това котировачите, седнали на високите столове, заглушени от шума на кошницата и на отдела за плащане в брой, който работеше също така трескаво, с големи усилия успяваха да впишат всички нови котирания, които им подхвърляха посредниците и чиновниците. В задната част отделението за рентата също беснееше. Откакто сделките бяха започнали, тълпата ревеше като морска буря; и над този страшен рев се извисяваха сега кресливите гласове на предлагането и търсенето — едно типично грачене, което ту спадаше, ту секваше, за да се поднови отново нестройно и на пресекулки, подобно на вика на грабливите птици по време на буря.
Сакар се усмихваше, изправил се до своята колона. Неговите съмишленици пак се бяха увеличили, повишението с десет франка на акциите на Световната банка беше развълнувало Борсата, защото отдавна се предричаше пълен провал в деня на ликвидацията. Юре, приближил се до него заедно със Седий и Колб, на висок глас заявяваше, че уж съжалява за предпазливостта, която бе проявил, като продал акциите си още при крус 2500; в същото време Дегремон с безразличен вид се разхождаше под ръка с маркиз Дьо Боен, комуто весело обясняваше неуспеха на своите коне в есенните надбягвания. Най-вече Можандр тържествуваше и хвърляше упреци срещу капитан Шав, който въпреки това упорствуваше в своя песимизъм, като казваше, че трябва да се изчака краят. Същата сцена се разиграваше между самохвалкото Пийро и меланхоличния Мозер — първият сияеше, зарадван от безумното повишение, а вторият, стиснал юмруци, говореше за това повишение като за някакво глупаво, побесняло животно, което все пак в края на краищата ще бъде убито.
Измина един час, курсовете почти не се промениха, в кошницата сделките продължаваха, но не така прибързано, а съответно с постъпването на нови ордери и получаваните телеграми. Така почти се случваше по средата на всеки борсов ден — настъпваше затишие, прекратяване на текущите сделки, докато се изчака решителната битка за последния курс. Все пак още се чуваше ревът на Жакоби, прекъсван от пискливия глас на Мазо, понеже и двамата бяха заети в операции с премия. „Предлагам от Световната по 3040, от които 15… Купувам от Световната по 3040, от които 10… Колко?… Двадесет и пет… Изпратете!“ Това навярно бяха ордери от Файо, които Мазо изпълняваше, тъй като множество провинциални играчи, за да ограничат загубите си и преди да се решат на по-големи сделки, купуваха и продаваха с премия. След това изведнъж се разнесе тревожна мълва, отсечени гласове оповестиха: Световната падна с пет франка; миг след това с десет франка, с петнадесет франка, и Световната банка падна на 3026.
Точно в този момент Жантру, появил се отново след кратко отсъствие, казваше на ухото на Сакар, че баронеса Сандорф била там, на улица „Брониар“, в своето ландо, и питала дали трябва да продава. Този въпрос, зададен в момента, когато курсовете се огъваха, го разгневи. Той си представи как неподвижният кочияш стърчи високо на капрата и как баронесата преглежда бележника си, разположила се като у дома си със спуснати перденца. И отвърна:
— Да ме остави на мира! А пък ако продава, ще я удуша!
При съобщението за спадането на курса с петнадесет франка Масиас изтича като при тревожен сигнал, чувствувайки, че ще бъде необходим. И наистина Сакар, който беше подготвил удар, за да повдигне последния курс — една телеграма от борсата в Лион, където беше сигурен, че има повишение — започваше да се тревожи, защото телеграмата не идваше; а и това непредвидено спадане с петнадесет франка можеше да причини катастрофа.
Масиас много хитро не се спря пред него, побутна го с лакът и на съвсем тих глас получи нареждане:
— Бързо при Натансон, четиристотин, петстотин, колкото е необходимо.
Това стана така светкавично, че само Пийро и Мозер го забелязаха. Те се спуснаха по петите на Масиас, за да разберат какво ще прави. Откакто бе постъпил на служба в Световната банка, Масиас имаше огромно влияние. Всички се мъчеха да спечелят доверието му, да прочетат през рамото му ордерите, които получаваше. А и самият той сега реализираше чудесни печалби. С усмихнатото си добродушно лице на неудачник, с когото доскоро съдбата жестоко си бе играла, той сам се учудваше, заявяваше, че е поносим този кучешки борсов живот, и вече не твърдеше, че трябва да си евреин, за да успееш.
