на знамето на Съединените щати. Вътре имаше грубо направени маси и столчета, стъкмени от дървени клони, от стари щайги или от прерязани на две бурета. От едната страна се издигаше тезгяхът на бармана препълнен с галони и бутилки, украсени с шарени етикети, върху които се четяха най-различни имена: уиски, джин от 1850, бренди от 1882, хвойна от Германия, бордо от Франция, вермут от Торино, мадейра от 1830!… Барманът, здравеняк, на когото би завидял дори померански гренадир, силен като Херкулес, с червеникава брада, стигаща чак до гърдите, с колан, на който бяха втъкнати два големи револвера седеше царствено върху един висок стол и внимателно наблюдаваше клиентите. Двама огромни негри с престилки, които някога явно са били бели, неуморно разливаха избраните питиета, произведени от господаря им кой знае от какви отровни и смъртоносни смеси. Тридесетина мъже бяха заели местата около масите Бяха мършави, изпити, с дълги бради и коси, които им придаваха дивашки вид, с парцаливи дрехи, ботуши без подметки, но с пояси, издути от златен прах и късове самородно злато. Тези дрипльовци носеха със себе си невероятни богатства. Всички бяха въоръжени. На коланите им висяха револвери, пистолети, ножове, а един имаше дори и брадва, за да може да разбие черепа на крадеца, който би дръзнал да протегне ръка към пояса или да убие онзи, който лъже в играта. Пиеха без мярка като редуваха големи чаши грог с уиски, джин, бренди и горещ пунш. Около една маса осем или десет души, не по-малко дрипави от другите играеха на зарове. Пред всеки имаше купчинка прах или късчета злато — по-малки и по-големи. Отстрани демонстративно лежаха револверите и ловджийските ножове.
Възбудени от непрекъснато предлаганите от двамата негри напитки, с пламтящи от нетърпение и с желание за победа очи, с дълги рошави бради, с разкривени от напрежение черти, тези хора приличаха повече на бандити, готови да се изколят при най-малкото скарване, отколкото на златотърсачи.
Фалконе и другарите му изпиха по един грог и се приближиха до игралната маса. Късметът като че ли щедро се усмихваше на един млад, около двадесет и пет годишен мъж. Този галеник на съдбата изпъкваше странно сред останалите. Бе хубав, с енергични черти и с черни кадифени очи. Кожата му бе малко загоряла, а тялото му — елегантно и стройно. Приличаше на испано-американец, може би бе съотечественик на Бек, тъй като носеше широко филцово сомбреро, украсено със златен ширит. Беше облечен в дреха от кадифе с големи метални копчета, пристегната в кръста от широк кожен колан, и с широки панталони. Докато останалите бяха силно възбудени, той беше запазил пълно спокойствие. Пушеше цигарата си, изпускайки на равни интервали дима, и прибираше спечеленото злато, без дори мускул да трепне на лицето му.
— Ето един късметлия! — каза Бени, като хвърли поглед към купчината злато пред играча — Сигурно вече е спечелил шест или седем хиляди долара.
Мексиканецът го чу, обърна се и каза със смях:
— Осем хиляди и четиристотин, кабалеро.
— Добра сума, господине.
— Която може би ще ми струва скъпо — отговори мексиканецът, като поглеждаше скришом другите играчи, чиито лица бяха добили дивашки израз — Понякога късметът в Аляска е опасен.
Един от тях — нисък, набит, с биволски гръб и гъсти червени коси, изведнъж изправи глава, хвърли изпълнен с омраза поглед към щастливия победител и изсъска с пресипнал глас:
— Какво искате да кажете, господине?
— Аз? Нищо — отговори мексиканецът.
— Струва ми се, че не само ни ограбвате, но ни се и подигравате.
При тези думи младежът пребледня и бързо сложи ръка на ножа си. После отговори:
— Казахте, че ви ограбвам, така ли?
— Можете ли да ми докажете обратното?
— Вие лъжете, негоднико!
— Обръщам се към всички играчи.
— Да. Нека преценят!…
Останалите се ограничиха да отговорят с ръмжене, с което нито отричаха нито потвърждаваха Но един от тях тръсна глава и сухо произнесе.
— Не.
— Аз спечелих честно — каза мексиканецът. — Ако ядът от загубата ви е замаял главата вземете си обратно златото, заядливецо!
Противникът му — калифорниец, ако се съдеше по произношението, повдигна високомерно рамене и каза:
— Не съжалявам за златото, само казвам, че сте крадец! Бени, който стоеше близо до мексиканеца се подпря с ръце на масата и каза:
— Господине, уверявам ви, че се мамите От четвърт час аз и другарите ми присъствуваме на играта и твърдя, че този младеж игра почтена.
Калифорниецът го изгледа яростно и запита:
— Защо се бъркате след като не сте спечелили дори и долар? Голтаците нямат думата на игралната маса.
— Ей, драги, внимавай, не ми повишавай тон или ще те съборя като дървен кон — извика Бени.
Младежът се намеси:
— Кабалеро, благодаря ви за подкрепата — и прибра златото в една кожена кесийка — Оставете ме да дам урок на този самохвалко.
— Аз, самохвалко? — кресна калифорниецът и обърна масата с могъщия си юмрук. — Ще те убия като крадец.
Той стисна револвера, който държеше пред себе си, и го насочи срещу мексиканеца Времето не му стигна обаче да изпълни заканата си. Огромният барман, предусетил препирнята бе излязъл бързо иззад тезгяха и като протегна десница, сграбчи китката на калифорниеца. Стисна с такава сила, че той изпусна оръжието си. Побеснял от неочакваната намеса златотърсачът се обърна и се озъби като звяр. Но барманът не го остави да каже и дума. Сграбчи го за врата като че ли бе детенце разтърси го грубо и каза:
— Да се биете — да но да се убивате в моя бар — не господине Или се дръжте възпитано, или ще ви изхвърля навън с ритник
— Искам кръвта му!… — изкрещя калифорниецът, почервенял от ярост.
— Кабалеро, оставете този беззъб крокодил — каза мексиканецът. — Ако иска урок, готов съм да му го дам
— На мен урок!… — изсъска златотърсачът.
— На теб, негодника.
— С ножа ще те направя на парчета!…
— Чакам те.
— А! Предизвикваш ме!?
— Разбира се.
— Ловджийският ми нож!
Един златотърсач, негов съотечественик, бе готов да му го подаде. От своя страна мексиканецът отстъпи три крачки назад като размести масите, за да осигури пространство. Бек видя, че държеше един бови найф, измъкна от колана си една навая — солиден нож с много остро и дълго цяла стъпка острие отвори го със сух звук и му го подаде с думите.
— За нас, мексиканците, този струва много повече от другия.
— Благодаря, кабалеро — отговори младежът с усмивка. — Наистина е по-добър.
Едва бе хванал оръжието, когато гръмнаха три или четири изстрела. Калифорниецът, преструвайки се, че се навежда да вземе нещо, бе сграбчил бързо падналия на земята револвер и бе стрелял срещу противника си. За щастие не се бе прицелил добре и улучи две бутилки бренди. Незасегнат от куршумите, мексиканецът скочи върху игралната маса и размаха наваята. Калифорниецът вече бе изчезнал, заедно с няколко свои приятели, които събориха няколко маси, за да прикрият отстъплението му.
— Негодник! — извика той. — Ще те намеря!
— Оставете го да отиде на друго място и там да досажда, кабалеро — каза Бени. — Внимавайте обаче да не ви направи засада и да ви открадне спечеленото злато.
— Допускам го — отговори младежът.
