— Помогнете ми! — помоли мексиканецът, като се обърна към Армандо.
Канадецът вече знаеше, че няма от какво да се страхува, затова пусна дърветата и се вкопчи в ласото. Бек и Армандо бързо издърпаха въжето и хваналия се за него човек.
— По дяволите! — извика Бени, когато отново стъпи на брега — Замръзнах!… Проклет жрец!
Господин Фалконе отвори един сандък и извади оттам бутилка, която подаде на Бени с думите:
— Пийте бедни ми приятелю. Това е отлежал джин, който пазех за особени случаи.
Ловецът изпи четири-пет глътки и каза със заекване:
— Бла-го-да-ря, господине!
В това време тананците започнаха отново да хвърлят копията си. Тъй като на това място реката бе съвсем тясна едно от тях падна сред бегълците и леко одраска мексиканеца.
— О, негодници! — извика Армандо — Още ли сте тук? На ви!…
С един изстрел той улучи най-близкостоящия. Другите, уплашени от точността на изстрела, разбраха, че няма да спечелят нищо от тази битка и се скриха в гората.
— На конете — каза Бени.
— Замръзнал сте, приятелю — забеляза господин Фалконе — Ще си навлечете някоя болест.
— О! Имам дебела кожа — възрази канадецът през смях. — Свикнал съм на студени бани. Да потърсим някое местенце за лагеруване после ще се изсуша край огъня.
Те възседнаха конете и се отправиха към гората, която се простираше на север. Намериха една малка полянка, оградена в полукръг от огромни борове и спряха да почиват. Мястото бе подходящо за престой, бе по-високо, затова оттук можеха да държат под око голяма част от отсрещния бряг. Издигнаха бързо палатката и запалиха огромен огън, на който можеше да се изпече цял вол. Бени бе съблечен, увит с одеяло от груба вълна, добре разтрит преди това с парцал, напоен с джин, за да възстанови кръвообращението си, и оставен до огъня. Армандо изцеди дрехите му и ги сложи да съхнат. Бек и Фалконе приготвиха вечерята с последните продукти, тъй като при бягството нямаха време да приберат останалото им от лебедите месо. Изядоха храната, приготвена от пемикан с малко боб и палачинки, изпържени в мае и влязоха в палатката. Бек остана да пази. Нощта бе спокойна. Тананците се бяха уверили, че няма да успеят да настигнат бегълците след рухването на моста и не се появиха повече Дори и хищници не обезпокоиха съня на ловците. На разсъмване добре отпочинали след дълбокия сън, четиримата се отправиха на изток. Нямаха търпение да стигнат до форт Шелкърк. Вече бяха без провизии, а по тези места като че ли липсваше дивеч. Нямаше ги дори и вълците — животни, които се срещат навсякъде из Аляска и близките райони. Към обяд след силно препускане отново пресякоха притока на Юкон при устието му, като използваха мост, направен от няколко борови трупи. Около един часа вече препускаха по брега на гигантската река. Армандо уби една водна патица събраха около дузина лебедови яйца намерени в изоставени гнезда, и приготвиха обяда и вечерята. На втория ден, малко след залез слънце най-после стигнаха до форт Шелкърк.
XXIX
ПРЕЗ АЛЯСКА
Форт Шелкърк се намира на левия бряг на Юкон, на няколко мили от Макмилан, един от най- значителните притоци на реката. Подобно на останалите в Аляска намиращи се на големи разстояния един от друг из обширните английски територии на северозапад той бе построен от грубо издялани високи дървени трупи, забити дълбоко в земята, за да могат при случай на опасност да издържат на атаките на войнствените индиански племена. Центърът му беше изграден от няколко дървени постройки с цинкови или медни покриви. Някои от тях служеха за складове за разменените предмети или за кожите, взети от индианците, други — за стаи на ловците от американските компании за кожи и за жилище на коменданта.
