От този миг той заживя в мечтателно спокойствие; чакаше само да настъпи часът. Беше решил да действа без колебание при първия удобен случай. Въображението му рисуваше чудни вечери в бъдеще. Цялото семейство Ракен ще се старае да му достави наслада: Терез ще угасява пламъка в кръвта му, госпожа Ракен ще го приласкава като майка, Камий ще разговаря с него и няма да го оставя да скучае вечер в магазина.
Портретът беше почти завършен, а случай не се представяше. Терез стоеше винаги там, угнетена и тревожна, но Камий не излизаше от стаята и Лоран започваше да се отчайва, че не може да го отстрани поне за един час. И все пак настъпи денят, в който трябваше да заяви — утре портретът ще бъде готов. Госпожа Ракен каза, че ще вечерят заедно, за да отпразнуват завършването на художественото произведение.
На другия ден, когато Лоран нанесе и последната мазка, цялото семейство се събра, за да се възхити от приликата. Портретът беше отвратителен — в мръсносиво, с широки възморави петна. Лоран превръщаше дори и най-ярките тонове в мрачни, кални цветове. Той, без да иска, беше преувеличил бледите отсенки на своя модел и лицето на Камий приличаше на зеленикавото лице на удавник. Разкривената рисунка размазваше чертите му и така усилваше зловещата прилика. Но Камий беше във възторг. Твърдеше, че имал много изящен вид на портрета.
Като се налюбува достатъчно на лицето си, той заяви, че ще отиде да купи две бутилки шампанско. Госпожа Ракен слезе в магазина. Художникът остана сам с Терез.
Младата жена продължаваше да седи свита, загледана безсмислено пред себе си. Тя сякаш чакаше нещо, потръпваща. Лоран се поколеба; той разглеждаше платното, прехвърли четките. Времето течеше. Камий можеше да се върне и никога нямаше да му се представи удобен случай. Художникът изведнъж се обърна рязко и застана лице с лице срещу Терез. Те се гледаха няколко секунди.
После той се наведе рязко и притегли младата жена към гърдите си. Отметна главата й и впи устни в нейните. За миг тя се разбунтува, диво, отчаяно, но после изведнъж се отпусна и се плъзна на земята върху плочите. Не си размениха нито дума. Безмълвно, грубо отдаване.
7
Още от самото начало любовниците приеха връзката си като нещо неизбежно, съдбоносно, съвсем естествено. От първата среща започнаха да си говорят на „ти“, целуваха се без смущение, без да поруменяват, сякаш бяха близки от много години. Живееха доволни от своето ново положение, невъзмутимо спокойни и безсрамни.
Уговориха се как да се срещат. Терез не можеше да излиза, затова решиха Лоран да ходи у тях. Младата жена му обясни какво е намислила с ясен и твърд глас. Щяха да се срещат в стаята на съпрузите. Лоран трябваше да минава през прохода, който се намираше в пасажа, а Терез щеше да му отваря вратата при стълбата. По това време Камий беше на работа, а госпожа Ракен долу в магазинчето. Наистина един от тези дръзки замисли, които винаги сполучват!
Лоран прие. Въпреки предпазливостта си той се отличаваше с груба смелост, смелостта, свойствена на човек със здрави юмруци. Спокойствието и самообладанието на любовницата му още повече го подтикваха да вкуси дръзко предложената му наслада. Той измисли някакъв предлог, взе от шефа си разрешение да отсъствува два часа и изтича в пасажа на Пон-Ньоф.
Още щом навлезе в пасажа, обзе го палеща възбуда. Търговката на изкуствени скъпоценности беше седнала точно срещу вратата на прохода. Трябваше да я почака да обслужи една млада работничка, която влезе да си купи пиринчени обеци и пръстен. После бързо се вмъкна в прохода и изкачи тясната и тъмна стълба, като се опираше о хлъзгавите от влага стени. Непрекъснато се спъваше в каменните стъпала и всеки път сякаш пламък обгаряше гърдите му. Една врата се отвори. На прага сред бялата светлина той видя Терез по риза и фуста, сияеща, пристегнала косите си в кок. Тя затвори вратата и увисна на шията му. От нея се излъчваше топло ухание, ухание на бельо и току що измита плът.
Лоран, учуден, откри, че любовницата му е красива. Той никога досега не беше виждал тази жена. Гъвкава и силна, Терез го притискаше, отмяташе назад глава и по лицето й пробягваха пламенни светлинки, страстни усмивки. Това влюбено лице се беше преобразило, тя изглеждаше безумна и нежна; с влажни устни и блестящи очи, сияеше цяла. Младата жена се извиваше, огъваше се, хубава в своята странна красота, самата страст. Лицето й сякаш бе осветено от вътрешен огън, от тялото й избликваха пламъци. Кръвта й кипеше, нервите й се бяха опънали до скъсване, около нея се носеха топли излъчвания, горещ, възбудителен въздух.
