великолепен, цялата му дребна фигура посрещаше смело съдбата, с открито лице и немигащи очи стоеше сам срещу вълната от отчаяние и злоба, която чувствуваше вече, че се надига срещу него. Цялата зала кипеше, устремила се към неговата колона; юмруци се стискаха, зли думи се чуваха, а по неговите устни играеше несъзнателна усмивка, която би могла да се вземе като предизвикателство.
Най-напред като в мъгла той различи смъртно пребледнелия Можандр, когото капитан Шав водеше под ръка, повтаряйки му, че го бил предупреждавал много пъти; Шав говореше с жестокостта на дребен играч, който злорадствува, когато се провалят едрите спекуланти. После той видя Седий, сгърчил лице и обезумял като фалирал търговец, който дойде при него, за да му подаде разтрепераната си ръка и сякаш като добър човек да му каже, че съвсем не му се сърди. Още при първото пропукване маркиз Дьо Боен се беше отдръпнал и минал в тържествуващата армия на противниците, като разправяше на Колб, който също се бе отдръпнал предпазливо, че този Сакар му вдъхвал неприятни съмнения от последното общо събрание. Обезумял, Жантру отново бе изчезнал, тичайки презглава, за да съобщя последния курс на баронеса Сандорф, която положително щеше да получи нервна криза в купето си, както и се случваше в дните на големи загуби.
А срещу Салмон, все така мълчалив и загадъчен, бяха играчът на понижение Мозер и играчът на повишение Пийро, който въпреки разорението си се мъчеше да изглежда горд, докато първият, спечелил цяло състояние, помрачаваше своята радост, като се безпокоеше за бъдещето.
— Вие ще видите, че напролет ще воюваме с Германия. Не ми мирише на добро, Бисмарк ни дебне.
— Я ни остави на мира! Аз и този път сгреших, защото много размишлявах. Няма нищо! Като започнем отначало, всичко ще тръгне на добре.
Досега Сакар не бе загубил самообладанието си. Името на Файо, на този събирач на ренти във Вандом, с когото поддържаше връзки заради местните дребни акционери, произнесено зад гърба му, го разтревожи, защото му спомни за огромната маса дребни собственици, за малките капиталисти, които щяха да бъдат смазани под развалините на Световната банка. Но появата на сивото и разстроено лице на Дьожоа изведнъж изостри безпокойството му, като в лицето на този беден човек, когото добре познаваше, си представи всички скромни и окаяни жертви на своя провал. В същото време като някакво видение се появиха бледите, отчаяни лица на графиня Бовилие и нейната дъщеря, които го гледаха изумени с големите си черни очи, изпълнени със сълзи. И в тази минута Сакар, този корсар със закоравяло в двадесетгодишно разбойничество сърце, този Сакар, който се гордееше, че краката му никога не са треперели от страх, че никога не е седял на пейката, а е бил винаги тук, до колоната, този Сакар загуби съзнание и трябваше за миг да се отпусне на пейката. Тълпата продължаваше да приижда, имаше опасност да го задуши. Топ вдигна глава, почувствувал, че има нужда да си поеме дъх, и изведнъж се изправи, като видя горе, в галерията при телеграфа, наведената над залата Мешен, извисила огромното си дебело туловище над бойното поле. Старата й черна кожена чанта бе сложена до нея върху каменния парапет. Очаквайки да заграби купчините обезценени акции, тя търсеше мъртвите така, както хищният гарван търси труповете след сражението.
И тогава Сакар си тръгна с твърда крачка. Чувствуваше, че цялото му същество е празно, но с необикновено усилие на волята си той крачеше здраво и право пред себе си. Само чувствата му сякаш бяха затънели, не усещаше вече земята под себе си, струваше му се, че стъпва върху дебел вълнен килим. А и очите му бяха замъглени и ушите му шумяха. Като излезе от борсата и заслиза по перона, не можеше да познае хората, виждаха му се като летящи призраци, които го заобикаляха — някакви неясни форми и заглъхващи гласове. Не беше ли видял да минава край него широкото изкривено лице на Буш? Не беше ли се спрял да поговори за минутка с Натансон, който бе в много добро настроение и чийто отслабнал глас като че ли идваше отдалече? Не го ли придружаваха Сабатани и Масиас в това всеобщо отчаяние? Виждаше се отново заобиколен от многобройна група, може би пак от Седий и Можандр и от всевъзможни други фигури, които изчезваха, преобразяваха се. И когато щеше да се отдалечи, когато щеше да се изгуби в дъжда, в рядката кал, в която Париж се бе потопил, пожелал за последен път да прояви славата си и да покаже свободомислието си, Сакар с остър глас повтори на целия този призрачен свят:
— Ах, колко ми е мъчно за тази камелия, която са забравили в двора и която е умряла от студ!
