отвличайки вниманието му от отчаяната Флорвил, му нареди да продължи разказа си, като се спира само на най-същественото и премълчава подробностите, защото неговата история съдържа тайнствени обстоятелства, които трябва да бъдат изяснени.
— Отчаян от смъртта на сина си — поде отново разказа си пътникът, — без никого във Франция, който би могъл да ме задържи… освен баща ми, който не смеех да видя, страхувайки се от неговия гняв… реших да замина за Германия. О, мой нещастни татко — извика младият Курвал, покривайки ръцете му със сълзи, — събери всичката си смелост, моля те, очакват те най-жестоките факти от моя разказ… Току-що бях пристигнал в Нанси, когато научих, че някоя си госпожа Дебар… а това беше фамилното име, което беше приела майка ми само за да повярваш в нейната смърт… научих, че тази госпожа Дебар била хвърлена в затвора, защото е пронизала с кама своята съперница и на следващия ден ще бъде изправена на ешафода.
— Виждаш ли — извика госпожа дьо Курвал, като се хвърли в обятията на своя мъж, обляна в сълзи, — ето и краят на моите нещастия.
— Да, скъпа, разбирам всичко — прошепна господин дьо Курвал. — Заклинам те, позволи на сина ми да завърши своя разказ.
Флорвил замлъкна, дишайки тежко, лицето й застина в гримаса на най-страшно напрежение.
— Като научих тази новина — продължи младият Курвал, — първо проверих дали няма някаква грешка в името. За съжаление оказа се, че убийцата е моята майка. Поисках свиждане, властите ми разрешиха и аз попаднах в нейните прегръдки. „Умирам виновна, ми каза тази нещастна жена, но има нещо фатално в обстоятелствата около осъждането ми на смърт. За това убийство можеше да бъде осъден друг, той беше издирван даже, всички улики бяха против него; но някаква жена и нейната прислуга, които случайно били тогава в хотела, видели моето престъпление, въпреки че аз самата, изпаднала в голяма възбуда, не съм ги забелязала. Техните показания станаха единствена причина за моята смърт. Какво да се прави! Нека не губим повече време в напразни оплаквания! Имам да ти доверя много важна тайна, сине!… Още щом затворя очи завинаги, ще заминеш при моя мъж и твоя баща; ще му кажеш, че между многобройните мои престъпления има едно, за което никога не е узнал и което искам да му призная… Ти имаш сестра, сине… Тя дойде на бял свят една година след тебе… Толкова те обожавах, че се изплаших да не би това момиченце да намали твоите права някога, когато се омъжи, и да пожелае част от имуществото, което трябваше да ти принадлежи. За да запазя всичко само за тебе, цялото наследство, използувах отсъствието на баща ти и се освободих от това момиченце; постарах се и в бъдеще моят мъж да няма никакво потомство от нашия брак. Моята разюзданост ме хвърли скоро след това в други злодеяния, които предотвратиха моите намерения, но ме накараха да извърша още по-ужасни престъпления. Що се отнася до това момиченце, бях решила без никаква жалост да я умъртвя. Бях се заела вече да извърша това срамно дело заедно с дойката, на която плащах богато, когато тази жена ми каза, че познава един мъж, женен отдавна, който обаче напразно очаква желаното потомство. Тя предложи да ме освободи от дъщеря ми, без да се налага да извършваме престъпление, и то по начин, който да й гарантира щастливо бъдеще. Съгласих се без колебание; още същата нощ момиченцето беше подхвърлено пред вратата на този човек с едно писмо, скрито в люлката й… Веднага след смъртта ми побързай за Париж, измоли от баща си прошка и го помоли да не ме проклина и непременно да открие и вземе при себе си детето.“
При тези думи майка ми ме прегърна, опитвайки се да успокои смущението и раздвоението, в което изпаднах, научавайки всичко това. На следния ден тя бе екзекутирана! Опасна болест за малко не ме вкара в гроба; две години бях между живота и смъртта. Нямах нито сили, нито смелост да ти пиша. Веднага, щом възвърнах здравето си, трябваше да изпълня поръката, да се хвърля в краката ти и да измоля прошка за нещастната ти съпруга и да ти съобщя името на човека, от когото можеш да научиш всичко за моята сестра; това е господин дьо Сент Пра…
Господин дьо Курвал падна в несвяст, напуснаха го всички душевни сили… положението му беше наистина сериозно.
