смее, за да ги погледа любопитно как минават.
IX
Госпожа Каролин отново остана сама. Амлен престоя в Париж до първите дни на ноември заради формалностите по окончателното утвърждаване на дружеството с капитал сто и петдесет милиона франка; пак той, по желание на Сакар, ходи при нотариуса Льолорен на улица „Сент Ан“ за узаконяване на декларациите, потвърждаващи, че всички акции са изкупени и че капиталът е внесен, което не беше вярно. После той замина за Рим, където трябваше да прекара два месеца, за да проучи важните въпроси, за които не говореше — навярно неговата прословута мечта за папата в Ерусалим, както и за един друг много важен и практически осъществим проект — за превръщането на Световната банка в Католическа банка, защищаваща интересите на християните от цял свят, една огромна машина, предназначена да смаже, да помете от земното кълбо еврейската банка; и оттам той смяташе да се завърне още веднъж в Ориента, където го зовяха работите по строежа на железопътната линия от Бурса за Бейрут. Беше отпътувал щастлив от бързото процъфтяване на банката, напълно убеден в нейната непоколебима здравина, и в душата му се таеше само смътното безпокойство от този много голям успех. Обаче в навечерието на заминаването си той разговаря със своята сестра, на която настоятелно препоръча да не се поддава на всеобщото увлечение и да продаде техните акции, ако курсът им надхвърли две хиляди и двеста франка, защото се готвел лично да протестира срещу това непрекъснато повишение, което считаше за безумно и опасно.
Веднага щом като остана сама, госпожа Каролин се почувствува още по-неспокойна в пренагрятата среда, в която живееше. В началото на първата седмица на ноември курсът стигна до две хиляди и двеста; и около нея имаше само възторзи, викове на благодарност и безгранична надежда: Дьожоа се разтапяше от признателност, майката и дъщерята Дьо Бовилие я считаха за равна, като приятелка на бога, която ще възкреси тяхната древна фамилия. Химн от благословии се възнасяше от щастливата тълпа от малки и големи хора — дъщерите най-сетне си имаха зестри, бедните, ненадейно забогатели, си бяха осигурили рента, богатите изгаряха от ненаситната радост, че са станали още по-богати. На другия ден след изложението в Париж, опиянен от удоволствия и могъщество, беше настъпил само един час — часът на вярата в щастието, увереността в безграничната сполука. Курсът на всички ценни книжа се беше покачил, най-несигурните намираха наивници, които им вярваха. Един поток от съмнителни сделки издуваше пазара, препълваше го до пукване, докато отдолу звънтеше като празен съд, действително изчерпан от една кралска власт, която много се беше наслаждавала, изразходвала милиарди в големи мероприятия, угояваха с огромни заеми кредитни банки, чиито разтворени каси бяха напълно изтърбушени. В. това главозамайване още при първото пропукване щеше да настъпи погром. И навярно госпожа Каролин имаше такова тревожно предчувствие, когато сърцето й се свиваше при всеки нов скок в курса на Световната банка. Не се разнасяше никакъв лош слух, едва се долавяше едно леко потрепване на играчите на понижение, които бяха озадачени и укротени. Все пак тя чувствуваше, че не всичко е в ред, че нещо вече подриваше сградата, но какво точно — не можеше да се определи; и тя бе принудена да чака, изправена пред блясъка на увеличаващия се триумф, въпреки тия леки сътресения, които предвещават катастрофите.
Впрочем госпожа Каролин има друга неприятност. В Дома за трудово възпитание най-сетне бяха доволни от Виктор, който бе станал мълчалив и потаен; досега тя не бе разказала нищо на Сакар само поради някакво необикновено чувство на стеснение и отлагаше това от ден на ден, измъчвана от срама, който той щеше да изпита. От друга страна, Максим, на когото по това време тя върна от своя джоб двете хиляди франка, и се подиграваше по повод четирите хиляди франка, които Буш и Мешен още искаха от нея: тия хора я ограбвали, баща му щял да се ядосва. Така че тя отблъскваше вече постоянните искания на Буш, който настояваше за остатъка от обещаната сума. След безбройните постъпки той най-сетне се разсърди още повече, защото възкресяваше старата си идея да изнуди Сакар, след като последният бе стигнал до това високо положение, което изискваше да се страхува от скандал. Така че един ден, разярен, че нищо не е извлякъл от този хубав случай, той реши да се отнесе лично до Сакар и му написа писмо, с което го канеше да отиде в кантората му, за да се запознае с някакви стари книжа, намерени в една къща на улица „Арп“. Споменаваше и номера на къщата, намекваше ясно за старата история, която ще го разтревожи и ще го принуди да се яви. Именно това писмо, занесено на улица „Сен Лазар“, попадна в ръцете на госпожа Каролин, която позна почерка. Тя се разтрепери и се попита за миг дали не трябва да изтича у Буш и да се разплати с него. После си каза, че той пише може би за съвсем друго нещо или пък че се удава случай друг някой да бъде затруднен с това доверително обяснение, и, развълнувана, дори се почувствува щастлива. Но вечерта, когато Сакар се прибра и отвори пред нея писмото, тя видя, че той стана сериозен, и си помисли, че се отнася само за някакво парично затруднение. Всъщност той дълбоко бе изненадан и усети някакъв долен замисъл, гърлото му се стегна при мисълта, че попада в толкова мръсни ръце. Със спокоен жест постави писмото в джоба си и реши, че ще отиде на срещата.
