изтръпваше при мисълта за дяволската машина на тази кредитна банка, на тази фирма за борсова игра и ажиотаж, на която позволяваше да се настани под нейното жилище, за да всява разорение и смърт.
Най-сетне, една седмица след този несполучлив опит, Сакар се зарадва, когато работата, толкова препъвана с препятствия, изведнъж се уреди за няколко дни. Една сутрин Дегремон дойде да му каже, че отвсякъде получил съгласие и че могли да започнат. Веднага за последен път разгледаха проектоустава и редактираха договора за образуването на дружеството. И за Амленови това бе добре дошло, защото животът им започваше да става тежък. От година вече братът мечтаеше само за едно — да стане инженер съветник на голяма кредитна къща и, както сам казваше, щял да има грижата да докара вода за воденицата. Малко по малко страстта на Сакар обзе и него, той гореше от същата възбуда и същото нетърпение. С Каролин бе станало обратното: след като се бе ентусиазирала от идеята за прекрасните и полезни дела, които щяха да извършат, сега изглеждаше по-студена и бе замислена, откакто навлязоха в трънаците и тресавището на изпълнението. Нейната голяма мъдрост и честната й природа подушваха всички видове тъмни и нечисти прояви; тя се безпокоеше най-вече за своя брат, когото обожаваше и понякога на смях наричаше „голям глупак“, макар че бе начетен; тя ни най-малко не се съмняваше в почтеността на техния приятел, който бе толкова загрижен за съдбата им, обаче имаше знаменателното усещане за несигурна почва, страхуваше се от пропадане и потъване при първата погрешна стъпка.
Тази сутрин, щом Дегремон си отиде, Сакар се изкачи сияещ в салона с чертежите.
— Най-сетне се уреди! — извика той.
Развълнуван и с навлажнени очи, Амлен се приближи да му стисне до счупване ръцете. И понеже госпожа Каролин просто се обърна към него малко пребледняла, той добави:
— Е какво, няма ли да ми кажете нещо?… Това не ви ли радва вече?…
Тя хубаво се усмихна:
— Ама, разбира се, аз съм много доволна, уверявам ви.
После, когато Сакар обясни подробно на брат й, че синдикатът е окончателно образуван, тя запита спокойно.
— Значи е позволено, така ли? Да се съберат няколко души, за да си разпределят акциите на една банка, преди още те да са пуснати в обращение?
Той рязко направи утвърдителен жест.
— Ама, разбира се, позволено е! Нима мислите, че сме толкова глупави, че да не предотвратим евентуален неуспех? Независимо от това, че имаме нужда от солидни хора, господари на пазара, ако в началото има трудности… Затова четирите пети от нашите акции трябва да бъдат в сигурни ръце. Ще можем да отидем при нотариуса за подписване на акта за учредяването.
Тя се осмели да му възрази:
— Мислех, че законът изисква пълно покритие на обявения капитал.
Много изненадан, този път той я погледна в лицето.
— Значи сте чели кодекса?
Тя леко се зачерви, защото той бе отгатнал — снощи, обзета от безпокойство, от някакъв смътен и не напълно основателен страх, тя бе чела закона за сдруженията. За миг бе готова да излъже. После със смях призна:
— Вярно е, четох вчера кодекса. След това се опитах да проверя моята честност и честността на другите е онова тревожно чувство, което се изпитва след прочитане на медицинска книга с описание на всички болести.
Той обаче се разсърди, защото нейното желание да се осведоми говореше за недоверие, за готовност да го надзирава с подозрителните си и умни женски очи.
— О — подзе той с жест, който отхвърляше всички излишни скрупули, — нима мислите, че ще се съобразяваме с всички чудатости на кодекса! Ами че ние няма да можем да направим нито една стъпка, ще бъдем спъвани от препятствия на всяка крачка, докато другите, нашите съперници, бързо ще ни изпреварват! Не, не, няма да чакам покритието на целия капитал, предпочитам, впрочем, да си запазим акции и ще намеря наш човек, на когото ще открия сметка и който всъщност ще бъде нашето подставено лице.
— Забранено е — заяви тя просто със своя хубав, сериозен глас.
— Да, забранено е, но всички дружества го правят.
