въодушевление от тълпата. Нямаше вече истина, нито логика, понятието за стойността беше до такава степен извратено, че губеше всякакъв реален смисъл. Носеше се слух, че Гундерман, противно на обичайната си предпазливост, е поел страхотни рискове; в продължение на месеци, откакто поддържаше борбата за понижение, загубите му нараствали всеки две седмици при всяко повишение, и то с огромни скокове, и затова вече започваха да говорят, че ще си счупи главата. Мозъците се бяха побъркали, очакваха се чудеса.
И в този върховен момент, стигнал висините и почувствувал земята да се тресе, макар да изпитваше тайно страх от сгромолясването, Сакар беше крал. Когато колата му спираше на улица „Лондон“, пред тържествуващия дворец на Световната банка, един лакей изтичваше бързо, постилаше килим от стъпалата на вестибюла до тротоара, чак до уличната вада; едва тогава Сакар благоволяваше да излезе от колата и тръгваше като владетел, комуто е спестено унижението да стъпва като другите хора по паважа на улиците.
X
В края на същата година, в деня на ликвидацията за декември, голямата зала на Борсата още от дванадесет и половина часа беше изпълнена и необикновено оживена от гласове и ръкомахания. Всъщност от няколко седмици възбудата растеше и този последен ден на борба се превръщаше в трескава паника, в която вече се долавяше тътнежът на решителното сражение, което щеше да започне. Навън беше ужасно мразовито, но лъчите на светлото зимно слънце проникваха косо през високите прозорци, развеселяваха една част от голата зала със строгите колони и мрачния свод, смразяван още повече от алегоричните картини в сив тон; обаче гърлата на калориферите, поставени по дължината на арките, издишваха топъл въздух, който се смесваше със студеното течение, образувано от непрекъснато отваряните решетъчни врати.
Играчът на понижение Мозер, по-загрижен и по-жълт от обикновено, се сблъска с играча на повишение Пийро, изправил се дръзко като чапла на високите си крака.
— Знаете ли какво се говори?…
Но трябваше да повиши глас, за да бъде чут сред увеличаващия се шум от разговорите, безкраен монотонен грохот, подобен на нестихващо плискане от разливаща се вода.
— Говорят, че ще избухне война през април… Не може да има друг край при тези страхотни въоръжавания. Германия не иска да ни остави време, за да приложим новия военен закон, който Камарата ще гласува… А впрочем Бисмарк…
Пийро гръмко се изсмя.
— Оставете ме на мира с вашия Бисмарк!… Лично аз, който ви говори, разговарях с него пет минути това лято, когато той бе тук. На вид изглежда много добър човек… Ако не сте доволен след поразяващия успех на изложението, не зная какво още ви трябва. Ей, скъпи мой, цяла Европа е наша!
Мозер отчаяно кимна с глава. Прекъсван всяка секунда от блъсканиците на тълпата, той продължи да излага опасенията си. Състоянието на пазара било много цветущо, толкова прекалено цветущо, че било вредно като лошата тлъстина на много дебелите хора. Благодарение на изложението били сключени много сделки, хората се захласнали, дори стигнали до безумие в играта. Нима например не е лудост Световната банка да бъде на три хиляди и тридесет?
— Аха, изплюхте камъчето! — извика Пийро.
И, приближил се съвсем близо до него, продължи, като наблягаше на всяка сричка:
— Скъпи мой, тази вечер ще приключим с три хиляди и шестдесет… Всички ще бъдете прекатурени, аз ви го казвам.
Играчът на понижение, макар лесно да се вълнуваше, леко свирна с презрение. После, за да подчертае фалшивото си душевно спокойствие, вдигна очи и за миг се вгледа в няколкото навели се отгоре, от телеграфната галерия, глави на жени, изумени от зрелището на тази зала, където не можеха да влязат. По щитовете с гербове се четяха имена на градове; капителите и корнизите, посипани с жълто от отражението на слънчевите лъчи, изглеждаха удължени и бледи.
— Я, ето те и тебе! — извика Мозер, като наведе глава и видя Салмон, който бе застанал пред него с вечната си и многозначителна усмивка.
