лирическо вдъхновение и ръкомахаше, сякаш отправяше думите си по четирите краища на света.
— А и ние с нашата Световна банка пали ще разкрием най-широк хоризонт, цял пробив в стария свят на Азия, безгранично поле за разцвета на прогреса и за мечтата на златотърсачите. Наистина никога не е имало по-колосална амбиция, но признавам, че също така никога не са били толкова тъмни условията за успех или неуспех. Но именно затова ние сме в самата същност на проблема и за съм убеден, че ще предизвикаме необикновен възторг сред публиката, щом узнае за нас… Нашата Световна банка, боже мой! Отначало тя ще бъде едно класическо предприятие, което ще се занимава с всички банкови операции, с кредитиране и шконтиране, ще приема влогове по текущи сметки, ще договаря или ще сключва сделки и ще пуска заеми. Но главното, което най-вече искам да направя от нея, е да я превърна в машина за изпълнение на големите проекти на вашия брат: това ще бъде нейното истинско предназначение, това ще носи нейните непрекъснато увеличаващи се печалби, това ще бъде нейното могъщество, което постепенно ще се превърне в господство. Всъщност банката се учредява, за да подкрепя финансовите и промишлените сдружения, които ще създаваме в тия далечни страни, ние ще пласираме техните акции, на които ще дължим съществуването си и които ще осигуряват нашето господство… Та пред това бъдеще от ослепителни победи вие ме питате дали е позволено да се образува синдикат и да се облагодетелствуват с премия неговите членове, като сумата бъде за сметка на основния капитал; вас ви тревожат малките неизбежни нередности, задържаните акции, които дружеството трябва да запази под прикритието на едно подставено лице; най-сетне обявявате война на борсовата игра, на играта, боже господи, която е самата душа, огнището, пламъкът на този гигантски механизъм, за който мечтая!… Разберете впрочем, че е съвсем нищожен този малък капитал от двадесет и пет милиона, той просто е наръч дърва, хвърлен под машината, за да се запали огънят! Аз се надявам да го удвоя, да го учетворя, да го увелича пет пъти едновременно с разширяването на нашите операции! Защото ще ни трябва градушка от златни монети, танц на милиони, ако искаме да осъществим там набелязаните чудеса!… О, господи, не отговарям за счупеното, нима може да разтърсиш света, без да счупиш краката на няколко минувачи!
Тя го гледаше и в своята любов към живота, към всичко силно и дейно започваше да го намира хубав, съблазнителен с въодушевлението и вярата си. Така че, без да се съгласява с теориите му, които възмущаваха нейната честна и интелигентна душа, тя се престори на убедена:
— Добре, да приемем, че аз съм само жена и че битките за съществуване ме ужасяват… Само че, искам да ме разберете, постарайте се да премазвате колкото се може по-малко хора и най-вече не премазвайте никого от тия, които обичам.
Опиянен от пристъпа на красноречието си и тържествуващ с този огромен план, който бе изложил, сякаш всичко вече беше извършено, Сакар прояви голямо великодушие:
— Не се страхувайте! Аз се шегувам, като се представям за човекоядец… Всички ще станат много богати.
След това те спокойно разговаряха за мерките, които трябва да вземат, и уточниха, че още утре, след окончателното учредяване на дружеството, Амлен ще замине за Марсилия, а оттам за Ориента, за да ускори осъществяването на големите мероприятия.
В парижките финансови кръгове вече се носеха слухове, мълвата извлече Сакар от тинестото дъно, в което той се бе удавил по едно време; и новините, предавани отначало шепнешком, постепенно разнасяни на все по-висок глас, тръбяха толкова ясно за предстоящия успех, че отново, както преди в парка Монсо, неговата чакалня всяка сутрин се изпълваше с посетители. Идваше Мазо, минал случайно, за да му стисне ръката и да поговори с него за последните новини на деня; посещаваха го и други борсови посредници, евреинът Жакоби, който имаше гърмящ глас, и неговият зет Деларок, червенокос дебелак, който причиняваше много страдания на жена си. Посредниците се представляваха от Натансон, дребен, рус, много деен човек, който имаше голям късмет. А пък Масиас, който се бе примирил със своята участ на несполучлив комисионер, идваше при него вече всеки ден, макар че още не получаваше никакви ордери. Тази тълпа непрекъснато се увеличаваше.
