променят нещата. Но да вървим Герман не обича да чака. Съветът на сто и четиримата вече обсъжда въпроса за теб.

— И как го реши? — живо попита Хирам.

— В твоя полза — донякъде. Засега добре, но бащата на Теоур е жив. Той може да поиска да ти отмъсти за смъртта на единствения си син. С една дума несигурност, предпазливост и внимание. Иначе аз рискувам много.

— Ти? Какво рискуваш? — учудено се спря Хирам.

— Богове! Как забравяш! — разсмя се шпионинът. — Но хайде. Вървете по-бързо.

Почти до среднощ старият Сидон гълча и призовава върху главите на картагенците всевъзможни проклятия, разхождайки се из градината на Герман пред малката уединена къщичка. От време на време той се заглеждаше в едно запердено прозорче, през което се процеждаше слаб лъч светлина и се чуваха два гласа: единият — твърд, спокоен и уверен, гласът на Хирам, а другият — слаб, треперещ този на Герман.

— Езикът ми щеше да изсъхне от умора, ако беше избърборил всичко това, което те си казаха — мърмореше старият моряк. — И за какво ли имат да говорят? Да не би пък да са се скарали сега?

Последното предположение обаче не беше вярно: Герман посрещна Хирам приветливо и му съобщи, че Съветът на сто и четиримата е подписал помилването му и назначаването му за командуващ флота. Пехотата и артилерията ще води Гоздрубал, а конниците Фамий.

— Ето един човек, на когото не бих поверил такъв отговорен пост — неволно каза Хирам.

— Вярно, но като нямаме хора? — скръбно каза Герман.

След това Хирам се осведоми за всички подробности около флота: колко кораба имат, как са въоръжени и прочие.

— Въпреки всичките ви старания флотата е много малка — замислено каза Хирам. — Какво ще можем да направим с нея срещу римляните?

— Твоята задача обаче не е много тежка: ще трябва само да попречиш на неприятелите да ни обградят откъм море. За всичко друго градът наистина се готви: кой каквото има метално, се носи за направа на оръжие. Работилниците са затрупани с работа. Богатите жени жертвуват скъпоценностите си за заплата на наемниците. Други си дават косите за тетива на лъковете. Но всичко това ще бъде напразно, ако ти не успееш да задържиш за няколко дена римската флота.

— Ще се опитам. За това ще постъпя така: сигурен съм, че преди да дойдат тук, римляните ще се спрат в Утике, която, струва ми се, не е много против това. Ще тръгна веднага и ако успея да стигна пръв, Утике ще остане наша и задачата ни ще се улесни.

— Но ако завариш там вече римляните?

— Нищо. Все едно, че ще се срещнем тук. Ще ги нападна неочаквано, тъй като ни смятат за неспособни, и може да им разстроя флота. Но за пълна победа няма защо да се лъжем.

— Уви, ти си прав — с въздишка отвърна Хирам. — Кога ще тръгнеш?

— Днес на разсъмване.

— А какво става с Офит?

— Тя е във верни ръце.

— Сигурен ли си?

Хирам презрително се усмихна.

— Какво може да й се случи? — попита той. — Или робите на Теоур по Негова заповед ще идат да я търсят? Бъди спокоен, аз отговарям за нея. Отнех я от жреците на Танита, убих съперника си и сега няма да я изпусна, дори целият Картаген да тръгне срещу мен.

Герман искаше като че ли да възрази, но се ограничи само с тежка въздишка.

— Аз съм стар, самичък — мълвеше той, — тя бе утешение за моята старост — но нищо. А сега иди и служи на отечеството. Пожелавам ти пълна сполука.

* * *

Девойките бяха оставени под надзора на четирима от най-храбрите нумидийци, а останалите тръгнаха към пристанището. По пътя Хирам забеляза чудна картина. До съмване оставаха още няколко часа, а навсякъде кипеше работа. Буйни огньове, изпълващи въздуха със задушлив дим, грееха котли, пълни с мед, сребро и злато. Тази сплав се лееше на пластини и от тях се правеха ризници, щитове или пики.

