франка на другия ден след Садова, Флори, подлуден от изискванията на Шушу, станала капризна и алчна, играеше безумно за своя сметка без каквато и да било предвидливост, следвайки със сляпа вяра играта на Сакар. Ордерите, които виждаше, и телеграмите, които минаваха през ръцете му, достатъчно добре го ръководеха. И точно днес, когато слизаше тичешком от телеграфа на първия етаж с куп телеграми в двете ръце, той накара един от пазачите до повика Мазо, който остави Бертие и отиде към китарата.
— Господин Мазо, трябва ли днес да ги прегледам и да ги подредя?
— Разбира се, щом като са пристигнали в такова количество… За какво са всички тия телеграми?
— О, за Световната банка, ордери за покупки, почти всички.
С опитна ръка борсовият посредник прелисти телеграмите с видимо задоволство. Твърде много свързан със Сакар, за когото отдавна вече сключваше репортни сделки за значителни суми и от когото дори тази сутрин беше получил ордери за огромни покупки, той накрай се бе превърнал в официален агент на Световната банка. И макар че досега не изпитваше голяма тревога, непрекъснато го успокояваше това увлечение на публиката, тия упорити покупки въпреки необикновеното повишаване на курсовете. Сред многото податели на телеграми едно име му направи особено впечатление — името на Файо, агента по събиране на рентите във Вандом, който навярно беше насъбрал извънредно голяма клиентела от дребни купувачи — фермери, благочестиви хорица и свещеници от своя край, защото не минаваше и седмица, без да изпраща телеграма след телеграма.
— Предайте ги в отделението за изплащане в брой — каза Мазо на Флори. — И не чакайте да ви носят телеграмите, нали така? Стойте горе и си ги вземайте сам.
Флори се облакъти на перилото на отделението и извика с пълен глас:
— Мазо! Мазо!
И към него се отправи Гюстав Седни, защото в борсата служителите изгубват собствените си имена, назовават ги с името на борсовия посредник, когото представляват. Флори също беше Мазо. Напуснал преди две години кантората, Гюстав се бе върнал, за да склони най-сетне баща си да му изплати дълговете; днес поради отсъствието на старшия чиновник той бе натоварен с изчисленията а това много го забавляваше. Флори се наведе над ухото му и двамата се уговориха да се купува за Файо само по последния курс, а дотогава да играят за своя сметка с неговите ордери, като отначало купуват и препродават от името на тяхното подставено лице, което постоянно използваха, и по този начин да пипнат разликата, тъй като смятаха, че повишението е сигурно.
В това време Мазо се върна към кошницата. При всяка крачка някой от разсилните му предаваше фиш или ордер, написани набързо с молив от името на клиенти, които не бяха могли да се приближат до него. Всеки борсов посредник имаше свой личен фиш с определен цвят — червен, жълт, син, зелен, който лесно се разпознаваше. Фишът на Мазо беше в зеления цвят на надеждата; така че малките зелени листчета непрекъснато се натрупваха в ръцете му от постоянно сновящите разсилни, които ги приемаха в края на проходите от чиновниците и спекулантите, снабдили се предварително с такива фишове, за да печелят време. Когато се спря отново пред кадифения парапет, Мазо пак се сблъска с Жакоби, който също държеше в ръка неспирно увеличаваща се пачка от червени фишове, аленеещи като току-що бликнала кръв: несъмнено това бяха ордери на Гундерман и на неговите привърженици, защото за всички бе ясно, че в това подготвящо се клане Жакоби беше агентът на играчите, които се бореха за понижение — главният изпълнител на висшите цели, преследвани от еврейската банка. Сега той разговаряше с друг посредник, Дьоларок, неговия зет, един християнин, оженил се за еврейка, дебел, рижав, нисък и много плешив човек, известен в светските кръгове, познат като приемник на ордерите, пускани от Дегремон, който неотдавна се бе скарал с Жакоби, както преди това с Мазо. Разказвайки някаква история, пикантна история за жена, върнала се при съпруга си без риза, Дьоларок мигаше с малките си очи, блеснали като запален огън, и разпалено размахваше бележника си, претъпкан с пачка фишове сини като нежносиньото априлско небе.
— Господин Масиас ви вика — каза един разсилен, приближил се до Мазо.