XI
Ужасена, госпожа Каролин още същата вечер изпрати телеграма на брат си, който беше в Рим за още една седмица; три дни след това Амлен пристигна в Париж, избързал заради опасността.
Бурно беше обяснението между Сакар и инженера, станало на улица „Сен Лазар“, в стаята с чертежите, където преди време бяха разисквали и решили с голям ентусиазъм започването на работата. През последните три дни в Борсата погромът ставаше все по-страшен, акциите на Световната банка спадаха непрестанно, под номинала, стигнаха до 430 франка; но спадането продължаваше, банката се тресеше и рушеше от час на час.
Смълчана, госпожа Каролин слушаше, като избягваше да се намесва. Обвиняваше се в съучастничество; измъчваше я съвестта, защото си беше обещала да бди, а всъщност бе допуснала да се случи всичко това. Вместо да се задоволи с продажбата на своите акции, просто за да спре повишаването, не би ли трябвало да направи друго нещо, да предупреди хората, да се намеси най-сетне? Тя обожаваше брат си и затова сърцето й кървеше, като го виждаше толкова компрометиран в разгара на неговите големи мероприятия, че цялото дело на живота му беше в опасност; тя страдаше още повече, защото чувствуваше, че няма право да съди Сакар: нали го беше обичала, нали му беше принадлежала, нали бяха имали онази тайна връзка, от която много се срамуваше? Застанала така между тия двама мъже, тя се чувствуваше разкъсана от тяхната свада. Вечерта след катастрофата, в гневен порив на откровение, тя се бе нахвърлила върху Сакар, като изсипа всички упреци и опасения, насъбрани отдавна в сърцето й. После, като го видя усмихнат, упорит и все пак несломен, тя си бе помислила, че му е необходима сила, за да стои изправен, и затова си бе казала, че след като бе проявила слабост към него, сега няма право да го доубие, да го повали на земята. И като се прикриваше с мълчание и с поведението си изразяваше само порицание, тя не искаше да бъде нищо друго освен свидетелка.
Но Амлен, който обикновено беше толкова примирителен и равнодушен към всичко, което не засягаше заниманията му, този път се разгневи. С необикновена ярост той нападна борсовата игра — Световната банка загивала заради лудостта в тази игра, стигнала до пълно умопомрачение. Разбира се, той не е от тия, които твърдят, че една банка може да допусне спадането на курса на акциите си като например една железопътна компания, притежаваща огромен материал, който е нейният капитал; но истинският материал на една банка е нейният кредит и затова тя започва да агонизира веднага, щом кредитът й се разклати. Само че тук се поставя един въпрос за мярка. Ако е било необходимо, дори разумно, да се поддържа курс от две хиляди франка, било е безумно и напълно престъпно да се тласка нагоре, да се иска постигането на 3000 и дори повече. Още с пристигането си той настоя да узнае истината, цялата истина. Сега не можеха вече да го лъжат, не можеха да му кажат и той да се съгласи, както при последното събрание, че акционерното дружество не притежава нито една от акциите си. Книжата бяха тук пред него, и той лесно вникваше в лъжите. Например сметката на Сабатани. Той знаеше, че зад това подставено лице се криеха операциите на самото дружество; и можеше да проследи месец по месец в продължение на две години увеличаващата се страст на Сакар, който отначало купуваше боязливо и предпазливо, а после се впусна във все по-значителни покупки, докато стигна до огромната цифра от двадесет и седем хиляди акции, струващи близо четиридесет и осем милиона. Не е ли това лудост, нагла подигравка с хората, като се поставя подобна сума под името на някакъв Сабатани? А този Сабатани не бе единствен, имаше и други подставени лица — чиновници в банката, дори членове на управителния съвет, чиито покупки, отнасяни по сметка без покритие, надминаваха двадесет хиляди акции на стойност също така около четиридесет и осем милиона франка. Най-сетне това все пак са твърди покупки, към които трябваше да се прибавят покупките на кредит за определен срок, извършени в периода на последната ликвидация през януари — над двадесет хиляди акции за около шестдесет и седем милиона и половина, които Световната банка трябваше да изплати; а освен това в лионската борса други десет хиляди акции за още двадесет и четири милиона. Което показваше, след като се пресметне всичко, че дружеството държеше в ръцете си близо една четвърт от пуснатите акции, за които бе заплатило страхотната сума от двеста милиона. Това е то пропастта, в която дружеството им пропадаше.
Сълзи от мъка и гняв бяха изпълнили очите на Амлен. Той току-що успешно бе поставил в Рим основите