Медта беше малко и я заместваха с драгоценни метали. Отвсякъде ехтяха ударите на чукове: ковяха оръжията и поправяха всеки развален камък от градската стена или укрепление.

Хирам вървеше с другарите си и Фегор, следван от рояк черни мисли. В ушите му още звучаха думите на любимата девойка.

— Отсега аз съм ти вече сянката — каза в този момент Фегор.

— Защо? Ще ме шпионираш ли? — рязко попита Хирам.

— О! Не! Съвсем не! Но ще те пазя! — с ироничен смях отговори Фегор. — Защо се сърдиш? Най-напред Съветът ме е натоварил да те представя на флотата като неин началник. Второ — кълна се във всичките богове и богини — в нищо няма да ти се бъркам и да ти преча.

— Ще ме последваш дори и в морето? — учудено попита Хирам.

— Разбира се. Нали някой трябва да докладва на Съвета как вървят работите? Освен това ти си така непредпазлив, а това особено много ме тревожи — цял талант!

Не след дълго всички бяха на пристанището. Там също кипеше работа. Хирам внимателно започна да разглежда спокойно полюляващите се гиганти. Въпреки малкото им количество, всички бяха добре въоръжени и екипирани. След огледа Хирам се качи на чакащата го лодка и отплува към един от най- големите кораби. Скоро оттам се разнесоха бързи заповеди и не след дълго картагенската флота напусна досегашното си пристанище. Предполагаемото превземане на Утике не се удаде на Хирам, защото изменилата финикийска колония се оказа отлично снабдена с оръжие и хора: трябваше да се започне правилна обсада, а това щеше да струва много време и хора.

От нейните брегове триремите заплуваха на север: Хирам мислеше, че неприятелската флота, разчитайки на неподготвеността на Картаген, не пътува с всички предпазни мерки.

Сметките му излязоха верни: след два часа в мрака се забелязаха бързо приближаващи се кораби, които по всичко приличаха на авангарда на римската флота. В пълна тишина корабите на Хирам изникнаха пред тях от мрака подобно коршуни сред ято лебеди и със свойствената си бързина и ловкост ги нападнаха.

За кратко време на дъното отидоха повече от двайсет най-отбрани римски кораба заедно с екипажите. Почти всички потънаха, защото, нападнати отстрани, не можаха да изменят курса си и носовете на картагенските триреми със страшна сила се врязаха и почти разполовиха туловищата на неприятелите.

Останалите здрави римски кораби бързо заплуваха назад, за да посрещнат идещата им на помощ флота, която вече бе узнала за сполетялото ги нещастие. Но когато римляните пристигнаха на мястото на нощния бой, от ескадрата на Хирам нямаше и следа: той бе изчезнал тъй, както се бе и появил — неочаквано, бързо и спокойно.

Началото бе блестящо за Картаген, но Хирам не се лъжеше: тази малка победа не можеше да измени предначертаното от съдбата, а то беше — Великата република да престане да съществува. Тази победа само щеше да удължи агонията й.

Трудно може да се опише с какъв възторг посрещнаха картагенци вестта за победата. Тяхната малка флота удържала победа над неприятеля и се завърнала в порта, без Да загуби нито един кораб!

От терасата на своя дворец Герман видя приближаването на ескадрата, преброи ги и без да знае за победата, с горчиви упреци се нахвърли върху дошлия с неразделните си другари Хирам, като мислеше, че той е пазел само около брега и щом е видял приближаването на неприятеля, е побързал да се скрие в пристанището. Той беше поразен, той не искаше да повярва, че Хирам е разбил авангарда на римската флота, и то без да даде жертви. Но когато и Фегор потвърди разказаното, старецът със сълзи на очи се хвърли върху воина и го запрегръща.

— Да идем веднага в залата на Съвета — задъхан от радост, каза той. — Там ще разкажеш още веднъж всичко.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ОБРАНЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату