непрекъснатите покупки. От двестате милиона, с които разполагаше, почти двете трети бяха така замразени в акции; това беше твърде голямо преуспяване, задушаващ триумф, от който се умира. Всяко дружество, което иска да диктува така на борсата, за да поддържа висок курс на своите акции, е осъдено на гибел. Затова в началните сделки той беше действувал предпазливо. Но той винаги бе човек на въображението, виждаше всичко преувеличено, превръщаше в поеми своите съмнителни и неблагоразумни сделки, а този път с това наистина колосално и преуспяващо предприятие той стигаше до такива екстравагантни мечти за победа, до такава огромна и безумна идея, че дори сам не можеше ясно да я определи. Ах, ако бе имал милиони, неизчерпаеми милиони като тия мръсни евреи! Най-страшното бе, че той виждаше края на своите войски — още няколко милиона, годни за клането. После, ако започне спадането, ще дойде неговият ред да плаща разликите; и не можейки повече да изкупува акциите, ще бъде принуден да отсрочва. В победоносния му марш и най-малкото камъче можеше да прекатури неговата огромна машина. Това смътно съзнаваха дори най-верните му хора, тия, които вярваха в повишението както в добрия бог. Париж до крайна степен се вълнуваше от това неизяснено и съмнително положение, от този дуел между Сакар и Гундерман, в който победителят щеше да пролее всичката си кръв като в единоборство на две легендарни чудовища, заплашвайки се да се удушат едно друго върху грамадата от развалини, които натрупваха, и смазвайки под себе си бедните хорица, които се бяха осмелили да участвуват в тяхната игра.
Внезапно на 3 януари, точно на другия ден след Уреждането на сметките от последната ликвидация, акциите на Световната банка спаднаха с петдесет франка. Предизвика се силно вълнение. Наистина всичко бе спаднало; паричният пазар, отдавна претоварен и изкуствено надут, се тресеше от всички страни; две- три съмнителни предприятия се провалиха с трясък; ? всъщност хората не би трябвало да се чудят на тия жестоки скокове на курсовете, които понякога достигаха до няколкостотин франка в една и съща борса, безумно колебаещи се като стрелката на компас в буря. Но, изтръпнали от студения полъх, всички почувствуваха началото на погрома. Акциите на Световната банка падаха; слухът бързо се разнесе сред роптанието на тълпата, предизвикано от изненада, надежда и страх.
Още на другия ден, застанал твърдо и усмихнато на своя пост, Сакар повдигна курса с едно увеличение от 30 франка благодарение на значителни покупки. Обаче на пети, въпреки усилията му, курсът спадна с четиридесет франка. Акциите на Световната банка струваха вече 3000. И оттогава всеки ден се водеше битка. На 6-и акциите на Световната банка се повишиха. На 7-и и 8-и те отново спаднаха. Неудържима сила малко по малко ги теглеше бавно надолу. Световната банка щеше да стане изкупителна жертва поради безумието на всички, поради престъпленията на по-малко известна предприятия, на това множество съмнителни предприятия, пренадути от реклама, израснали като чудовищни гъби върху разлагащото се торище на империята. Но Сакар, който не спеше вече и всеки следобед заемаше бойния си пост до своята колона, продължаваше да живее с халюцинацията на победата, която му се виждаше все още възможна. Като главнокомандуващ, убеден в превъзходството на своя план, той отстъпваше само крачка по крачка, жертвувайки последните си войници, изпразвайки касите на дружеството от последни те торби злато, за да прегради пътя на нападателите. На 9-и той пак има подчертано надмощие: играчите на понижение изтръпнаха и отстъпиха — нима ликвидацията на 15-и още веднъж ще затлъстее от техните загуби? А и той, останал вече без всякакви източници, принуден да пусне в обращение полици, сега също като изгладнелите, които виждат огромни богати трапези в миражите си от глад, той се осмеляваше да си обещава величавата и непостижима цел, към която се стремеше — исполинската идея да изкупи всички акции, за да остави продавачите без покритие и по този начин да ги има на свое разположение с вързани, ръце и крака. Нещо подобно се бе случило с една малка железопътна компания; банката, която бе пуснала акциите, ги изкупи всичките от пазара и по този начин продавачите не можеха, вече да оперират, принудиха се да се поробят, залагайки себе си и имуществата си. Ах, ако бе подгонил и уплашил Гундерман така, че да го притисне, да го омаломощи, да го докара да няма покритие! Да можеше да го види някоя сутрин да му носи своя милиард с молба, да не му го взима целия, да му остави малко, за да има по десет су всеки ден за мляко, с което се храни! Само че за такъв удар бяха необходими седемстотин-осемстотин милиона. Той беше вече хвърлил в бездната двеста, трябваха му още петстотин или шестстотин, които да постави на бойната линия. С шестстотин милиона той би помел евреите, би станал крал на златото, господар на света. Какъв блян! А беше толкова просто, представата за стойността на парите чезнеше в тази степен на обезумяваща треска, оставаха само пионките, които трябваше да се местят напред по шахматната дъска. В своите безсънни нощи той вдигаше на крак шестстотинмилионната си армия, хвърляше на смърт пионките, за да го прославят, и най-сетне тържествуваше върху развалините от погрома на всички.