Изминаха дни, настъпи втората половина на ноември и Сакар всяка сутрин отлагаше посещението, зашеметен от потока, който го влечеше. Курсът от две хиляди и триста франка бе надминат, той беше възхитен, макар че чувствуваше в Борсата някаква съпротива, която нарастваше едновременно с безумното повишаване: очевидно имаше група играчи на понижение, които, още боязливи, заемаха позиции и започваха борбата с прости схватки от предния пост. И на два пъти той се принуди да даде лично ордери за покупки от името на подставени лица, за да не бъде спряно възходящото повишение на курсовете. С това закупуване на собствените си акции дружеството започваше да се самоизяжда.
Една вечер Сакар, съвсем съкрушен от вълнение, не можа да се въздържи да не заговори на госпожа Каролин:
— Вярвам, че ще стане горещо. О, много сме силни, много им пречим!… Подушвам Гундерман, това е неговата тактика: ще започне постоянно да продава — еди-колко си днес, повече утре, увеличавайки сумата, докато ни разклати…
Тя го прекъсна със сериозния си глас:
— Ако има от Световната банка, той има основание да продава.
— Как така има основание да продава?
— Разбира се, нали моят брат каза: от две хиляди нагоре курсовете са напълно безумни.
Той я изгледа и излезе извън кожата си.
— Продавайте и вие тогава, осмелете се да продавате и вие самата… Да, играйте срещу мене, щом искате разорението ми…
Тя леко се изчерви, защото точно предишния ден беше продала хиляда от акциите си, за да изпълни нареждането на брат си, и беше се утешила с тази продажба като с една закъсняла честна постъпка. Но понеже не я питаше направо, тя не му призна, още повече смутена, защото топ добави:
— Вчера също е имало настъпление, уверен съм. На борсата се появи цял пакет с акции, курсът сигурно щеше да се огъне, ако не бях се намесил… Гундерман не прави такива удари. Неговата система е по-бавна, но затова пък по-съкрушителна с течение на времето… Ах, мила моя, аз съм много сигурен, но все пак треперя, защото нищо не е да защищаваш живота си, най-страшното е да защищаваш парите си и парите на другите.
И наистина от този момент Сакар престана да принадлежи на себе си. Той беше човекът на милионите, които печелеше, тържествувайки, но непрекъснато живееше под заплахата да бъде победен. Той дори не намираше време да отиде да види баронеса Сандорф в малкия приземен етаж на улица „Комартен“. Всъщност тя го бе отегчила с фалшивостта на пламенните си очи, тази студенина, която не можеше да бъде прогонена дори с перверзните й опити. Освен това беше преживял същата неприятност, каквато самият той бе причинил на Делкамбр: една вечер, поради глупостта на камериерката, той беше влязъл в момента, когато баронесата се намираше в обятията на Сабатани. В бурното обяснение, което бе последвало, той се успокои след пълната изповед, че това станало просто от любопитство, несъмнено грешно, но обяснимо. Всички жени говорели, шушукали си за онова толкова голямо нещо на Сабатани, че тя не могла да устои на желанието си да го види. И Сакар й прости, когато на неговия груб въпрос тя отговори, че, ей богу, не било нещо удивително. Той се срещаше с нея само веднъж в седмината, не от злопаметност, а защото тя просто го отегчаваше.
И тогава баронеса Сандорф, която чувствуваше това отдръпване, изпадна в предишните си съмнения и колебания. Откакто го разпитваше в часовете на интимност, тя играеше почти безпогрешно, печелеше
