победата, когато хората и нещата са искали техния успех. И смущението на този силен ум, обикновено много бистър, идеше от неяснотата от известно време на тази загадъчност в сделките на Борсата, зад които никога не бе възможно да се каже със сигурност кон стои. Наистина Сакар купуваше и играеше. Но дали вършеше това за сметка на сериозни клиенти или пък за сметка на самото дружество? В края на краищата той не можеше да разбере нищо чрез множеството доноси, които получаваше от всички страни. Вратите на огромния му кабинет трещяха, целият му персонал трепереше от неговия гняв, той посрещаше така грубо комисионерите, че тяхното обичайно шествие се превръщаше в паническо бягство.
— О, вие ли сте? — каза Гундерман на баронесата; без да прояви никаква учтивост. — Днес нямам време за губене с жени.
Тя толкова се смути, че съкрати предварително подготвения увод и изведнъж съобщи новината, която носеше:
— Ами ако ви се докаже, че Световната банка привършва парите си след значителните покупки, които е направила, и че е принудена да шконтира в чужбина полици, за да продължава кампанията?
Евреинът потисна едно радостно потръпване. Погледът му си остана безжизнен и той отвърна със същия ръмжащ глас:
— Не е вярно.
— Как да не е вярно! Ами че аз го чух със собствените си уши, видях го с очите си.
И тя се помъчи да го убеди, като му обясни, че е държала в ръцете си полиците, подписани от подставени лица. Тя изброяваше имената им, назоваваше също имената на банкери, които във Виена, във Франкфурт и в Берлин бяха шконтирали полиците. Неговите кореспонденти биха могли да го осведомят и той ще види тогава, че тя не му разказва врели-некипели. Също така тя твърдеше, че банката била купувала за своя сметка с единствената цел да поддържа висок курс и че за тази цел били вече хвърлени двеста милиона.
Гундерман, който я слушаше навъсен, обмисляше вече своята утрешна кампания така умно и ловко, че за няколко секунди разпредели ордерите си и нахвърли цифрите. Сега беше уверен в победата, след като разбра добре мръсния източник на сведения и се отврати от този толкова похотлив Сакар, който се е оставил да го продаде една жена.
Когато тя млъкна, той вдигна глава и като я гледаше с големите си угаснали очи, каза:
— Е добре, мислите ли, че ме засяга всичко това, което ми разказахте сега?
Той изглеждаше толкова незаинтересован и спокоен, че тя остана изненадана.
— Но струва ми се, че вашата позиция за понижение…
— Аз! Кей ви е казал, че съм за понижение? Аз никога не ходя в Борсата, аз не спекулирам… Всичко това ми е безразлично!
И гласът му беше толкова невинен, че разстроената и смутена баронеса би му повярвала в края на краищата, ако в този глас не бяха прозвучали известни нотки на доста наивен присмех. Той явно се подиграваше с нея в пълното си презрение на свършил човек, лишен от всякакви желания.
— Така че, драга моя, аз съм много зает и ако нямате да ми кажете нещо интересно…
Той я пъдеше. Тогава разярена тя се възмути:
— Аз имах доверие във вас, говорих първа, това е истинско изнудване… Вие ми бяхте обещали, ако ви бъда полезна, и вие от своя страна да ми бъдете полезен, да ми дадете съвет…
Ставайки, той я прекъсна. Той, който никога не се смееше, леко се изкиска — толкова се развесели, че така грубо бе измамил тази млада и красива жена.
— Чакате съвет, ами че аз няма да откажа да ви дам съвет, драга моя приятелко… Слушайте ме внимателно. Не играйте, не играйте никога! Играта ще ви направи грозна. Много е отвратително, когато една жена играе.
И когато тя си отиде, излязла извън кожата си, той се затвори с двамата си сина и своя зет, разпредели км ролите, изпрати да повикат веднага Жакоби и другите посредници, за да подготви утрешния си голям удар. Планът му бе прост: да направи това, от което досега се бе въздържал от предпазливост, защото не знаеше истинското положение на Световната банка; да срази пазара, като пусне в продажба огромни количества акции сега, когато знаеше, че тя е изчерпила средствата си и е неспособна да поддържа курсовете. Щеше да пусне в атака страхотната резерва на своя милиард като генерал, който е решил да свърши с битката, защото неговите шпиони са го осведомили за слабото място на неприятеля. Логиката щеше да тържествува, на смърт е обречена всяка акция, която е надвишила истинската си стойност.
