да се отърве от белия брат, после с кимане на главата направи знак на съгласие и изрече кратко:
— Да бъде!
— Ето че Шарената опашка стана разумен — каза Бени, като се смееше. — Излез от храстите и върви пред конете: ние ще ти бъдем като почетен ескорт.
Гарванът, макар и без желание, го послуша, без да посмее повече да се наведе, за да вземе оръжията си. Бени го последва с пушка в ръка качи се на своя мустанг и малката група напусна горичката. Навлязоха в прерията сред която се виждаше голямата каруца, заобиколена от пасящите наоколо волове и коне.
Индианецът вървеше с удължена крачка характерна за червенокожите, които освен ловки ездачи са и най-неуморимите пешеходци на американския континент, способни да извървят за една нощ до сто километра. Шарената опашка не показваше безпокойство, нито страх, но очите му следяха с особено внимание тревата наоколо. Той си даваше вид на разсеян, въртеше глава, но от погледа му не убягваше нито едно движение на двамата конници. Бе готов да се възползува и от най-малката им разсеяност, за да избяга. Бени обаче не бе човек, когото можеш да излъжеш Индианецът го шпионираше, но и той не откъсваше поглед от пленения и не изпускаше пушката. Бек, като истински мексиканец, бе развързал едно дълго въже от оплетена кожа завършващо с желязна халка — тъй нареченото ласо, използувано за ловене на диви коне и волове, което прекрасно можеше да му послужи и срещу Гарвана, ако той имаше намерение да избяга. Когато наближиха каруцата, чуха скалпирания да пита с още слаб глас:
— Вие ли сте, приятели?
Шарената опашка спря изведнъж и погледна двамата каубои.
— Кой е при вас? — попита той.
— Един твой познат — отговори Бени, като се усмихваше.
— Един бледолик?
— Да.
— Когото познавам?
— Надявам се.
Бени слезе от коня, след като даде знак на Бек да наблюдава индианеца, и се качи на каруцата. Скалпираният, като го видя, се надигна, мъчейки се да се усмихна Опита се да отвори уста, за да каже нещо, но каубоят го изпревари с думите
— Разбирам ви. Не се страхувайте момчето скоро ще бъде спасена.
— Видяхте ли го?
— Не но преди да залезе слънцето ще видя Червения облак.
— И той ще ви го върне?
— Надявам се, ако държи да спаси кожата на Шарената опашка. Направихме добър улов, който заслужава момчето.
— Ах!
— Оставете на мен, приятелю. Ние ще го спасим, обещавам ви.
— Страхувам се да не го убият, преди да отидете при Червения облак.
— Ако се отнасяше за мъж, в този час не бих дал и щипка тютюн за кожата му; но за щастие става дума за момче, а индианците имат хубавия обичай да ги осиновяват, вместо да ги убиват. Почивайте спокоен и ако имате нужда от нещо, само ми кажете.
— Благодаря — отговори скалпираният и се отпусна.
— Страдате ли много?
— О… да, много.
— Вярвам ви, но ще оздравеете не се съмнявайте Каубоят постави до него бутилка вода, примесена с малко уиски, направи му знак да не се движи и слезе от каруцата.
IV
ПРЕЗ ПРЕРИЯТА
Когато Бени отиде при конете завари Шарената опашка седнал на земята с подгънати крака, така че цялата тежест на тялото му да пада върху петите в това време Бек разпалваше огън в една изкопана в земята малка дупка, предварително добре очистена от тревата. Това бе мярка да се избегне някой от онези страшни пожари, толкова чести в безкрайните прерии, които са причина за истински катастрофи и които погубват не само огромни количества дивеч, но и волове, коне, а понякога и цели индиански племена и емигрантски ешелони. Бени, като видя, че индианецът е спокоен, сякаш примирен със съдбата си, побърза да помогне на своя другар да приготви закуската, още повече че утринният въздух бе изострил апетита му. Бързо омеси плоски питки, които се ядат веднага след като се изпекат, изпържи няколко парчета солена шунка и хвърли върху жарта късове прерийна кървавица — нещо като салам, приготвен от тлъсти волски или бизонски вътрешности, напълнени с късове месо и кръв.
Когато всичко бе готово, двамата каубои седнаха срещу индианеца и го подканиха да си хапне от питките, изпускащи онзи особен деликатен аромат на топъл хляб от шунката и апетитната кървавица, внимателно препечени. Шарената опашка не се остави да го молят. Може би никога в живота си не бе виждал такова изобилие от храна, тъй като бедните воини на прерията почти винаги са в борба с глада поради оскъдния дивеч и изчезващите огромни стада от бизони. Въпреки че се измъчваше от положението си на заложник, уважи храната и безброй пъти целуна с много прочувственост гърлото на една бутилка уиски, която Бени донесе от каруцата. Старият скитник, станал изключително любезен, се стараеше ентусиазмът на индианеца да не отслабва, още повече че в колата му се намираха около две дузини от тези бутилки, за да разпъждат скуката по време на нощните бдения. Той отиде и донесе втора. След това много любезно предложи на червенокожия воин една лула и тютюн. Но не защото но този начин се надяваше да го напие, тъй като индианците са свикнали да пушат много силен тютюн, напръскан с ракия. Бени искаше да го предизвика да пие повече! И Шарената опашка се възползува от това Пушеше като турчин и пиеше като истински дивак. Отпиваше такива глътки, че би учудил и морски вълк! Първата бутилка вече бе изпразнена и се готвеше да отвори втората. Това уиски, наистина превъзходно, бе развързало езика му и от мълчаливец го бе превърнало в изключителен бърборко, който разказваше за свои дела за битките, в които бе участвувал, за ужасните борби, водени с Черните крака вековните неприятели на Гарваните и на племената Плоски глави; разказваше и за жестоките мъчения, на които бяха подлагани пленниците Като чу да се говори за нощното нападение срещу групата на емигрантите, Бени го прекъсна грубо и направо го попита:
— Всички клетници ли бяха избити?
— Всички, освен един — отговори индианецът.
— А защо го оставихте?
— Защото бе дете, неспособно да се защитава.
— А може би сте го запазили за стълба на мъченията?
— Не, твърде млад е, за да издържи с достойнство мъченията на кола.
— Тогава сигурно ще го превърнете в роб.
— Да, роб на Червения облак. Ако бъде смел, един ден би могъл да стане воин. Бледолики, отвлечени като малки и отгледани от индианци, са ставали храбри главатари.
— Зная — каза Бени. — Познавах един в Канада. Значи, мислиш, че момчето е още живо?
— Поне тази сутрин беше.
— Беше ли ранено?
— Нямаше нито една рана.
— Червеният облак много ли държи на новия си слуга?
— Вероятно.
— А мислиш ли, че би го разменил за някого от своите воини?
— Не зная.
— Далеч ли е лагерът на Червения облак?
— Сега се намира на западния бряг на езерото.
— Има ли много воини с него?
— Сто и повече Чакат тук, на това място да дойдат бизоните, които трябва да слязат откъм север.
— А!… Значи на лов…
