Той иска да направи така, че да бликат отвсякъде, и ако ги черпи от каквито и да било източници, то е само, за да текат в него като поток, за да изпитва всички наслади, за да се радва на разкоша, на удоволствието, на могъществото… Какво да се прави? Това му е в кръвта. Той би ни продал нас, двамата, и който и да е друг, ако бяхме стока за някой пазар. И това той прави несъзнателно, като необикновен човек, защото наистина е певец на милионите — до такава степен парите му отнемат разума и го правят мошеник, о, най- голям мошеник!
Това госпожа Каролин добре бе разбрала и затова слушаше Максим, като клатеше одобрително глава. Ах, парите, тези развращаващи пари, тези отравящи пари, които изсушават душите, които прогонват добротата, нежността, любовта към ближните. Само те са виновни, те са посредниците на всичките жестокости и на всички човешки мръсотии. В тази минута тя ги проклинаше, отвращаваше се от тях, възмущаваше се с цялото си женско благородство и прямота. Ако имаше възможност, само с един жест би унищожила всички пари в света така, както с един удар се смазва злото, за да се спаси земята.
— Значи, вашият баща се е женил втори път? — повтори тя след кратко мълчание с бавен и смутен глас, сякаш смътно си спомняше нещо.
Впрочем кой й бе загатвал тази история? Тя не можеше да се сети: навярно някоя жена, някоя приятелка още в първите дни на улица „Сен Лазар“, когато новият наемател се настани да живее на първия етаж. Не е ли бил този брак за пари, някаква срамна сделка, а по-късно престъплението се е настанило спокойно в това семейство като чудовищна връзка, близка до кръвосмешението?
— Рьоне — продължи Максим съвсем тихо, сякаш против волята си — беше само няколко години по- голяма от мене…
Той бе вдигнал глава, гледаше госпожа Каролин и в момент на внезапна самозабрава и несъзнателна доверчивост към тази жена, която му се струваше много здрава и мъдра, разказа миналото, но не последователно, а на части, като непълни и неволни признания, които тя трябваше да свързва. Не утоляваше ли някаква стара злоба към баща си, някакво съперничество между тях, което ги е отчуждило един от друг и днес, когато нямаха общи интереси? Той не го обвиняваше, изглеждаше, че не е озлобен; но тънкият му смях ставаше язвителен, говореше лукаво и със злорадство за тия отвратителни неща, за да го окаля, бъркайки в толкова много мръсотии.
По този начин госпожа Каролин съвсем подробно научи страшната история: как Сакар продал името си, оженил се за пари за една прелъстена девойка; как с парите си и със своя безумен и бурен живот Сакар съвсем развратил това нещастно, болно момиче; как, нуждаещ се от пари, Сакар получил от нея подпис и после търпял в дома си любовната връзка между нея и сина си, затваряйки очите си като добър патриарх, който иска да се забавляват всички. Парата, парата — цар, парата — бог, парата над кръвта, над сълзите, обожавана повече от всички човешки скрупули, заради нейната безгранична мощ. И колкото повече се увеличаваха парите, толкова повече Сакар се разкриваше в своето дяволско величие и госпожа Каролин се чувствуваше обзета от истински ужас, вледенена, обезумяла при мисълта, че е в лапите на чудовището след толкова много други.
— Това е! — каза накрая Максим. — Мъчно ми е за вас, но по-добре е да сте предупредена… Заради всичко това не се карайте с баща ми. Много ще ми бъде мъчно, защото пак вие ще плачете, а не той… Разбирате ли сега защо отказвам да му дам в заем дори едно су?
Тъй като гърлото й бе свито и сърцето й наранено, тя не отговаряше; той стана, погледна се в огледалото със спокойното самодоволство на хубав мъж, уверен, че е безупречен в живота. После пак се върна при нея.
— Нали от подобни примери човек бързо остарява?… Аз обаче веднага се устроих, ожених се за едно болно младо момиче, което почина, и кълна се, че днес вече нищо не би ме накарало да повтарям предишните глупости… Не! Но, както виждате, татко е непоправим, защото няма чувство за морал.
Той хвана ръката й, задържа я за миг в своята, понеже я почувствува съвсем студена.
— Отивам си, още го няма… Но вие не се тревожете! Мислех ви за много силна! Пък и благодарете ми, защото най-глупаво е, когато човек е измамен.
Най-сетне той си тръгна, но се спря на вратата и, смеейки се, добави:
— Забравих да ви кажа да му съобщите, че госпожа Дьо Жьомон го кани на вечеря… Нали я знаете, госпожа Дьо Жьомон е тази, която спа с императора срещу сто хиляди франка… Вие не се страхувайте, защото аз се надявам, че татко, колкото и луд да е още, не е в състояние да купи жена на такава цена.