Флорвил, разкъсвана от нетърпение повече от четвърт час, внезапно стана и със спокойствие, което издаваше окончателната й решителност, заяви: — Е, скъпи мой! — каза тя на Курвал. — Сега вече вярваш ли, че няма на света по-ужасна престъпница от нещастницата Флорвил?… Погледни ме, Сеневал! Познаваш ли собствената си сестра? Момичето, което прелъсти в Нанси? Убийцата на нашия син, съпругата на собствения си баща, гнусно създание, което изпрати на ешафод собствената си майка… Да, господа, страшни са моите престъпления. Към когото и от вас да обърна очи, побиват ме тръпки от ужас… Виждам любовник в собствения си брат, съпруг в лицето на родния си баща, а обърна ли взор към себе си, не мога да не видя отвратително чудовище, което прободе с нож сърцето на своето дете и осъди собствената си майка на смърт…
Ще стигнат ли всичките мъчения на ада, за да ме накажат? Или може би смятате, че ще смогна да живея с огромната мъка, която терзае сърцето ми? О, не! Има още едно престъпление, което все още не тежи на съвестта ми, но което ще отмъсти за всички вас…
За един миг нещастницата се хвърли върху пистолетите на Сеневал, измъкна оръжието му и невъзмутимо стреля в главата си, без да можеше който и да било да й попречи. Тя издъхна, без да каже нито дума повече.
Господин дьо Курвал изгуби съзнание; синът му, потресен от страшната сцена, викаше отчаяно за помощ. Но за Флорвил нямаше вече спасение; сянката на смъртта се спусна на лицето й, в изкривените му черти можеше да се прочете ужасна смесица от мъчителното сътресение, причинено от насилствената смърт и конвулсиите на безнадеждността… тя плуваше в собствената си кръв.
Господин дьо Курвал беше пренесен в леглото си; два месеца той прекара на ръба между живота и смъртта. Синът му също преболедува, с много грижи и нежност той успя да възвърне силите и здравето на своя баща. След всичките жестоки удари на съдбата те двамата решиха да се оттеглят от света. Пълното усамотение ги скри завинаги от любопитството на приятелите; там, в лоното на добродетелта и вярата, те завършиха своя трагичен и тъжен живот, отдадени един на друг, убедени, както и всички, които ще прочетат тази печална история, че човек може да намери спокойствие само във вечната тъмнина на гроба, там единствено той е освободен от злината на себеподобните си, от собствените си страсти и преди всичко от фатализма на съдбата.
Информация за текста
© Здравко Хатибов, превод от френски
Florville et Courval (ou le Fatalisme), 1800
Сканиране и разпознаване: mIRCata, 2010
Корекция: Yo, 2010
Тази новела е №6 от сборника „Любовни престъпления“ (Les Crimes de l’amour, Nouvelles heroiques et tragiques, 1800)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16542]
Последна редакция: 2010-07-07 18:30:00
1
„Ах, скъпи мой! Никога не се опитвай да развращаваш жената, която обичаш; това може да има непредвидими последици“ — казала една разумна жена на приятеля, който искал да я прелъсти. Жено, достойна за възхищение, позволи ми тук да цитирам твоите думи; те така добре отразяват душата на жената, която много скоро след това спасила живота на същия мъж, че бих искал те да бъдат гравирани като сентенция върху паметника на Паметта, където твоята добродетел ти отрежда достойно място.
