Тигърът на Трейси

стрийт ще се зададе някое момиче като Лора Лути, само че този път като ида на гости у тях и видя майка й, няма да си взимам никакви шоколадови бонбони, това е.

— Но ти няма да срещнеш момиче като Лора Лути — каза Нимо. — Отивам да си гледам работата.

— Имаш още двайсет минути — рече Трейси.

— Не, трябва да се прибирам вече — каза Нимо, — пък и за какво да стоя тук? Каква полза да чакам?

Нимо вече бе тръгнал, когато чу Трейси да ръмжи. Обърна се и видя чернокосата хубавица. Само че до нея вървеше някакъв непознат момък, на вид счетоводител и явно не от Калифорния.

Нимо се прибра възмутен, а Трейси гледаше и не вярваше на очите си.

Понечи да се усмихне, но не можа.

Лора отмина, без дори да го погледне.

Нимо хълцаше непрекъснато и накрая го пуснаха да си иде. На другия ден не дойде на работа. В понеделник сутринта в дегустаторския отдел седеше Шивли с празничен костюм от син шевиот, тъй като Нимо бе умрял.

Някои казваха, че е умрял от хълцането, но от такива хора ще чуеш, че камилите умирали от гърло.

Глава 6

Колко сърца са били разбити в миналото, колко сърца се разбиваха сега и колко сърца щяха да се разбият във времената, които идваха! Нимо бе свършил, Лора бе изгубена, Шивли бе най-сетне в дегустаторския отдел, Пебърди и Рингърт го третираха като куче, непрекъснато дебнеха резултатите от дегустирането му и разбиращо се споглеждаха.

Трите реда от песничката на Трейси се оказаха боклук, както и много други неща. Песента се стопи, самото късче хартия, на което я бе записал тъй грижливо, бе изчезнало, а и мелодията бе забравена.

Един неделен ден Трейси и тигърът отиваха към църквата „Сейнт Патрик“ на Пето авеню, изгаряни от треската на някаква стара и смътна религия, която някак изглеждаше нова, вървяха всеки в собствената си човешка или животинска самота.

Влязоха и огледаха всичко.

Следната събота Трейси напусна работата си при Ото Сейфанг и се върна в Сан Франциско.

Минаха няколко години.

Един ден — Трейси бе вече двайсет и седем годишен и отново в Ню Йорк — той тръгна да се поразходи, както се бе разхождал преди шест години.

Като стигна Уорън стрийт, отклони се от Бродуей и се отправи към бившата фирма на Ото Сейфанг, вече магазин на Кийни.

И кафето ли бе фалирало? Нимо, Пебърди, Рингърт, Шивли, Ото Сейфанг — и те всичките ли бяха фалирали?

Пред входа на сградата тигърът изведнъж настръхна, защото точно там бе стоял един цял следобед, загледан след отминаващата Лора Лути.

Пред магазина на Кийни Трейси ускори крачка, спря едно такси и каза да го откарат пред градската библиотека.

Оттам Трейси и тигърът продължиха разходката си по Петото авеню. Улицата гъмжеше от празнично облечени хора, мъже и жени с децата си.

Трейси все още не бе открил момичето, което можеше да замени Лора Лути. Нимо бе предрекъл, че Трейси никога няма да я открие, и сега му се струваше, че е бил прав.

Спря на ъгъла, на една пряка от „Сейнт Патрик“, и се загледа как едно момиченце пресича улицата със сестричката си. Тигърът дойде до него. Трейси сложи ръка на главата му.

— Можеха да бъдат мои — рече Трейси.

— Ауъъъ — каза тигърът.

Тръгна бавно с тигъра край себе си. Изведнъж удивен забеляза, че всички откъм неговата страна на улицата се втурват бързо към отсрещната. Погледна натам и видя, че всички са спрели, цяла тълпа, и гледат към него, някои дори през фотообективи.

В пълно недоумение Трейси се запъти да пресече улицата, за да разбере за какво е цялата суматоха, но щом слезе от тротоара, хората отсреща се разбягаха с викове и писъци.

Обърна се и погледна пак тигъра.

Гледай ти, през целия му живот тигърът винаги е бил с него, но досега никога не бе се случвало подобно нещо.

Никога и никой досега не бе забелязвал тигъра.

Възможно ли е сега да го виждат всички?

Кучетата се задърпаха на каишките си, взеха да лаят и да скимтят. Това също бе нещо ново. Трейси спря насред Петото авеню, докато отмине автобусът, и отново се удиви, този път от лицето на шофьора и на пътниците.

— Хм, разбираш ли какво става? — попита Трейси тигъра си. — Изглежда са те видели. Изглежда те наистина те виждат точно тъй, както съм те виждал досега само аз. Само че гледай, те са ужасени, изплашени до смърт. Боже мой, те би трябвало да знаят, че няма от какво да се страхуват.

— Ауъъъ — изръмжа тигърът.

— Не съм те чувал да говориш толкова добре от времето, когато бяхме в „Ото Сейфанг“ и по улицата се зададе Лора Лути.

Трейси и тигърът тръгнаха отново по Петото авеню и накрая стигнаха „Сейнт Патрик“. Трейси мислеше да влязат в църквата, както бяха правили преди шест години, тъй че се запъти да пресече улицата и да влезе, но щом тръгна да премине отсреща, хората пред църквата се разпръснаха и избягаха. После и ония от църквата започнаха да излизат. Трейси и тигърът бяха закъснели за литургията, но въпреки това искаха да влязат, да минат по средната пътека и да погледнат отново всички красиви неща там, простора и блясъка на великолепието, многоцветните витражи, чудесните колони и горящите свещи.

На излизане от църквата хората бяха спокойни, но после внезапно изпадаха в паника. Някои се втурваха по преките улици, други — нагоре и надолу по Петото авеню, трети — обратно в църквата, за да се скрият.

— Ужасно съжалявам за това — рече Трейси. — Сам знаеш, че никога досега не се е случвало подобно нещо.

— Ауъъъ — каза тигърът.

— Но все пак ще влезем в църквата — каза Трейси. Сложи ръка на главата на тигъра и така тръгнаха заедно към входа на църквата, изкачиха се по стъпалата и се потопиха в чудесната атмосфера вътре.

Но ако пространството беше чудесно, останалите в него хора не бяха, дори и няколкото мъже в плащеници. Бързо и в безреда всичките се изпокриха.

Трейси и тигърът закрачиха бавно по средната пътека. Тук-там затворените врати се пооткрехваха, отвътре се взираха ужасени очи, после вратите отново се затваряха и той чуваше как ги заключват и залостват.

— Чудесно място, нали? — рече Трейси. — Само че помниш ли колко бе различно преди шест години? Тогава тук гъмжеше от хора — мъже, жени, деца — всички за нещо се радваха, а не като сега — да се плашат до смърт, да тичат и да се крият зад вратите. От какво се страхуват? Какво ги е прихванало?

— Ауъъъ — обади се тигърът.

Трейси и тигърът излязоха от църквата през изхода на 50-а улица, но щом се озоваха навън, Трейси видя бронирана кола, от която към тях стърчаха цевите на пушки. Огледа улицата и близо до Медисън авеню забеляза още една бронирана кола. Зад колите се тълпяха наплашени хора, чакащи да се завърже сражение и да се стигне до някакъв край.

Човекът, който седеше зад волана на колата, спряла точно пред Трейси, бързо вдигна стъклото, за да се предпази по-сигурно от тигъра.

— Какво има? — попита Трейси.

— За бога, не виждаш ли този звяр до себе си — отвърна шофьорът.

— Виждам го, естествено — рече Трейси.