подигравателно. — Можем да пропуснем такава досадна формалност като колениченето. Това е въпрос на официалния протокол, който настояваме да се спазва на това място, за да учим нашите поданици на почит и благоговение.
Той седна зарадван. На тази несигурна светлина лицето и, оцветено в ярки цветове, изглеждаше като лицето на дете, което обича да се закача и да дразни другите.
Тя каза:
— Тази вечер, когато описа необичайната се професия, аз се изпълних с интерес. И тъй като сега ти демонстрира умението си, признавам си, че ти се възхищавам. Ти улавяш истината от сенките.
— Много си благосклонна.
— В Ню Рим — му каза тя — една самотна жена се нуждае от много приятели въпреки благородното потекло и силата си. По същия начин, един чужденец в Ню Рим може добре да се възползва от благодарността на високопоставено лице. Като имаме предвид тези взаимозависими обстоятелства, аз се надявам, че ще се съгласиш да станеш мой приятел.
Той веднага проумя, че тя бе решила да го използва като част от някакъв таен заговор. Пристигането му в колибата беше забавено, за да може тя да влезе първа. Тежкия парфюм, разнасящ се около нея трябваше да му помогне лесно да я разпознае. Да и позволи да го похвали, да го обезоръжи и да го накара да и служи.
Навеждайки се напред, тя изложи лицето си на бледата светлина от лампата.
— Не можеш да си представиш колко спешно твоят приятел се нуждае от уменията ти. Ти дълго време си разкривал тайни престъпления. Нали така?
— Това е работата на детектива.
— Тогава сигурно Изида те е довела при нас. Както ще видиш на това място, ние създаваме нов град, посветен на чистотата на слънцето. Слънцето, защото повечето от нас тук са египтяни, подпрени на силното оръжие на неколцина римляни.
— Заедно ние ще издигнем един град по-необикновен от Мемфис Александрийски, по-прочут от самия Рим. На тази цел сме посветили новия си живот. И все пак от самото начало на благородното ни дело, срещу нас се изправиха тайни злодеяния. Отвратителни престъпления, както ми нашепва сърцето. Ти чу плача на жените през нощта, нали?
— Да.
— Ако мъжете можеха да жалеят както жените, ти щеше да чуеш и техните гласове. Жените жалеят, защото съпрузите им вече ги няма. Мъжете вероятно също оплакват съпругите си. Кой може да каже? Мъж и жена се изгубват в нощта. Те не се връщат.
Той внимателно каза:
— Може да са се преселили някъде другаде.
— И да оставят семейство и покъщнина. Не мисля.
Той се замисли.
— Границите ви са добре охранявани, нали?
— Всяка страна трябва да запази границите си от злодействата на съседите си. Стражите докладват, че никой не е преминавал.
— Тогава е съвсем просто, ако ме разбираш. Може да е или едното или другото. Или стражите са били подкупени или изчезналите хора са все още в Ню Рим.
— Не е толкова просто, детектив Пинкертън.
Тя сведе очи, събра колене, стисна побелели ръце в скута си, преструвайки се на объркана и уплашена жена. Той я наблюдаваше с възхищение. Беше забележително представление.
Тя прошепна:
— Разбираш ли, те всички бяха мои сподвижници. Мои приятели. Всеки от тях получи лична покана да посети Градините на Цезар.
Лицето му остана безизразно.
— Градини?
— Градините на Тиберий. Те се простират на юг, недалече от мястото, където акостира. Там Императорът построи вила и частно езеро. Там той живее в самоналожено изгнание. Няколко стражи от Претория защитават правото му на личен живот.
— Той трудно би управлявал оттам.
— Той управлява чрез меморандуми — каза тя. — Може да си сигурен, че получавам достатъчно от тях.
Широко отворените и очи се спряха на него.
— Ти трябва да разбереш. Тиберий е изкусен управник. Той притежава семейния ген да се оправя с политическата реалност.
Тя го чакаше да заговори. Най-накрая той запита:
— И какво друго!
— Също така — каза тя, придавайки на думите си известна плахост, — той е преследван от моменти на помрачение. Съзнанието му вероятно се замъглява, ако може да се каже като моменти на ярост. Те идват, когато си поискат и после отминават. Както буря преобръща небето.
— Ти предусещаш, че може да ги е убил?
— Кой знае. Кой знае. Виждаш колко е трудно, приятелю детективе. Като съуправител, аз трябва да знам. Предчувствам, че не може да е убил тези хора в лудостта си. Но аз трябва да съм сигурна. В името на Ню Рим, аз трябва да науча това.
Той се отдалечи от нея, притваряйки очи. Той се почувства победен от нейната женственост, от ума и, от нежната молба в гласа и.
Тя каза:
— Изглеждаш ми някак обиден. Сгреших ли като се посъветвах с теб?
Бързината на нейните възприятия го лишаваше от твърдостта му. Той поклати глава:
— Опитвам се да разбера какво желаеш.
— Тази вечер той е поканил някои от тези, на които се възхищавам и имам доверие да вечерят с него в Градините. Ако те усещат опасността, какво могат да сторят? Кой може да отхвърли покана от Императора? Желая да отидеш в Градините и незабележимо да наблюдаваш. Да видиш, ако се налага, тайните престъпления на Императора. Или не, ако няма такива. Можеш ли да сториш това като приятел за приятел?
— Каза, че ще има стражи.
— Марио е офицер на преторианците, въпреки че е назначен за командир на моите верни египетски войници. Той ще те заведе в Градините. Никой няма да те забележи.
— И кога ще се върна?
— Утре вечер ще получа рапорта ти в тази стая.
Когато той не отговори веднага, тя нежно добави:
— Има хора, които смятат, че си шпионин на датчаните, изпратен от самия Канут да разкриеш нашите тайни. Когато се завърнеш, колко ще ми е приятно да разоблича тези клеветници.
Нямаше нужда от тази завоалирана заплаха, си мислеше той. Най-накрая той трябваше да се съгласи да и помогне. Какъв друг избор имаше?
Той закрепи една усмивка и се протегна да докосне топлината на ръката и. Това щеше да бъде нещо, за което да разказва по-късно — че е докоснал Клеопатра.
— Глупаците виждат навсякъде шпиони — каза той. — Мога да направя това за теб. Кога ще дойде Марио?
— След час. Хапни нещо и си почини. Съжалявам, че нощта ти ще бъде дълга.
— Детективът е свикнал на това — каза той и я изпрати до вратата.
След като тя се разтопи в нощта, той се върна на масата и започна да се храни. Колкото и да я ненавиждаше, той изпитваше само възхищение към уменията и. Колко ефективно действаше тя.
А сега той имаше един час да разбере какво означава всичко това. Тридесетте години в детективския бизнес му бяха дали непогрешимото чувство кога клиентът лъжеше. А тя бе излъгала. Да, Господи, особено към края, една лъжа подир друга.