— Грешат, тъй като е лошо.
Успокоявайки се с голямо усилие на волята си, Сакар счете, че трябва да се обърне към Амлен, който, смутен, слушаше, без да се намесва.
— Скъпи приятелю, надявам се, че вие не се съмнявате в мене… Аз съм гърмян заек, човек с известен опит, вие можете да разчитате на мене по отношение на финансовата страна на работата. Давайте ми хубави идеи и аз се наемам да извлека от тях желаната печалба, като избягвам, колкото е възможно, рисковете. Смятам, че нищо повече не може да каже един практичен човек.
Инженерът, който беше извънредно стеснителен и слабохарактерен, обърна всичко на шега, за да не отговори направо.
— О, в лицето на Каролин вие ще имате истински цензор. Тя е родена за класен наставник.
— Ами аз много искам да съм в нейния клас — заяви любезно Сакар.
И госпожа Каролин започна да се смее. Разговорът продължи с приятелски тон.
— Защото обичам много брат си, защото и вас обичам повече, отколкото вие предполагате, и затова ще ми причините голяма мъка, ако се захванете със съмнителни сделки, които завършват с разорение и страдание… Ето например, тъй като заговорихме по този въпрос, спекулацията, играта на Борсата! От нея изпитвам, безумен страх. Аз бях толкова щастлива, като прочетох в проекта на устава, който ме накарахте да препиша, че с член 8 дружеството категорично се отказва от всякакви срочни операции. Нали това значи забрана да се играе? А после вие ме разочаровахте, като ми се присмяхте, вие ми обяснихте, че това било само един привиден член, една формула, която всички дружества считали за чест да вписват, но която никой не изпълнявал… Знаете ли какво бих желала аз? Аз желая вместо тези акции, тези петдесет хиляди акции, които ще пуснете, да издадете само облигации. О, виждате нали, че съм много силна, откакто прочетох кодекса, сега вече зная, че с облигациите не се играе, че притежателят на облигацията е просто заемодател, който получава определен процент срещу дадените пари, без да бъде заинтересован от печалбите, докато акционерът е променящ се съдружник, който участвува както в печалбата, така и в загубите… Кажете ми защо не облигации, които биха ме толкова успокоили и аз бих била толкова щастлива!
Тя шеговито пресилваше молбата си, за да скрие истинската тревога. И Сакар отвърна със същия тон, смешно приповдигнат:
— Облигации, облигации! Никога!… За какво ми са облигации? Те са мъртва материя… Разберете най- сетне, че спекулацията, играта е главният двигател, самото сърце на всяка голяма работа като нашата. Да, този двигател иска кръв, смуче я навред чрез малки поточета, натрупва я, отпраща я като реки по всички посоки, създава огромно парично обращение, което е жизнената сила на големите предприятия. Без нея съвършено невъзможно ще бъде голямото движение на капиталите, породените от него големи строежи за развитието на цивилизацията… Същото е и с анонимните сдружения, колко много крещяха срещу тях, колко много повтаряха, че са вертепи и сборища на главорези! А истината е, че без тях нямаше да имаме пито железници, нито едно от тия огромни модерни предприятия, които обновиха света; защото няма такова лично състояние, което би било достатъчно за изграждането им, а също така няма такава личност, нито дори такава група от личности, която би желала да рискува. А всичко е в риска и също така във величието на целта. Необходим е грандиозен проект, чийто мащаб да плени въображението; необходима е надежда за значителна печалба, лотарийна печалба, която да удесетори вложената сума, ако изобщо тя не бъде загубена; така се разгарят страстите, животът започва да струи, всеки носи парите си, с които вие можете да преправите земята. Какво лошо виждате във всичко това? Възможните рискове са доброволни, разхвърляни са върху безкрайна голям брой хора, които се различават по състояние и решителност. Губи се, но и се печели, надяваш се да изтеглиш печеливш номер, но трябва винаги да очакваш и празен билет, а човечеството няма нито по-упорита, нито по-пламенна мечта, то иска да опита щастието си, по своя прищявка да получи всичко, всичко, да стане цар, да стане бог!
Постепенно Сакар бе престанал да се смее, надигаше се върху късите си крака, разпалваше се от
