— Прилича на вик на птицата присмехулник — каза канадецът, — но би могло да бъде и сигнал.
— На кого?
— Почакай малко, приятелю, но не изпускай и пушката.
Бени се изправи на стремената и се вгледа внимателно между дърветата. След дълго наблюдение успя да зърне една птичка със сиви пера и дълги черни крака.
— Сред клоните на онзи дъб има един черен присмехулник, пернато, което се забавлява като имитира не само птиците, но и всички звуци, които чува. Но на мен ми се стори, че този звук дойде откъм земята.
— Какво искаш да кажеш?
— Хм!… И аз не знам. Ей!… По дяволите!
— Какво има Бени?
— Не виждаш ли как клоните на онзи храст едва забележимо се движат?
— Да виждам как потрепват листата.
— Там има някой, който се мъчи да си отиде без наше разрешение. Дръж пушката и не мърдай!
— Насочил съм я към храста!
Бени слезе от седлото. Спря за миг, после се просна на земята, опирайки ухо до нея. Постоя няколко минути така ослушвайки се, след това се изправи. Лицето му, обикновено спокойно, изразяваше тревога
— Бек — промърмори той. — Не изпускай коня ми и бъди готов за всичко. Там някой пълзи.
Канадецът, познаващ всички хитрини, придобил много опит както от прерията, така и от гората не можеше да се мами. Острият му слух на стар ловец бе уловил лек шум, предизвикан от пълзящо тяло. Приведен, за да се предпази от неочакван изстрел, защото знаеше, че някои индианци притежават изключителни оръжия за непрекъсната стрелба се упъти тихичко към храстите. Бек, все още на седлото, го следеше внимателно с поглед и държеше пушката насочена. Като ги приближи, Бени се хвърли на земята и започна безкрайно предпазливо да пълзи наоколо. После рязко се изправи и взе на прицел храсталака.
— Предай се, хитрецо, или ще изпратя един куршум в черепа ти! — извика той.
При тази заповед, произнесена със заплашителен тон, оттам изникна човек и каза спокойно:
— Моят брат, бледоликият човек, не познава ли вече своя брат, Шарената опашка?
Този, който заговори така бе индианец със стройна фигура, каквито бяха всички от многобройното племе на Гарваните, наричани още Големите кореми, които властвуваха от планините на Британска Колумбия до Тихия океан и езерото Атабаска, че дори и по на север, оспорвайки си първенството с войнствените племена на Черните крака и на Змиите Бе висок, с широки рамене със суха и мощна мускулатура, с издадени скули, татуирани в червено, с малко изпъкнал нос, голяма уста, тънки устни и черни очи, вдлъбнати и тесни. Нямаше косми по лицето, тъй като индианците и от двете Америки имаха обичай да ги оскубват много грижливо; в замяна на това имаше дълга, остра и черна коса, която странно контрастираше с медния цвят на лицето му. Бени хвърли бърз поглед на индианеца, за да види с какво оръжие разполага, но не видя нищо нито в ръцете му, нито на гърба му. Гарванът издържа този изпит, без да трепне като запази строгия си, величествен вид, характерен за хората от неговото племе.
— А! — възкликна Бени, като се направи на изненадан. — Как така намирам моя брат Шарената опашка да се крие тук? От много време не съм го виждал и смятах, че заедно с Червения облак е на бойната пътека, за да отмъсти за несправедливостта на Черните крака.
— Наистина отдавна не съм виждал моя бледолик брат — отговори индианецът. — За последен път го видях в сезона на падащите листа.
— Така е — каза Бени, без обаче да отпуска пушката си. — Моят брат, Шарената опашка, търсеше може би тук следите на Черните крака?
— Не икишотите още не са събрали племето.
— Какво тогава търсеше моят брат?
— Чакаше дивите пуйки. След няколко дни ще празнуваме танца на бизоните, а моят брат знае, че тази година нямаше много дивеч.
— Аз пък мислех, че си на пътеката на войната — каза Бе ни с ирония.
— И защо моят бледолик брат мисли така?
— Защото в прерията, недалеч оттук, видях трупове.
Индианецът погледна каубоя с пламтящи очи, но този блясък веднага угасна и той отново поде, без да го напусне спокойствието:
— Моят бледолик брат е видял трупове? Тогава трябва да побързам да се върна в моето племе и да уведомя Червения облак. Голямата майка на бледоликите иска нейните поданици да се уважават и ние ще отмъстим за тези, които са били убити.
— Знаете ли кои са били нападателите?
— Трябва да са били Черните крака.
Бени му отвърна със смях. Индианецът го погледна с мрачни очи, след това кръстоса ръце върху широките си гърди и каза с ироничен тон:
— Моят брат е весел?… Изглежда в неговата каруца има все още доста количество от огнената вода…
— Не — отговори Бени. — Белият брат от много време няма огнена вода и от сутринта не е пил друго освен обикновена вода Смее се, защото го смяташ за твърде наивен.
— Какво искаш да кажеш?
— Че твоят бледолик брат познава индианците, скалпирали притежателите на каруцата, която лежи на края на гората.
— Ух! — извика индианецът, без да губи самообладанието си. — Тогава моят брат ще ми каже кои са?
— Разбира се.
— И кои са били тогава?
— Големите кореми.
— А!… Куче! — изрева индианецът, като се опита да се наведе, за да вземе нещо, което бе скрил сред храстите.
Бени, който стоеше нащрек, бързо се хвърли напред и като насочи пушката към гърдите му, извика заплашително:
— Стой или ще те убия!…
Индианецът разбра, че животът му е в опасност, изправи се скръсти ръце и отговори с присъщото си спокойствие:
— Белият брат желае война?… Значи не знае, че Шарената опашка е воин, много почитан от своето племе и неговата смърт ще бъде отмъстена?
— Зная — отговори каубоят — и не желая война с Големите кореми, нито пък имам намерение да убивам своя червенокож брат. Само искам да ме последваш в лагера и да останеш заложник, докато се срещна с Червения облак и поговоря с него.
— Аз, заложник?…
— Да, скъпи мой, и те предупреждавам, че ако се противиш и не ме последваш, ще ме принудиш да изпразня пушката си в теб.
— И какво смяташ да правиш с мен, братко мой?
— Абсолютно нищо. Ще ядеш на моята маса ще пушиш колкото тютюн искаш, ще пиеш от малкото уиски, което все още имам, и нищо повече Разбра ли ме? Или мой гост, или куршум в сърцето.
— И кога ще мога да се върна при своите?
— Много скоро, ако Червеният облак бъде разумен.
— Да взема ли оръжието си?
— Моят брат ще го остави, където си е; ще си го вземе тогава, когато вече няма да бъде мой гост. Уискито може да му изиграе някоя шега и в един момент лошото настроение да го накара да вземе скална ми, а аз държа на косата си, тъй като зная, че в прерията перуките не растат по върховете на бьфало грас. Хайде, твърде много се разбъбрихме. Засега моят червенокож приятел ще дойде да обядва с нас След всичко едно хубаво прясно парче бизонско месо струва много повече от куршум в корема.
Индианецът го изгледа мълчаливо, с очи, оживени от тъмен блясък, който издаваше силното му желание