Една сутрин, още в девет часа, Сакар намери чакалнята пълна. Не беше наел още специална прислуга, слабо го подпомагаше камериерът и затова най-често лично той посрещаше хората. Този ден, като отвори вратата и кабинета си, при него поиска да влезе Жантру; но Сакар забеляза Сабатани, когото търсеше от два дни.
— Прощавайте, приятелю — каза той, като спря бившия преподавател, за да приеме най-напред левантинеца.
Винаги любезен, загадъчно усмихнат и гъвкав като пепелянка, Сабатани остави Сакар да говори, който всъщност много ясно му каза като на човек, когото познаваше:
— Скъпи мой, имам нужда от вас… Трябва ни едно подставено лице. Ще ви открия сметка като на купувач на известен брой от нашите акции, които ще платите само на книга… Говоря ви без заобикалки, защото ви смятам за приятел.
Младият човек го изгледа с хубавите си кадифен очи, които нежно блестяха на мургавото му продълговато лице.
— Законът, скъпи шефе, категорично изисква плащането да стане в брой… О, аз не ви казвам това лично заради себе си! Вие се отнасяте към мене като към приятел и аз много се гордея!… Ще направя всичко, което искате!
Тогава Сакар, за да го поласкае, му каза, че Мазо толкова много го уважавал, че вече приемал от него ордери, без да имат покритие. След това той се пошегува с Жермен Кьор, с която го бил срещнал миналата вечер, и направи груб намек за слуха, че бил истинско чудо, изключително надарен мъж, за когото мечтаели измъчваните от любопитство момичета от обществото, на Борсата. А Сабатани не отричаше, смееше се двусмислено на този деликатен въпрос: да, да, тези жени били много смешни, тичали подире му, искали да видят!
— Впрочем — прекъсна го Сакар, — ще ни бъдат необходими подписи за оформяне на някои операции, за паричните преводи например… Ще мога ли да изпратя у вас пакетите с книжа, за да ги подпишете?
— Ама, разбира се, скъпи шефе. Всичко, каквото поискате!
Той дори не повдигна въпроса за възнаграждението, като знаеше, че тия услуги нямат цена; но тъй като Сакар добави, че ще му платят по един франк на подпис, за компенсиране загубата му на време, топ одобрително кимна с глава. После, усмихвайки се, каза:
— Надявам се също, скъпи шефе, че няма да ми отказвате съвети. Вие ще заемете такова положение, ще идвам при вас за сведения.
— Добре — заключи Сакар, който разбра. — Довиждане… Пазете се, не се отдавайте много на женското любопитство.
И като пак се развесели, той го изпрати до вътрешната врата, която му позволяваше да отпраща хората, без да преминават отново през чакалнята.
След това Сакар отиде да отвори другата врата и повика Жантру. Още с първия поглед той разбра, че е закъсал, без средства: ръкавите на редингота му бяха протъркани от масите на кафенетата, където ходеше, докато си търсеше работа. Борсата продължаваше да бъде за него мащеха, той се държеше по младежки, имаше ветрилообразна брада, говореше безсрамно и книжно, пускайки от време на време по някоя цветуща фраза като бивш университетски човек.
— Щях да ви пиша тия дни — каза Сакар. — Правим списък на нашия персонал, в който съм ви сложил между първите, и надявам се, че ще ви назнача в отдела за емисии.
Жантру го прекъсна с жест:
— Вие сте много любезен, благодаря ви… Но аз искам да ви предложа нещо.
Той не обясни веднага намерението си, започна с общи приказки, попита каква ще бъде ролята на вестниците в пропагандирането на Световната банка. Сакар се разпали още при първите думи, заяви, че е за най-широко разгласяване, че ще предостави за целта необходимите пари. Не трябвало да се пренебрегва и най-малкото средство за пропаганда, защото за него неоспорима била истината, че всеки шум е полезен, стига да е шум. Мечта би било да има всички вестници на своя страна, но това би струвало много скъпо.
— Чудесно! Да не би да имате намерение да организирате нашата реклама? Няма да бъде лошо. Ще обсъдим това.
— Да, по-късно, щом като искате… Но какво бихте казали за един ваш вестник, напълно собствен
