхождам в компанията ти на блясъка на моите хубави огнени илюминации. Ще ги запаля за теб със собствените си ръце. Нима не ти отдавам почит като на цар, Тиберий?
Като взе една свещ, тя се плъзна към чувалите, подредени на брега на езерото.
Тиберий се обърна към Пинкертън.
— Ела с нас. Не искам пратеникът на обожаемия Канут да се чувства пренебрегнат.
Той постави една мощна ръка около раменете на Пинкертън и като направи това, ножницата на меча, скрит под наметалото му, удари крака на детектива.
— Хареса ли ти малкото ни забавление?
— Боже мой — извика Пинкертън. — Убийци такива!
— Изчистваме конюшните — каза Тиберий, като показа големите си квадратни зъби.
Тогава се появи ярка светлина. Тя заблестя срещу тях, внезапна като удар, блясък, който измъчваше очите им с яркостта си. Тиберий отвори уста от изненада. С неочаквана пъргавост той отскочи от Пинкертън и едната му ръка се мушна под наметалото.
Клеопатра затича към тях, криейки глава под някакъв плющящ воал. Около нея се носеха облаци искри. Зад стройната и фигура трептяха дебели стълбове бели и алени пламъци.
— Не е ли прекрасно? — извика тя, вече останала без дъх.
От вилата се понесоха объркани викове и тежкото трополене на тичащи мъже.
Без да спре, Клеопатра извади дълъг нож и замахна към гърлото на Тиберий. Леко порязан, Императорът залитна назад. Той измуча и извади късия си меч. Кръв опръска тогата му. Тя го удари още веднъж. Той посрещна удара с голата си китка, отдръпвайки се от нея. Мечът му не можеше да уцели.
Пинкертън направи една крачка напред и замахна с прашката към главата на Императора. Ударът не беше в целта, но улучи врата му.
Тиберий се запрепъва като почти изпусна меча си.
Клеопатра се спусна към него със спокойно лице и огромни очи между черните дъги. С едно изящно движение тя заби ножа отстрани във врата на Тиберий.
Луд рев се изтръгна от устата на Тиберий. Острието се бе забило под кожата от лявата страна на шията, кървяща рана, но не фатална. Той се опита да съсече Клеопатра, но успя да повдигне едната си ръка да защити очите си от ярката светлина. Тя му се изплъзна на ръба на езерото.
Пинкертън втори път удари Тиберий с прашката отстрани на главата. Императорът политна напред, като остана, изправен с цената на огромно усилие. Свличайки се на едно коляно, той се държеше само на едната си ръка.
От вилата дойде объркан рев, викове и звънкането на оръжия. Пинкертън видя вплетено множество войници, които сипеха удари един върху друг. Пламъците — си мислеше той, а мозъкът му все още градеше хипотези и решения — пламъците са дали знак на хората на Клеопатра, които сега се занимаваха с преторианските стражи.
Очите му отново дойдоха на фокус. За свой ужас, той видя Императорът да се изправя на крака. Клеопатра стоеше изправена на брега на езерото. Тя бе хванала лявата си ръка. Кръв струеше през пръстите и. Зад нея, в разкъсаната вода се втурна нещо дълго, дебело и черно.
Пинкертън го видя и крещейки нечленоразделно, отново се прицели с прашката в главата на Тиберий. Нищо не стана. Той не почувства сблъсъка, нито тежкия удар, който изкриви ръката му. Той видя как оръжието се разцепи по дължината си. Разпиля се на пясъка. Пръсна се на парчета. Пръстите му стискаха само няколко парцала.
Тиберий вкара меча в тялото на Клеопатра. Тя падна настрани с ръце, докосвайки острието. Тиберий извади оръжието и пропълзя на колене до нея. Той започна да и нанася яростни удари, като във всеки удар използваше цялата сила на раменете си. Грухтеше като че ли цепеше дърва.
Пинкертън се втурна напред. Той сключи пръсти под брадата на Императора и изви назад главата му. За момент той погледна надолу към това окървавено лице, което се гърчеше в ужас.
После скърши врата на Тиберий.
По някое време пусна потрепващото в конвулсии тяло. — То лежеше тръпнещо и зловонно върху неподвижната бяла маса, която беше тялото на Клеопатра.
Пинкертън вкара малко въздух в сухата си уста и се насили да се изправи. И като че ли с това движение призова Дявола.
Краят на езерото експлодира. От водата се показа колосална маса, една кула от пробляскващо черно. По лицето му полетяха пръски.
Той имаше замъглената представа за една бяла уста, осеяна с остри зъби, която се отвори над него. Той се намери въртящ се, да крещи и рита през наводнения камък. Близо до него някакво дебело тяло тежко се удари във стените на вътрешния двор.
В слепотата на ужаса, той се отблъсна от него. Някакви ръце го хванаха. Той се преобърна като риташе ожесточено, сигурен, че насреща му се носи драконова риба. Тежестта на някакъв мъж притисна тялото му. Те се сборичкаха.
— Чакай — извика един глас. — Всичко е наред. Откри, че се взира в разкривеното лице на Марио.
— Клеопатра — въздъхна Пинкертън и се изправи на крака. Краката му се огънаха под тежестта му. Хващайки се за Марио за опора, той направи няколко крачки към края на езерото. После спря.
На каменната настилка пред тях лежеше само едни къс меч. Нямаше никакви тела.
— Не можах да дойда навреме - обясни Марио с бавен и неестествен глас. — Бихме се с преторианците. Моите собствени хора. Не можах да си пробия път.
Някакви мъже се затичаха към тях. Те се обърнаха за да се срещнат лице в лице с кремъчните остриета на дузина копия. Зад дръжките ги гледаха опънати от вълнение лица.
Краката на Пинкертън омекнаха. Той не можеше да мисли. Плюейки за да премахне гадния вкус в устата си, той изкрещя в тези лица:
— Императорът е мъртъв. Нищо не можете да направите сега.