Бени и другарите му бяха топло приети от тези отлични ловци, които положиха големи грижи за тях. Първата работа на канадеца бе да попита дали могат да им предоставят лодка тъй като имаха намерение да слязат по Юкон чак до Доусън. За съжаление им бе отказано. Фортът притежаваше само една китоловна лодка и комендантът в никакъв случай не можеше да им я отстъпи, тъй като я ползуваха за преминаване през реката Затова решиха да се спрат за няколко дни тук, докато конете отпочинат, след което да преминат на отсрещния бряг, за да избегнат големия завой, който Юкон прави от устието на Макмилан до устието на Стюарт. Комендантът ги посъветва да запазят конете си, защото в Доусън се търсели много, дори най- лошите се продавали за стотици долари. Новините, които идваха от участъците, бяха също така изумителни и подхранваха надеждите им. Говореше се, че по бреговете на Клондайк са открити нови златоносни жили с приказни богатства и че златотърсачите за няколко седмици работа натрупвали несметни богатства. Тези новини така бяха развихрили въображението на ловците от форта че по-голямата част от тях бяха решили да се отправят към земите криещи скъпоценния метал. От двадесет и осемте ловци, които допреди няколко месеца населяваха форта седемнадесет се бяха отправили към Клондайк и горкият комендант се страхуваше, че и останалите рано или късно ще си отидат и ще го оставят сам. Фалконе и другарите му останаха четири дни и се снабдиха с нови мотики, лопати, барут и патрони, които вече бяха привършили, с нови дрехи и завивки. На петия ден заедно с конете бяха превозени на отсрещния бряг. Веднага се отправиха на запад, през много трудни за преминаване местности, тук-там блатисти. Срещаха се и необикновени равнини, където имаше истински реки от кал. Растителността бе много оскъдна. Рядко се виждаха иглолистни или кедрови дървета с жълтеникава кора, както и дрян. И дивечът бе малко. От време на време пробягваше някой смрадливец, или както ги наричаха индианците скункс, животинче с блестяща черна козина с една белезникава ивица на гърба, с големина около четиридесет сантиметра и със също толкова дълга опашка Тези животни не са опасни, но когато ги преследват, изпускат мазна течност от специални жлези. Тя има толкова отвратителна миризма, че кара и хора и животни да повръщат неудържимо и седмици след това да изпитват непоносимо отвращение. Дори кучетата не могат да ги понасят и бягат, като лаят отчаяно.
Групата вървеше вече два дни и все повече се отдалечаваше от Юкон, за да избегне големия завой. Накрая се озова в една долина затворена сред стръмни, почти отвесни планини. В далечината в края на нещо като дере се белееха някакви огромни маси, които те все още не можеха да различат добре.
— Какво има там? — запита Бени и спря коня си. — Вижте господин Фалконе.
— Бих казал, че това е повалена гора от бели дървета — отговори механикът.
— Дали не са вкаменени дървета? — попита Армандо. — Ти, чичо, знаеш, че са открили такива в Аризона.
— О, не, не са — каза Бени.
— Приличат на гигантски кости — забеляза Бек.
— Да може би. — промърмори канадецът. — Вероятно легендата за Големия Джордж е вярна?
— Кой е той? — попита Фалконе.
— Ще ви разкажа после Нека сега отидем да видим дали са дървета или скелети от огромни животни.
Пуснаха конете в галоп и след петнадесет минути бяха в началото на дерето. Пред учудените им погледи се откри изумителна гледка В средата на нещо като гигантска фуния, образувана от много високи скали, се намираха струпани стотици чудовищни скелети. Това бе планина от кости и огромни зъби някои извити, други прави, по-бели от слонова кост, черепи, гръбнаци, пищяли, ходила — различни по големина и размер. Сякаш стотици допотопни същества, кой знае поради какъв каприз на съдбата се бяха събрали тук, за да умрат заедно. В цялата тази купчина Фалконе можа да различи безброй скелети на елени-слонове или sivatherium, животни, принадлежали към изчезнал отпреди хиляди векове вид, подобни по форма на лопатара, но големи колкото слон, с глава, окичена с четири рога със странни разклонения, и шия, дебела, колкото дървен ствол; мастодонти с фантастични размери, принадлежащи към семейството на пахидермите, т.е. дебелокожи, но с хоботи и с дълги заострени зъби; мегатерии, високи пет метра и дълги седем, е лапи с обиколка повече от два метра и половина, с тела, защитени от черупки. Имаше и доста запазени скелети на динозаври — вид близък до мастодонтите, с два извити надолу и много дълги зъба като на моржовете. Не бяха малко и мамутите, родеещи се със слоновете, но гиганти.
— Колко много разпилени богатства — каза Фалконе— Тук има толкова слонова кост, че можем да станем милионери, без да отиваме в мините на Клондайк.
— Вярно е господине — съгласи се Бени. — Но за съжаление, ще са необходими стотици коне и коли, за
