Лоран използуваше широко предложеното му гостоприемство. Преди да се приберат след работа, те се разхождаха с Камий по кейовете. И двамата намираха изгода в тази близост — разходката не ги отегчаваше като си приказваха. После се прибираха, за да опитат супата на госпожа Ракен. Лоран отваряше вратата на магазинчето като собственик, възсядаше столовете, пушеше и плюеше, като че ли е у дома си.
Терез никак не го притесняваше с присъствието си. Той се държеше към нея с приятелска откровеност, шегуваше, подхвърляше й банални любезности, без нито един мускул на лицето му да трепне. Камий се смееше и понеже жена му отговаряше на приятеля му само с едносрични думи, беше твърдо убеден, че те двамата се ненавиждат. Един ден дори упрекна Терез за хладното й държание към Лоран.
Лоран правилно беше отгатнал: стана любовник на съпругата, приятел на мъжа и галено дете на майката. Никога досега не бе живял, удовлетворявайки така пълно всичките си желания. Тънеше в доволство сред безкрайните наслаждения, които му доставяше семейство Ракен. Впрочем той смяташе положението си в това семейство за напълно естествено. Чувстваше се съвсем близък с Камий, без да изпитва гняв и угризения на съвестта. Дори не внимаваше за действията и думите си, толкова сигурен беше в благоразумието и хладнокръвието си. Егоизмът, с който приемаше всички тези блага, го предпазваше от грешки. В магазина любовницата му се превръщаше в жена като всяка друга, която той не биваше да целува и която не съществуваше за него. Съумяваше да се въздържи да не я целуне пред всички, за да не бъде изгонен. Само това го възпираше. Иначе с удоволствие би се надсмял над скръбта на Камий и на майка му. Не си даваше сметка до какво би могло да доведе разкриването на връзката им. Смяташе, че постъпва съвсем просто, както би постъпил на негово място всеки гладен бедняк. Оттам идваха блаженото му спокойствие, благоразумната му дързост, безпристрастното му и шеговито държане.
Терез, по-нервна и по-податлива на вълнения, трябваше непрекъснато да играе ролята си. И я играеше съвършено благодарение на изкусното лицемерие, в което я бяха възпитали. Близо петнадесет години бе лъгала, като задушаваше поривите си и проявяваше неукротима воля да се показва мрачна и безволна. Нищо не й струваше да си наложи тази мъртвешка маска, която сковаваше лицето й. Когато влизаше, Лоран я заварваше, сдържана, намръщена, с още по-издължен нос и по-свити устни. Изглеждаше грозна, намусена, недостъпна. Впрочем тя нищо не пресилваше, просто играеше старата си роля, без да привлича вниманието върху себе си. Изпитваше горчива наслада да лъже Камий и госпожа Ракен. Не беше погълната напълно като Лоран от своите желания, забравила дълга си. Тя съзнаваше, че постъпката й е лоша и от време на време я обхващаше непреодолимо желание да стане от масата и да целуне Лоран пред всички, за да покаже на мъжа си и на леля си, че не е безмълвно животно и дори има любовник.
От време на време главата й пламваше от радост. Тогава, колкото и добра артистка да беше, не можеше да се сдържи и да не запее, когато любовникът й не беше там и нямаше от какво да се страхува, че ще се издаде. Тези внезапни проблясъци на оживление радваха госпожа Ракен, която обвиняваше племенницата си в прекалена сериозност. Младата жена купи саксии с цветя и украси прозореца на стаята си. После облепи стаята с нови тапети, поиска килим, завеси и мебели от палисандрово дърво. Целият този лукс беше за Лоран.
Природата и обстоятелствата сякаш нарочно бяха създали тази жена за този мъж и нарочно ги бяха тласнали един към друг. Те двамата, тази нервна и лицемерна жена, и този животински страстен сангвиник образуваха неразривно свързана двойка. Те се допълваха, закриляха се безмълвно. Вечер на масата при бледата светлина на лампата пълното усмихнато лице на Лоран срещу нямата, непроницаема маска на Терез сякаш неволно подсказваше колко силна е тяхната връзка.
Това бяха тихи, спокойни вечери. Сред тишината в топлия прозирен мрак се водеха приятелски разговори. След десерта всички седяха около масата, приказваха за хилядите дреболии, станали през деня, спомняха си предишната вечер, лелеяха надежди за утрешния ден. Камий обичаше Лоран, доколкото може да обича един задоволен егоист, и Лоран сякаш му отговаряше със същото чувство. Те двамата постоянно си говореха приятелски, услужваха си, разменяха си благосклонни погледи. Госпожа Ракен ги следеше с кротко изражение на лицето, беше щастлива сред децата си, наслаждаваше се на мирната атмосфера, която ги заобикаляше. Човек би ги взел за стари приятели, които са се опознали до глъбините на душата си и са убедени в неизменната си дружба.
