Оръжията на испанците бяха намазани с отровни мазила. Това бе причината, която силно озлоби корсарите. Те избиха всички пленници, въпреки енергичните протести на графа.
Върнаха се на остров Тарога и решиха да изпратят пратеник в Панама, който да върне петимата пленници и дъщерята на Червения корсар.
Изплашените граждани на острова освободиха пленниците и платиха десет хиляди пиастра. Дъщерята на Червения корсар обаче липсваше между пленниците.
Над маркиз Монтелимар надвисна смъртна опасност. Граф Вентимилия не позволи да бъде изпълнена кървавата присъда.
— Ще отида сам в Панама — каза той. — Ще потърся сестра си. Дайте ми един кораб, с който да стигна брега. Също така имам нужда от лодка, с която да доплувам до пристанището. Главата на маркиз Монтелимар е гаранция не само за моя живот.
Глава девета
ЦАРИЦАТА НА ТИХИЯ ОКЕАН
Над Тихия океан легна мрак. Милиони звезди пламнаха на безоблачното небе. Малка лодка се плъзгаше по вълните в широкото пристанище на Панама. Гребяха трима души. Незабелязана от никого, лодката се провря между галеоните, закотвени недалеч от брега. На носа беше застанал Мендоса. Той изведнъж прошепна:
— Стой!
Графът, който държеше кормилото, попита тихо:
— Какво има?
— Една каравела ни следва и се опитва да стигне до брега преди нас — рече Мендоса.
— Гребете колкото сили имате! — нареди графът. Малката лодка достигна брега. Четиримата мъже скочиха на сушата.
— Сега накъде? — попита графът.
— Оставете ме аз да ви водя — каза Мендоса. — Зная наблизо една гостилница. Има чудесен портвайн.
— Ти май знаеш всички гостилници в Америка — рече гасконецът.
— Мълчете и вървете малко по-бързо — каза графът. — Ловя се на бас, че ни преследват.
Спряха на един ъгъл и се ослушаха. В нощната тишина се чуваха ясно стъпки на войници. Четиримата корсари изчезнаха в лабиринт от тесни мрачни улички. Като повървяха двадесетина минути, Мендоса спря пред някаква съвсем скромна на вид къща.
— Това е гостилницата на красивата кастилианка Панкита — каза той.
Баскът почука с дръжката на шпагата по вратата. В следващата секунда един от прозорците се отвори и женски глас каза:
— Тук е затворено нощем. Потърсете другаде.
— Ние водим със себе си един граф, той плаща добре, красива Панкита.
— Кой сте вие и откъде знаете моето име?
— Стар познат. Отворете бързо или ще разбием вратата.
— Почакайте за момент!
— Ако не ни отвори веднага — рече гасконецът, — стражата ще ни нападне. Да ги задържа ли с фламандеца, шефе?
— Не се ли справите с тях, върнете се да ви помогнем.
Мендоса продължи да чука на портата. Гасконецът и фламандецът тичешком се отправиха към края на улицата, откъдето се чуваха бързи стъпки и звънтене на саби.
Веднага щом стигнаха ъгъла, те забелязаха трима мъже, които приближаваха към тях с извадени шпаги.
— Заеми се с десния, а аз ще подхвана левия и този в средата — рече фламандецът.
— Има време — каза гасконецът. — Вратата на гостилницата е още затворена.
— Ето ги! — извика един от войниците. Барейо застана под прозореца на една от къщите и започна да пее тихо любовна песен.
— Какво правиш? — попита учуден фламандецът.
— Остави ме на мира! — сопна му се гасконецът. Тримата войници се приближиха и извикаха с извадени шпаги:
— Предайте се!
Гасконецът се обърна най-спокойно към тях и отвърна с меден глас:
— Добър вечер, господа!
— Какво правите тук?
— Правя серенада на моята любима — отвърна гасконецът. — Една божествена каталонка с очи като звезди и устни като… — уточни той.
— Коя е тя? — не обърна кой Знае какво внимание на казаното войникът.
— Спокойно, господа! — засегна се Барейо. — Не бъдете толкова любопитни, когато става въпрос за дама и особено ако тя е красива, каквато е моята. Ако великият Веласкес, нашият художник, бе още жив, сто на сто би се влюбил в нея и сигурно щеше да я нарисува, бас хващам!
Докато фламандецът правеше отчаяни опити да не избухне в смях, тримата войници смаяно наблюдаваха гасконеца. Той още не беше привършил описанието на чудните прелести на своята възлюбена.
— Но… — измънка най-сетне единият от войниците — той беше загубил търпение.
— Какво „но“? Да не би да се съмнявате в красотата на моята дама? Внимавайте!
— Нямам желание да ви противореча с нищо, господине. Макар да ми се вижда малко странно една такава красавица, каквато описвате вие, да живее в подобен коптор…
— Тихо! Не обиждайте замъка на моята дама! — заплашително викна гасконецът.
— Този човек е побъркан! — извика единият от войниците.
Барейо хвърли светкавичен поглед към другия край на улицата и като не откри Мендоса и графа пред вратата на кръчмата, гневно извика:
— Аз — луд? Ще ми платиш скъпо тази обида, негоднико не ден!
Той извади шпагата си и се хвърли срещу тримата войници.
Фламандецът го последва.
В продължение на няколко минути се чуваше само звънтенето на кръстосваното оръжие. Като видяха, че не могат да се справят с двамата корсари, войниците решиха, че най-благоразумно би било да офейкат, фламандецът и гасконецът ги преследваха някое време, и когато се умориха да вършат това, се върнаха пред гостилницата. Вратата беше затворена, но през вратата прозираше светлина.
Гасконецът почука, вратата се отвори и двамата се озоваха в ниско, опушено, осветено от огромен фенер помещение.
Една от масите беше посипана със студени закуски и прашни бутилки. Зад нея седеше графът, Мендоса и около тридесетгодишна красавица с черни коси, в които беше забодено цвете. Веднага щом гасконецът я съгледа, сне шапката си, галантно се поклони и изрече:
— Добър вечер, уважаема госпожо! Вие изключително много приличате на дамата на моето сърце, под прозорците на която току-що пях серенада.
— Ти пя под прозореца на една схлупена барака, в която сигурно живее някоя отвратителна негърка — засмя се фламандецът.
— Мълчи, Херкулес — отвърна гасконецът. — Ти нищо не разбираш от тези работи.
— А войниците? — попита графът.
— Офейкаха, господин графе! Можем спокойно да си похапнем.
— Започвайте! — съгласи се графът. — Да започнем тогава, Херкулес… Няма ли да ни правите компания, мадам?
Очарователната стопанка се усмихна приветливо:
— Аз не съм дама, господине — рече тя. — Аз съм само една проста собственичка на гостилница.
— За един гасконец всяка жена е дама — отбеляза Барейо. — Имате ли още от тези бутилки в избата?