В същия този ден, почувствувал инстинктивно опасността, Сакар отиде при Дегремон към пет часа. Беше възбуден, чувствуваше, че трябва час по-скоро да нанесе удар на играчите на понижение, ако не иска да бъде окончателно бит от тях. Занимаваше го неговата гениална идея — колосалната армия от шестстотин милиона да бъде вдигната все пак за завоюването на света. Дегремон го прие с обичайната си любезност в княжеския си дворец сред своите скъпи картини и целия този блестящ разкош, за който плащаха всеки две седмици разликите на борсовите курсове, без да се знае точно какво богатство се крие зад този декор, намиращ се непрекъснато под заплахата да бъде отнесен от капризите на шанса. Досега той не бе изневерявал на Световната банка, като отказваше да продава, мъчейки се да покаже, че има пълно доверие, че е щастлив от положението да играе на повишение, от което всъщност имаше големи доходи и дори се бе зарекъл да не отстъпва след неблагоприятната ликвидация на 15-и, защото, както сам заявяваше навред, бил убеден, че акциите пак ще се повишат, но беше нащрек и готов да мине към неприятеля още при първия сериозен признак. Посещението на Сакар, необикновената енергия, която проявяваше, и изумителната идея, която му изложи — да закупи на пазара всички акции — предизвика в него истински възторг. Това беше безумие, но нима великите пълководци и големите финансисти понякога не са луди хора, които успяват? И той категорично обеща да му се притече на помощ още утре на Борсата: той бил вече на здрави позиции, щял да мине при своя посредник Дьоларок, за да се осведоми, освен това ще отиде да види приятелите си — а те са един вид цяло сдружение, което ще ги подкрепи. Според него би могло да се разчита на една нова стомилионна армия, която веднага да се използува. Това би било достатъчно. Сияещ и уверен, че ще победи, Сакар веднага изложи плана на битката — едно изключително смело обходно движение, заимствувано от знаменити военни командири: най-напред, при откриването на Борсата, една лека престрелка, колкото да се привлекат и насърчат играчите на понижение, после, когато те пожънат първите си успехи, когато курсовете започнат да спадат, ще се появят из засада Дегремон и неговите приятели с тяхната тежка артилерия, с всичките тия неочаквани милиони, които ще атакуват неприятелите в тил и ще ги разбият. Съкрушителен удар, истинска сеч. И двамата мъже се разделиха, като си стиснаха ръцете, тържествуващи и усмихнати.
Един час по-късно, когато се канеше да се облече, за да отиде да обядва в града, Дегремон прие още един посетител — баронеса Сандорф. В своето отчаяние тя бе решила да се посъветва с него. По едно време бяха пуснали слух, че тя му е любовница; но всъщност между тях бе имало само една необвързваща дружба на мъж и жена. И двамата бяха твърде коварни, твърде добре се познаваха, за да могат да се лъжат в любовта. Тя му разказа за своите опасения, за посещението си при Гундерман и за неговия отговор, като, разбира се, скри предателството, което бе извършила. И Дегремон се развесели, поиска да я обърка още повече, даде си вид, че е развълнуван, готов да повярва, че Гундерман казва истината, като се кълне, че не е от играчите на понижение; всъщност може ли човек винаги да бъде сигурен? Борсата е истинска гора, тъмна гора, в която всеки крачи опипом. И човек положително ще си счупи главата, ако за нещастие има възможност да чуе всички глупави и противоречиви измислици, които се разнасят в този мрак.
— Значи, не трябва да продавам? — попита тя тревожно.
— Да продавате? Защо? Та това е лудост! Утре ние ще бъдем господари. Акциите на Световната банка ще се покачат на три хиляди и сто. Дръжте се здраво, каквото и да става — ще останете доволна от последния курс… Не мога да ви кажа нищо повече.
Баронесата си отиде и когато Дегремон най-сетне започна да се облича, звънецът оповести идването на трети посетител. О, не, той няма да го приеме! Обаче когато му поднесоха визитната картичка на Дьоларок, той веднага извика да го доведат; и понеже посредникът, много развълнуван на вид, не започваше да говори, топ отпрати камериера си и сам постави бялата си връзка, застанал пред високото огледало.
— Ето какво, мили мой — започна Дьоларок фамилиарно, като човек от същата среда. — Разчитам на вашето приятелство, нали така? Защото въпросът е много деликатен… Представете си, че Жакоби, моят зет, има любезността да ме предупреди за удара, който се подготвя. Утре на Борсата Гундерман и другите са
