непрекъснато се образуваха и се разпръсваха като водовъртеж. Между отделението за плащане в брой и кошницата над бушуващото море от глави се извисяваха само тримата котировачи, седнали на високите си столове; с големите си бели тефтера те наподобяваха останки от корабокрушение; навеждаха се ту наляво, ту надясно, в зависимост от бързото колебание на курсовете. В отделението за плащане Е брой блъсканицата беше най-голяма, не се виждаха лицата на хората, а само една гъста маса от коси, едно смътно гъмжене, над което се издигаха белите листчета на вдигнатите нагоре бележници. И в кошницата около купчината от смачкани разноцветни фишове сивееха коси, блестяха темета, забелязваха се бледи, измъчени лица, протегнати треперещи ръце, всички възможни мимики на раздвижени тела, повече или по- малко настръхнали, готови да се изядат едни други, ако не ги задържаше парапетът. Това беснеене в последните минути беше обзело и публиката в залата, която се блъскаше, газеше жестоко и безредно, сновеше като голямо стадо, пуснато в много тесен коридор; и сред тъмните рединготи копринените цилиндри блещукаха под разсеяната светлина, която проникваше през стъклата на прозорците.
Но изведнъж звън на камбана прониза врявата. Всичко стихна, ръкомаханията престанаха, гласовете млъкнаха както в отделението за плащане в брой, така и в отделението за рентите и в кошницата. Чуваше се още само глухото ръмжене на публиката, наподобяващо нестихващия шум на поток, прибрал се в коритото си. И в продължаващото вълнение се разпространяваха последните курсове — акциите на Световната банка бяха се покачили на 3060, ново повишение с тридесет франка в сравнение с вчерашния курс. Поражението на играчите на понижение беше пълно. Ликвидацията още веднъж щеше да бъде съкрушителна за тях, защото разликите за последните две седмици щяха да възлязат на грамадни суми.
Преди да напусне залата, Сакар за миг се повдигна, сякаш за да обгърне по-добре с поглед тълпата около него. Той действително беше израснал, толкова издигнат от големия успех, че цялата му малка фигура се издуваше, разтягаше се, ставаше огромна. През множеството глави той сякаш така търсеше отсъствуващия. Гундерман, Гундерман, когото би желал да види повален, гърчещ се и молещ за прошка; и държеше поне всички непознати лица от еврейски произход, цялото мръсно свадливо еврейство, което се намираше тук, в залата, да го види как се е преобразил от славата на успеха си. Това бе великият му ден, ден, за който ще се говори, както се говори за Аустерлиц и за Маренго. Неговите клиенти, приятелите му бързо го бяха заобиколили. Маркиз Дьо Боен, Седий, Колб, Юре стискаха и двете му ръце, а пък Дегремон с фалшивата усмивка на светската си любезност го поздравяваше, макар и да знаете, че в Борсата човек загива от подобни победи. Можандр би го целунал по двете бузи, толкова беше възбуден и раздразнен, като виждаше, че въпреки всичко капитан Шав все пак вдига рамене. Но най-голям, стигащ до боготворение, бе възторгът на Дьожоа, който тичешком бе дошъл от редакцията, за да узнае веднага последния курс; той стоеше на няколко крачки встрани, неподвижен като закован, разнежен и възхитен, с блеснали от сълзи очи. Жантру бе изчезнал, навярно отишъл да занесе новината на баронеса Сандорф. Масиас и Сабатани сияеха, задъхани като на тържествена вечер след голяма битка.
— Е, аз какво ви казах? — викаше Пийро очарован.
Мозер, увесил нос, ръмжеше тихо закани:
— Да, да, до ръба на пропастта… Да се плаща и сметката на Мексико, а и работите в Рим се объркаха още повече след разбиването на отрядите на Гарибалди при Ментана, а и Германия ще се нахвърли срещу нас тия дни. Да, да, а тия глупаци покачват още повече, за да се катурнат от по-високо. Ах, всичко е загубено, ще видите!
Понеже този път Салмон го гледаше, като стоеше сериозно, той добави:
— Това е и вашето мнение, нали? Щом всичко върви много добре, значи, че всичко ще рухне.