В кулисата, при течението от леден въздух откъм перистила, който съвсем не можеше да се отопли от бледото следобедно слънце, акциите на Световната банка не бяха спаднали така бързо, както в кошницата. И Натансон, уведомен от своите агенти, беше осъществил арбитража, с който Дьоларок не бе успял в началото: закупил в залата акции по 3025, ги бе препродал по 3035 в колонадата. Всичко това бе станало за три минути и той спечели шестдесет хиляди франка. След тази продажба курсът в кошницата се покачи на 3030 благодарение на равновесието, което създаваха тия два отдела на Борсата. Чиновниците не преставаха да препускат от залата до перистила, като си пробиваха път с лакти през тълпата. Въпреки това курсът на кулисата нямаше да се задържи, ако Масиас не бе предал на Натансон нареждането на Сакар, което го задържа на 3035 и го повдигна на 3040; благодарение на този контраудар и в отдела на борсовите посредници акциите си възвърнаха своя първоначален курс. Обаче трудно беше да го задържат, защото тактиката на Жакоби и на другите посредници, които оперираха от името на играчите на понижение, очевидно беше насочена към запазване на големите продажби за края на борсовия ден, за да затрупат пазара и да предизвикат унищожаващо спадане в паниката на последните тридесет минути. Сакар така добре разбра опасността, че с уговорен знак предупреди Сабатани, който на няколко крачки от него продължаваше да пуши цигара с разсеян и отпуснат вид на женкар; веднага с ловкост на пепелянка Сабатани се вмъкна в „китарата“ и следейки зорко курсовете, започна непрекъснато да изпраща на Мазо нареждания върху зелени фишове, каквито имаше в запас. Въпреки всичко акциите на Световната банка отново спаднаха с пет франка, защото атаката беше много силна.
Часовникът удари, оставаха само петнадесет минути до закриване на Борсата. В този момент тълпата се въртеше и крещеше, сякаш бе подложена на някакво адско мъчение; в кошницата лаеха, виеха с налудничав крясък, наподобяващ шума, който се вдига при разбиването на меден казан; и точно тогава стана събитието, което Сакар очакваше с такова безпокойство.
Малкият Флори, който още от началото не бе преставал да слиза от телеграфа на всеки десет минути с куп телеграми в ръце, пак се появи и пробивайки си път през тълпата, четеше сега една телеграма, от която изглеждаше очарован.
— Мазо! Мазо! — извика един глас.
И естествено Флори обърна глава, сякаш бяха извикали неговото име. Беше Жантру, който искаше да узнае какво става. Но чиновникът го изблъска — бързаше много, а и беше радостен, като си мислеше, че Световната банка днес ще приключи с покачване; защото всъщност телеграмата съобщаваше, че стойността на акциите се покачваше на борсата в Лион, където бяха станали толкова значителни покупки, че контраударът щеше да се почувствува и в парижката борса. И наистина вече пристигаха и други телеграми, мнозина от посредниците получаваха ордери. Веднага се получи резултат, и то много голям.
— По 3040 купувам от Световната — повтаряше Мазо със своя остър, пронизителен глас.
А Дьоларок, възбуден от търсенето, увеличи с пет франка:
— По 3045 купувам…
— Имам по 3045 — изръмжа Жакоби. — Двеста по 3045.
— Изпратете ми ги.
Тогава и Мазо увеличи.
— Купувам по 3050.
— Колко?
— Петстотин… Изпратете ми ги!
Но невъобразимата врява и епилептичните ръкомахания се засилваха така, че и самите борсови посредници не се чуваха помежду си. И в огъня, на професионалната страст, която ги възбуждаше, продължаваха да се обясняват с жестове, тъй като басовите гласове на едните заглъхваха, а пък пискливите гласове на другите се стопяваха. Виждаше се как се разтварят огромни уста, без да излезе от тях някакъв разбираем звук, и затова само ръцете говореха: жестът отвътре навън означаваше предложение, обратният жест отвън навътре означаваше приемане; вдигнатите пръсти определяха количеството, с глава се казваше да или не. Така се разбираха само посветените в борсовата игра, сякаш пристъп на безумие беше обзел тълпите. Горе, от галерията при телеграфа, се навеждаха глави на жени, смаяни и ужасени пред това необикновено зрелище. В отделението за рентите, най-кипящият център, сякаш ожесточено се биеха с юмруци, докато двойният поток от хора, които прекосяваха тази част на залата, разкъсваше групите, които