Още от първата целувка в нея се пробуди любовницата. Незадоволената плът я хвърли неумолимо в сладострастието. Тя сякаш се пробуди от сън, възроди се за страстта. Беше преминала от немощните ръце на Камий в мощните обятия на Лоран и този допир със силен мъж рязко изтръгна нейната плът от задрямалостта. Всичките й инстинкти на нервна жена се проявиха с нечувана сила; кръвта на майка й, африканската кръв, която пламтеше във вените й, се отприщи, закипя буйно в слабото й, почти девическо тяло. Тя се предлагаше, отдаваше се с безгранично безсрамие. И силни тръпки я пронизваха от главата до петите.
Никога още в живота си Лоран не бе познавал такава жена. Той беше изненадан, чувстваше се неудобно. Любовниците му обикновено не го приемаха така буйно; беше свикнал със студени безразлични целувки, с уморени и преситени ласки. Риданията, кризите на Терез почти го изплашиха, възбуждайки в същото време страстното му любопитство. Когато напусна младата жена, залиташе като пиян. На другия ден успя да си възвърне обикновеното притворно и предпазливо самообладание и се запита дали да се върне пак при тази любовница, чиито целувки го хвърляха в треска. Отначало твърдо реши да остане в къщи. После не се сдържа. Искаше да забрави, да не вижда вече разсъблечената Терез, да не чувства нежните и страстни ласки, но тя стоеше все пред него, неукротима, с протегнати ръце. Физическото страдание, което му причиняваше тази гледка, стана непоносимо.
Той отстъпи, съгласи се на още една среща и отиде в пасажа на Пон-Ньоф.
От този ден Терез навлезе в живота му. Той все още не я смяташе за необходимост, но я търпеше. Часовете на ужас се заменяха с мигове на благоразумна сдържаност, но във всички случаи тази връзка му причиняваше неприятни трепети. Страховете и притесненията му обаче се стопяваха пред желанията. Срещите се редуваха, зачестиха.
Терез не се измъчваше от съмнения. Тя се отдаваше без предпазливост, вървеше право натам, където я тласкаше страстта. Тази жена, потисната от обстоятелствата, най-сетне се бе отърсила и сега разкри душата си, разказа живота си.
Понякога тя обвиваше ръце около шията на Лоран, притискаше се до гърдите му и с още задъхан от вълнение глас му говореше:
— О, ако знаеш колко съм страдала! Израснах в задушната стая на един болник. Спях с Камий; нощем се отдръпвах от него, повдигаше ми се от блудкавата миризма, която се излъчваше от тялото му. Той беше лош и упорит; не искаше да взема лекарствата, които отказвах да деля с него; за да се харесам на леля си, трябваше и аз да ги пия. Не знам как не умрях… Те ме осакатиха! Ограбиха ми всичко, което имах и ти не можеш да ме обичаш тъй, както аз те обичам.
Тя плачеше, целуваше Лоран и продължаваше да разказва с глуха ненавист:
— Не им желая злото. Те ме прибраха, отгледаха ме, спасиха ме от мизерия… Но аз бих предпочела да бъда изоставена на произвола на съдбата, отколкото да получа тяхното гостоприемство. Чувствах пламтяща нужда от чист въздух. Още от съвсем малко дете мечтаех да тичам по пътищата боса в праха, да прося и да живея като циганка. Казаха ми, че майка ми била дъщеря на вожда на някакво африканско племе. Често съм си мислила за нея, усещах, че съм наследила нейната кръв, нейните инстинкти. Искаше ми се никога да не бях се разделяла с нея, да прекосявам пясъците, увиснала на гърба й… Ах, каква младост! И досега още изпитвам отвращение и се бунтувам, като си спомня дългите дни, които съм прекарала в стаята, където хриптеше Камий! Седях превита пред камината, гледах глупаво как кипят разните билки, чувствах как цяла се вдървявам. И не смеех да помръдна. Леля ми се караше, когато вдигах шум… По-късно изпитах безгранична радост в малката къща на брега на реката; но бях вече осакатена. Не умеех да ходя, падах, като се спусках да тичам. После ме погребаха жива в това гнусно магазинче.
Терез тежко дишаше, тя притискаше любимия в обятията си и при мисълта за отмъщение тънките й,