Но, забелязал в тази усмивка потвърждение на твърденията на Пийро, той се смути:
— Ама ако знаете нещо, кажете го… Аз разсъждавам просто. Аз съм с Гундерман, защото, нали така, Гундерман си е Гундерман… С него добре се свършва.
— Обаче — изкиска се Пийро — кой ви казва, че Гундерман играе на понижение?
Изведнъж Мозер ужасен опули очи. В Борсата отдавна голямата клюка бе, че Гундерман дебне Сакар, че той подхранва играта на понижение срещу Световната банка, очаквайки да го унищожи в края на някой месец с неочакван удар, когато настъпи часът да залее пазара с милионите си; този ден обещаваше да бъде горещ, защото всички вярваха, всички повтаряха, че именно този ден ще избухне сражението, безпощадното сражение, в което една от двете армии ще бъде повалена и унищожена. Но нима човек можеше да бъде напълно уверен в този свят на лъжи и коварство? Най-сигурните неща, оповестени предварително, при най-малката промяна на вятъра ставаха съмнителни и тревожни.
— Вие отричате очевидното — прошепна Мозер. — Разбира се, аз не съм видял ордерите и не мога да твърдя нищо… Нали? А вие, Салмон, какво ще кажете? Не може да загуби този дявол Гундерман!
И той не знаеше вече на какво да вярва пред мълчаливата усмивка на Салмон, която сега му се виждаше още по-тънка, още по-загадъчна.
— Ах — подзе той, като показа с глава минаващия дебел човек, — ако този пожелае да говори, няма вече да се измъчвам. Той вижда ясно.
Беше известният Амадийо, който продължаваше да живее от успеха си със Селсиските мини, чиито акции бе купил по петнадесет франка и по една твърде глупава случайност по-късно продал с печалба петнадесет милиона, без да е предвиждал или правил някаква сметка. Почитаха го заради големите му финансови способности, по петите му вървеше цяла свита, която дебнеше да разбере и най-незначителните му думи, за да играе по смисъла, който им даваше.
— Ба! — извика Пийро, верен на любимата си теория да се рискува. — По-добре е да се подчиниш на своя нюх за печалба… Има само шанс. Човек или има, или няма шанс. Значи, какво? Не трябва да се разсъждава. Колкото пъти съм разсъждавал, толкова пъти съм губил… И ето сега пак! Докато очите ми виждат този там господин да стои здраво на краката си и да гледа така смело, сякаш иска да излапа всичко, аз купувам.
С жест той бе посочил Сакар, който току-що бе пристигнал и се настаняваше на обичайното си място срещу колоната от първата аркада вляво. Като всички шефове на значителни предприятия той също имаше в Борсата постоянно място, където чиновниците и клиентите можеха да го намерят винаги. Единствен Гундерман умишлено не желаеше да стъпва кракът му в голямата зала; той дори не изпращаше там официален представител; обаче се чувствуваше, че там има цяла негова армия и той, макар и да отсъствуваше, царува там като пълновластен господар чрез безбройния легион борсови посредници и агенти, които носеха негови ордери, без да се смятат привържениците му, толкова много на брой, че може би всеки присъствуващ беше таен войник на Гундерман. И срещу тази неумолима и действуваща навред армия Сакар се бореше, и то сам, с открито чело. Зад него до колоната имаше пейка, но той никога не сядаше, презираше умората, стоеше прав в продължение на двата часа при сключване на сделките. Понякога в минути на забрава той само се облягаше с лакът на каменната колона, която беше почерняла и излъскана на височина един човешки ръст от мръсотията на всички подобни допирания; и в бледата голота на сградата това черно петно дори беше характерна подробност; то блестеше срещу вратите, срещу стените, сред стълбищата, сред залата като отвратителен цокъл, като натрупана пот от поколения борсови играчи и крадци. Много елегантен, много изискан, като всички борсаджии, облечен с дрехи от фин плат и ослепителна риза, Сакар имаше вид на любезен, отпочинал и безгрижен човек сред тези стени с черни бордюри.
— Знаете ли — каза Мозер със сподавен глас, — че го обвиняват в поддържане на високия курс чрез изкупуване на значителни количества акции. Загубена е Световната банка, щом играе със собствените си акции.