За нещастие на 10-и Сакар преживя ужасен ден. На Борсата той бе все така великолепен със своя весел и спокоен вид. Всъщност никога досега една война не е била толкова мълчаливо жестока — всеки час клане, навсякъде засади. В тия потайни и подли битки за пари, в които безшумно изтърбушват слабите, няма вече никакви връзки, никакво роднинство, никакво приятелство: съществува само законът на по-силните, на тия, които изяждат, за да не бъдат изядени. Така че и Сакар се чувствуваше напълно сам и нямаше друга подкрепа освен ненаситната си алчност, която го държеше прав, вечно настървен. Боеше се най-вече от 14 януари, деня, в който щяха да се обявят сметките и премиите. Обаче намери пари за трите предшествуващи дни и на 14-и, вместо да претърпи погром, закрепи Световната банка и при ликвидацията на 15-и курсът на акциите се задържа на 2860, с едно понижение само от сто франка, в сравнение с последния курс през декември. Страхуваше се от катастрофа, а сега се преструваше, че е победа. В действителност за пръв път играчите на понижение имаха надмощие, най-сетне печелеха от разликите и те, които губеха в продължение на месеци; така че положението се промени, Сакар бе принуден да иска отсрочка от Мазо, който от този момент се почувствува силно затруднен. Втората половина на януари щеше да бъде решителна.
Откакто водеше борбата по този начин, при всекидневните сътресения, които ту го хвърляха, ту го изтегляха от пропастта, всяка вечер Сакар чувствуваше необуздана нужда от развлечение. Не можеше да стои сам, обядваше навън, прекарваше нощите в женски обятия. Никога досега той не бе водил такъв бурен живот, появяваше се навред, посещаваше театрите и кабаретата, където вечеряше, харчейки прекалено като много богат човек. Той избягваше госпожа Каролин, чиито предупреждения му досаждаха; тя винаги му говореше за тревожните писма, които получаваше от брат си, и за нейното безпокойство от провежданата от него кампания за повишаване, предвещаваща страшна опасност.
Сега по-често се виждаше с баронеса Сандорф, сякаш перверзността в потайния малък приземен апартамент да улица „Комартен“ го пренасяше в друг свят и го караше да забрави всичко, за да си почине претовареният му от умора мозък. Понякога той се уединяваше там, за да проучи някои досиета, да обмисли някои сделки, щастлив от мисълта, че никой в света не би могъл да го безпокои там. Но сънят го поваляше, той заспиваше за час-два, единственото време на благословено отпускане; и тогава баронесата, без да се стеснява, започваше да рови из джобовете му, да чете писмата, които намираше в портфейла му; тя правеше това, защото той напълно бе онемял, тя не можеше да изтръгне от нето нито едно полезно сведение, дори беше убедена, че я лъже, когато успяваше да го накара да каже нещо, и не смееше да играе по неговите указания. Разкривайки по този начин тайните му, тя узна за паричните затруднения, с които започваше да се бори Световната банка, за обширната система от полици, от фиктивни полици, които банката предпазливо шконтираше в чужбина. Една вечер, събудил се много по-рано, Сакар я изненада докато тършува в портфейла му, и я напляска като курва, която краде монети от джобовете на клиентите си; оттогава той я биеше, това ги озлобяваше, изтощаваше, после успокояваше и двамата.
Обаче след ликвидацията на 15-и, когато загуби десетина хиляди франка, баронесата започна да крои някакъв план, който толкова я измъчи, че реши да се посъветва с Жантру.
— Наистина мисля, че имате право — отвърна й той, — време е да минете на страната на Гундерман… Идете да го видите и му разкажете каквото знаете, тъй като той ви е обещал, че в деня, в който му занесете добра новина, той ще ви даде в замяна добър съвет.
Сутринта, когато баронесата се яви при него, Гундерман беше в кучешко настроение. Предишния ден акциите на Световната банка пак се бяха покачили. Най-сетне нямаше ли да настъпи краят на тази ненаситна ламя, която вече му бе изяла толкова злато и упорито не искаше да мре! Тя бе способна пак да се изправи и отново на 31 януари да приключи с повишение; и той ръмжеше, че се бе заловил с това катастрофално съперничество, докато може би е било по-добре да вземе участие в новата банкова къща. Разколебан в обичайната си тактика, загубил вяра в неизбежното тържество на логиката, в тази минута той би се примирил с мисълта за отстъпление, стига то да можеше да стане, без да загуби всичко. Рядко му се случваха такива моменти на отчаяние, каквито са преживявали велики пълководци в самото навечерие на
