двореца на Нитокрис. Че ще бъде робиня там, където бе мечтала да бъде царица… Тя сама ме помоли да й покажа къде да забие ножа, за да проникне право в сърцето. Аз й показах. Нали съм длъжен да се подчинявам? Нали? Та нали тя също е принцеса, такава, каквато е Нитокрис? Бедната, по-рано се наричаше…
— Сагури? — извика със скръб Тети.
— Да, Сагури! Единствената дъщеря на твоя втори брат, умрял на младини. Той ти остави Сагури с условие, че ти ще я направиш жена на Миринри. Ето я! Прави с нея каквото искаш. А аз ще си отида — произнесе Хер-Хор, хвърляйки презрителен поглед към безжизненото тяло на Нефер.
В миг се възцари мълчание. Всички бяха втрещени от зверската жестокост и низко отмъщение на върховния жрец. Никой не се съмняваше, че нещастната Нефер е паднала жертва на неговата ръка.
Гневен огън се разпали в изгасналия поглед на Тети и като се обърна към воините, той заповяда:
— Хванете го!
— Жреците на богиня Птах са неприкосновени!
Жреците на богиня Птах са несъдими от фараона! — гордо извика на приближаващия се към него воин Хер-Хор, като разтвори плаща си и показа златния лунен сърп — тайнствения мистичен символ, чието притежание обезпечаваше неприкосновеност на членовете на кастата жреци на богиня Птах.
Воините се спряха, стъписвайки се пред лунния знак на върховния жрец! Не, това е немислимо… На това не ще се реши никой, даже ако го заплашваше смърт.
Хер-Хор, тържествувайки, повдигна ръка със свещения символ и тръгна към вратата. Беше на прага, когато изведнъж кракът му се подхлъзна. Бе стъпил в локва кръв, изтекла от гърдите на убитата от него Нефер-Сагури. Жрецът падна. И падайки, той изпусна талисмана си.
С бързината на мълния в ума на разгневения Оунис-Тети блесна мисълта да се възползува от този момент. Сякаш самата съдба, възмутена от безнаказаността на злодея, даваше в ръцете на стареца съдбоносния меч. Според законите на Египет жрецът е неприкосновен, докато в ръцете му е свещеният талисман, символ на богинята. Но талисманът падна от ръцете на подхлъзналия се жрец — следователно…
Решението бе изпълнено от Оунис също тъй бързо, както се яви. Преди Хер-Хор да успее да допълзи до изпуснатата „Златна луна“, Тети вече стоеше при него с меч в издигнатата си ръка.
— Де е „Златната луна“? Покажи знака, който пази живота ти! — викаше той, издигайки меча над жреца.
И сетне, като се обърна към изпълнената с воини зала, каза:
— Гледайте, воини! Той няма „Златна луна“. И аз, фараонът Тети, сам го наказвам за извършеното от него злодейство!
Мечът тихо и бавно се приближи към гърлото на гърчещия се Хер-Хор.
— Убий го, велики Тети! Убий го, фараоне. Той е достоен за смърт! — викаха воините, възмутени от убийството на невинната девойка.
И мечът се впи в тялото на Хер-Хор. То потръпна и замря. Всичко беше свършено…
А в широко разтворените врати на залата навлизаше шумна тълпа, ликуваща и огласяща въздуха с викове.
— Тети! Тети се върна! Да живее великият непобедим воин Тети, господарят на Горния и Долния Египет!
Като отритна трупа на Хер-Хор, Тети дойде до Миринри и го хвана за ръката:
— Ето вашия нов господар! — каза той. — На неговата глава аз полагам двойната корона на Горни и Долни Египет. На неговите бедра завързвам меча. В неговите малки ръце отдавам властта на страната!
Въоръжени викове заглушиха гласа му.
От улицата, от двора се лееха звуци от тръба, биеха барабани. Мемфис, ликувайки, приветствуваше новия си господар. Не ликуваше единствено самият виновник на тържеството — младият фараон Миринри, чиято крехка душа беше угнетена от кървавите призраци на убитите и прекрасната, нежна и печална сянка на нещастната Сагури-Нефер…
Информация за текста
© 1991 И. Петрова, превод от италиански
Emilio Salgari
Le figlie dei Faraoni, 1905
Сканиране: ?
Разпознаване и редакция: ultimat, 2009
Издание:
Емилио Салгари. Тронът на фараона
ИК „Калем 90“, Пловдив, 1991
Редактор: Ем. Христов
Художник: Бор. Ждребев
Коректор: Е. Егинлиян
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12658]
Последна редакция: 2009-08-29 19:48:18