Мазо бързо се върна в другия край на прохода.
Комисионерът, който бе напълно на страната на Световната банка, му носеше новини от кулисата на борсовите агенти, които въпреки големия студ се бяха събрали вече под перистила; дори някои спекуланти се осмеляваха да стоят там, като от време на време влизаха в залата да се посгреят; обаче борсовите агенти, увити в дебели палта с вдигнати кожени яки, се държаха мъжки, скупчени в кръг както обикновено под часовника и като се ободряваха, крещяха и ръкомахаха така силно, че не чувствуваха студа. Младият Натансон беше между най-дейните, мъчеше се да стане важна персона, откакто в деня, когато щастието му се усмихна, реши от дребен чиновник в Банката за кредити срещу движимо имущество да наеме стая и да открие кантора.
Масиас обясни набързо, че имало изгледи курсовете да спаднат поради това, че играчите, борещи се за понижение, бяха изкарали на пазара цял куп акции. На Сакар била хрумнала идеята да оперира зад кулисата, за да въздействува още върху първия официален курс на кошницата. Световната банка вчера бе приключила с 3030 франка; той бил дал ордер на Натансон да купи сто акции, които друг един агент щял да предложи по 3035 франка. Значи с пет франка увеличение.
— Добре! Курсът ни допада — каза Мазо.
И той се върна сред групата посредници, която вече беше в, пълен състав. Шестдесетте души бяха там, определяха помежду си, въпреки правилника, сделките по среден курс, докато чакаха да удари звънецът съгласно установения ред. Продадените ордери с предварително фиксиран курс не оказваха влияние върху пазара, защото трябваше да се изтека този курс; обаче ордерите без такова указание, тия ордери, с които се даваше право на борсовия посредник да действува по свое усмотрение, определяха непрекъснатото колебание на различните котирания. Добрият борсов посредник беше изтъкан от остроумие и предвидливост, притежаваше проницателен ум и гъвкави мускули, защото бързината често осигуряваше успеха; той трябваше да поддържа добри връзки с висшите финансови кръгове, да събира сведения почти отвсякъде и най-вече от телеграмите, получавани от френските и чуждестранните борби. Освен това трябваше да притежава и мощен глас, за да може да вика силно.
Удари един часът, звънтенето на камбаната премина като вятър над развълнувано море от глави и още не беше заглъхнало, когато Жакоби, опрял се с двете си ръце върху кадифето, извика с гърмящ глас, най- силния в цялата група:
— Предлагам от Световната… Предлагам от Световната…
Той не обявяваше цената, очакваше предложение. Шестдесетте се бяха приближили един до друг в кръг около кошницата, където вече няколко хвърлени фиша образуваха пъстри петна. Застанали лице срещу лице, те се разглеждаха, проучваха се като дуелиращи се в началото на схватката и чакаха нетърпеливо да бъде обявен първият курс.
— Предлагам от Световната — повтаряше гърмящият глас на Жакоби. — Предлагам от Световната…
— По какъв курс Световната? — попита Мазо с тънък глас, но толкова писклив, че се извиси над гласа на своя колега като флейта, която се издига над акомпанимент на виолончело.
И Дьоларок предложи снощния курс.
— При 3030 купувам от Световната.
Но веднага друг един посредник наддаде:
— Дайте ми ги по 3035.
Това беше курсът на кулисата, който, обявен така, пречеше на арбитража, подготвян от Дьоларок — да купи от кошницата и да продаде в кулисата, като сложи в джоба си повишението от пет франка. Но тогава Мазо, уверен, че ще бъде похвален от Сакар, се реши да извика:
— По 3040 купувам… Дайте ми от Световната по 3040.
— Колко? — по задължение попита Жакоби.
— Триста.
Двамата написаха по нещо в бележниците си и пазарлъкът бе сключен — първият курс се определи с едно увеличение от десет франка в сравнение с вчерашния курс. Мазо се отдели, отиде да даде данните на един от котировачите, който водеше в регистъра си сметката на Световната банка. След това в продължение на двадесет минути се разрази истинска буря, курсовете и на другите ценни книжа също се установиха, купищата акции, донесени от посредниците, се прехвърляха без особени отклонения. И въпреки