Останала сама, госпожа Каролин не мръдна. В просторната зала, потънала в тягостна тишина, тя продължаваше да стон сломена на стола си, загледана втренчено в лампата с широко разтворени очи. Сякаш внезапно завесата се бе разкъсала: това, което досега не бе желала да види ясно, това, което само я караше разтреперана да се съмнява, тя виждаше в този час в цялата му ужасна неумолимост. Виждаше Сакар разголен — тази опустошена от парите душа, толкова сложна и неясна в своето разложение. Той наистина не признаваше нито връзки, нито прегради, като задоволяваше апетитите си с необуздания инстинкт на човек, който не знае никаква друга граница освен своето безсилие. Беше делил своята съпруга със сина си, беше продал всички, които бяха попаднали в ръцете му; беше продал и себе си, щеше да продаде и нея, щеше да продаде и брат й, щеше да прави монети от техните сърца и мозъци. Той беше вече само един майстор на пари, който хвърляше в леярната и вещи, и живи същества, за да извлича пари. В кратък проблясък тя видя как от всички страни на Световната банка текат пари, цяло езеро, цял океан от пари, сред който изведнъж със страхотен трясък банката потъва право надолу. Ах, тези пари, тези отвратителни пари, които мърсят и погубват!
С пъргаво движение госпожа Каролин стана. Не, не! Това беше чудовищно, всичко беше свършено, тя не можеше да остане повече с този човек. Тя би му простила измяната; но я отвращаваше цялата тази мръсотия от миналото, плашеше я мисълта, че и в бъдеще са възможни престъпления. Тя трябваше още сега да си отиде, ако не иска да бъде опръскана с кал, да бъде смазана под развалините. Чувствуваше нужда да отиде далече, много далече, при брат си в Ориента — не толкова за да го предупреди, колкото за да изчезне. Да замине, да замине веднага! Още нямаше шест часа, можеше да вземе бързия влак за Марсилия в седем часа и петдесет и пет минути, защото й се струваше, че е безсилна да види отново Сакар. В Марсилия, преди да отплува, ще си направи покупки. Засега в един куфар малко бельо, една рокля за преобличане — и да заминава. За четвърт час щеше да се приготви. Но като погледна работата си върху масата, започнатата паметна записка, тя се спря за миг. За какво трябва да отнася всички това, щом като то ще пропадне, ще изгние още в началото? Все пак тя започна грижливо да подрежда документите, бележките с навика на добра домакиня, която не искаше да остави зад себе си нищо в безредие. Тази работа й отне няколко минути, успокои възбудата, в която бе взела решението си. И в пълно съзнание тя хвърляше последен поглед из стаята, преди да я напусне, когато камериерът се появи, за да й предаде пакет с вестници и писма.
Госпожа Каролин машинално погледна адресите и в купчината забеляза писмо от брат си, адресирано до нея. То идеше от Дамаск, където Амлен се намираше по това време във връзка с проектираното железопътно отклонение от този град до Бейрут. Отначало тя започна бързо да го преглежда, застанала права до лампата, решила да го прочете бавно по-късно във влака. Но всяко изречение приковаваше вниманието й, тя не можеше вече да пропуска нито дума и най-сетне реши да седне пред масата и всецяло да се отдаде в четене на това вълнуващо, дълго дванадесет страници писмо.
Амлен точно в тия дни беше изпаднал във весело настроение. Той благодареше на сестра си за последните хубави новини, които му бе изпратила от Париж, и й съобщаваше оттам още по-хубави новини, защото всичко вървяло, както можело да се желае. Първият баланс на генералната компания на обединените параходства щял да бъде превъзходен, новите параходи реализирали големи приходи благодарение на това, че са отлично обзаведени и развиват по-голяма скорост. Шегувайки се, той казваше, че хората пътували за удоволствие, че пристанищата по брега били задръстени с пътници от Запада, разказваше още, че по който и затънтен път да тръгнел, все срещал някой парижанин. Било станало точно така, както предвидил. Ориентът разтворил вратите си за Франция. Скоро отново ще изникнат градове върху плодородните склонове на Ливан. Но най-пищно описваше картината на отдалечения проход Кармел, където вече усилено разработвали сребърната мина. Дивата местност се облагородявала, били открити извори в дълбините на гигантските скали, които ограждали долината на север; били разработени ниви, житото заместило сакъзовите дървета, а пък цяло село било изградено близо до мината, отначало от обикновени дървени бараки за подслон на работниците, но сега вече от малки каменни къщи с градини — начало на