Неподвижна и невъзмутима като другите, Терез гледаше тези еснафски удоволствия, тези благодушни усмивки! А в душата си се смееше диво, цялото й същество ликуваше, докато лицето й запазваше студено и сурово изражение. Мислеше си с изтънчено сладострастие как само преди няколко часа бе стояла в съседната стая полугола, разрошена, в обятията на Лоран. Спомняше си и най-малките подробности на този следобед, изпълнен с безумна страст; въображението й ги рисуваше, тя противопоставяше онези палещи мигове на мъртвешката сцена, която се разиграваше сега пред очите й. Ах, как ги мамеше, тези хорица, и колко щастлива беше да ги лъже с тържествуващо безсрамие! Тук, на две крачки, зад тази тънка преграда тя приемаше един мъж, тук се отдаваше буйно на изневярата. А в този час любовникът й ставаше непознат за нея, приятел на мъжа й, някакъв натрапник и глупак, който й беше съвсем безразличен. Тази жестока комедия, тези житейски измами, това сравнение между жарките целувки през деня и престореното безразличие вечерта запалваха нов огън в кръвта на младата жена.
Когато се случеше госпожа Ракен и Камий да слязат в магазина, Терез скачаше от мястото си, долепваше мълчаливо, с дива страст, устните си до устните на любовника си и оставаше така, запъхтяна, задъхана, докато дървените стълби започваха да скърцат. Тогава пъргаво се връщаше на мястото си и по лицето й се изписваше обичайното намръщено изражение. Лоран със спокоен глас подхващаше прекъснатия разговор с Камий. Това беше истинска внезапна, ослепителна мълния от страст сред застинало небе!
Вечерите в четвъртък бяха малко по-оживени. Лоран, който в тези дни се отегчаваше смъртно, считаше за свое задължение да не пропуска нито едно събиране: желаеше от предпазливост приятелите на Камий да го познават и уважават. Трябваше да слуша досадното дърдорене на Гриве и на стария Мишо; Мишо разказваше все едни и същи истории за убийства и кражби. Гриве пък вечно одумваше служителите, шефовете, службата. Младият човек се спасяваше при Оливие и Сюзан, чиято глупост му се струваше все пак малко по-търпима. Впрочем той винаги избързваше и предлагаше да играят домино.
Обикновено в четвъртък вечер Терез определяше деня и часа на техните срещи. Когато всички се суетяха на тръгване и госпожа Ракен и Камий изпращаха гостите до вратата на пасажа, младата жена се приближаваше до Лоран, прошепваше му нещо и стискаше ръката му. Понякога дори го целуваше зад гърба на другите с някакво своеобразно предизвикателство.
Цели осем месеца продължи този живот, изпълнен с възбуда и уталожване. Любовниците живееха в пълно блаженство. Терез престана да се отегчава и не желаеше нищо повече. Лоран, сит, глезен, надебелял още повече, се боеше само от едно — нещо да не прекъсне този сладък живот.
9
Един следобед, когато Лоран се готвеше да излезе от кантората, за да отиде при Терез, която го чакаше, началникът му го повика и г предупреди, че занапред му забранява да отсъства. Беше злоупотребил с излизанията и ръководството беше решило да го уволни, ако излезе още един път.
Прикован на стола си, той стоя така отчаян до вечерта. Трябваше да печели хляба си, не можеше да се остави да го изхвърлят от работа. Вечерта гневното лице на Терез му причини истинска мъка. Чудеше се как да каже на любовницата си защо не е удържал на думата си. Докато Камий затваряше магазина, той бързо се приближи до младата жена и й прошепна:
— Не можем повече да се виждаме. Началникът не ме пуска да излизам.
Камий се върна. Лоран трябваше да си отиде, без да успее да обясни по- подробно нещата на Терез; остави я поразена от грубите му думи. Бясна от яд, тя не желаеше да приеме, че някой се е осмелил да й отнеме насладата; прекара безсънна нощ, като кроеше планове за най-безумни срещи. В четвъртък вечерта поговори малко по-дълго с Лоран. Тревогата им се усилваше, защото не знаеха къде да се срещнат, за да се обяснят и да се уговорят. Младата жена даде нова среща на любовника си, който пак не сдържа думата си. Оттогава я измъчваше една-единствена натрапчива мисъл — да го види на всяка цена.
Две седмици вече Лоран не можеше да се приближи до Терез. Едва тогава почувства колко необходима му беше станала тази жена. Навикът от чувствена наслада беше събудил в него нови желания, много по- силни, по-палещи. Той вече не се стесняваше от целувките на любовницата си, напротив, търсеше ги с настървението на гладен звяр. В тялото му се бе затаила страст, стигаща до кръвожадност. Сега, когато му