В това време залата се изпразваше, във въздуха щеше да остане само пушекът от пурите, синкав облак, сгъстен и ожълтен от всички вдигнали се прахоляци. Мазо и Жакоби, добили отново приличен вид, заедно се прибраха в кабинета на борсовите посредници; Жакоби беше по-развълнуван поради личните си тайни загуби, отколкото поради провала на клиентите си, докато Мазо, който не играеше, силно се радваше на последния така смело повишен курс. Те поговориха няколко минути с Дьоларок за извършените операции, като държаха в ръце бележниците си, изпълнени със сметки, които доверениците им трябваше да уредят още тази вечер, за да могат да приключат сключените сделки. През това време в залата на чиновниците, една ниска зала с дебели колони, наподобяваща лошо поддържана класна стая с няколко реда пултове и един дрешник в дъното, Флори и Гюстав Седий, отишли да вземат оттам шапките си, шумно се радваха, като чакаха да узнаят средния курс, който служителите на синдиката, седнали пред един пулт, изчисляваха съобразно най-високия и най-ниския курс. Към три и половина часа, когато върху една колона залепиха обявата, двамата започнаха да цвилят, да кудкудякат, да кукуригат, доволни от хубавата сделка, която бяха направили, спекулирайки е ордерите за покупка на Файо. Това даваше възможност да се купят чифт брилянти за Шушу, която сега тиранизираше Флори с взискателността си, и да се плати в аванс за едно шестмесечие на Жермен Кьор, която Гюстав има глупостта да откъсне окончателно от Жакоби, който пък неотдавна бе взел за месец една циркова ездачка от хиподрума. Впрочем в залата на чиновниците врявата продължаваше с нелепи шеги, с хвърляне на шапки и с блъсканици като ученици през междучасие. А и в перистила борсовите посредници приключваха сделките си; възхитен от успешния си арбитраж, Натансон най-сетне реши да слезе по стълбите сред вълната от последните спекуланти, застояли се там въпреки страшния студ. От шест часа целият този свят от играчи, борсови посредници, агенти и комисионери — след като едните установят своите печалби или загуби, а другите изчислят комисионните си — щеше да се преоблече и лекомислено да завърши деня си в ресторанти и театри, в соарета и в леглата на любовниците си.
Същата вечер Париж, който нощем бодърствуваше и се забавляваше, говори само за страхотния дуел, започнал между Гундерман и Сакар. Жените, отдали се всецяло на играта от страст и модно увлечение, се мъчеха да употребяват технически думи като ликвидация, премия, отсрочка, покритие, без да ги разбират. Разговаряха най-вече за критическото положение на играчите на понижение, които от толкова месеци вече плащаха при всяка нова ликвидация все по-големи и по-големи разлики в зависимост от покачването на акциите на Световната банка, а тези разлики превишаваха всяка разумна граница. Разбира се, мнозина играеха без покритие и искаха отсрочки, тъй като не можеха да продадат акциите; те се настървяваха, продължаваха операциите си за смъкване на курса с надежда за едно близко катастрофално понижение на акциите. Обаче въпреки отсрочките, които все повече растяха, понеже парите ставаха рядкост, тези изтощени финансово и смазани играчи щяха да бъдат унищожени, ако покачването продължеше. А всъщност положението на Гундерман, когото смятаха за техен всемогъщ шеф, беше съвсем различно, защото той имаше в мазетата си своя милиард — неизчерпаеми армии, които изпращаше на избиване, колкото и да продължеше дългата и унищожителна война. Това беше непобедимата му сила — той можеше да продава с покритие, винаги способен да плати разликите чак до деня, в който гибелното спадане ще му донесе победа.
Говореше се по този въпрос, изчисляваха се огромните суми, които вече беше хвърлил, за да посреща така 15-о и 30-о число на всеки месец — тези колони от войници, покосявани от гюлетата, както наричаха торбите със злато, които се топяха в огъня на спекулацията. Никога досега на Борсата неговата власт, която той искаше да бъде абсолютна и неоспорима, не бе така жестоко атакувана, защото щом беше, както обичаше да повтаря, един обикновен търговец на пари, а не спекулант, той ясно съзнаваше, че за да си остане такъв търговец, и то първи в света, разполагащ с богатството на обществото, трябва да бъде пълновластен господар на пазара. И затова се бореше не за непосредствената печалба, а за своето собствено господство, за живота си. И оттам суровата неотстъпчивост, жестокото величие на борбата. Като го срещаха по булевардите и по улица „Вивиен“, нито бледото му безстрастно лице, нито уморената му старческа походка, нито пък нещо друго издаваше каквато и да е тревога. Той вярваше само в логиката. Над курса от две хиляди франка, бе започнала лудостта на акциите на Световната банка; при три хиляди — пълното умопомрачение; те трябваше да паднат така, както хвърленият във въздуха камък неизбежно пада на земята и той чакаше. Щеше ли да жертвува целия си милиард? Хората около Гундерман тръпнеха от възхищение, а също и от желание да го видят как изяжда противника си; в същото време със Сакар, който предизвикваше бурен ентусиазъм, бяха жените, салоните, спекулантите от висшето общество, които слагаха в джобовете си толкова хубави печалби, откакто той трупаше пари с тяхната религия, спекулирайки с планината Кармел и с Ерусалим. Разорението на високомерната еврейска банка беше окончателно решено, католицизмът щеше да господствува над парите така, както господствуваше над душите. Обаче докато неговият антураж печелеше много, Сакар привършваше вече своите пари, тъй като изпразваше касите с
