на голямата католическа банка — „Съкровището на гроба господен“, — за да може в случай на бъдещо преследване да настани царски папата в Ерусалим, озарения от легендарната слава на светите места Ерусалим; тази банка ще има предназначението да закриля от политически смутове новото палестинско кралство, което ще крепи бюджета си върху природните богатства на страната, гарантиращи серия от емисии за всички християни в света. И всичко това рухваше в миг заради тази безумно глупава борсова спекулация! Беше заминал, като остави един прекрасен баланс, милиони да гребеш от него, и едно толкова бързо преуспяващо акционерно дружество, което учудваше цял свят; а за по-малко от месец след това, когато се върна, милионите се бяха стопили, дружеството беше повалено на земята и превърнато в пепел — от всичко бе останала само една черна яма като след опустошителен пожар. Изумлението му растеше, той яростно искаше обяснение, за да разбере коя загадъчна сила е тласнала Сакар да се настърви така срещу гигантската сграда, която сам бе издигнал, за да я разруши камък по камък от едната страна, въобразявайки си, че я изгражда от другата.
Сакар отговори съвсем ясно, без да се обижда. Развълнуван и съкрушен в първите часове, той се бе съвзел, изправил се здраво и възвърнал непоколебимата си надежда. Изменници бяха предизвикали страшната катастрофа, но нищо не било загубено, той щял всичко да възстанови. А и всъщност нима Световната банка не бе достигнала до такова бързо и голямо благополучие благодарение на тези средства, заради които сега го обвиняват? А те бяха — учредяването на синдикати, последователните увеличения на капитала, преждевременният последен баланс, задържаните от дружеството акции, а по-късно безумното масово закупуване на акциите. Всичко това бе насочено към една цел. Щом като се приемаха успехите, би трябвало да се приемат и рисковете. Когато се прегрее една машина, тя може и да избухне. Той не признаваше, че е извършил някаква грешка, просто с по-голям размах и по-умно бе вършил това, което прави всеки директор на банка; и пак не се отказваше от своята гениална идея, от грандиозната си идея да изкупи всичките акции на банката и да срази Гундерман. Не му стигали парите — това е всичко. Сега трябвало да започне отново. Едно извънредно общо събрание било свикано за следващия понеделник, той напълно разчитал на акционерите си, те щели да направят необходимите жертви и той бил уверен, че само една негова дума ще накара всички да му донесат богатствата си. Докато това стане, банката ще съществува благодарение на малките суми, които другите кредитни учреждения, големите банки, ще им отпускат всеки ден за текущите нужди, страхувайки се от много бързия крах, който би раздрусал и самите тях. Мине ли кризата, всичко ще се оправи и отново ще заблести.
— Обаче — възрази Амлен, укротен вече от усмихнатото спокойствие на Сакар, — в тази помощ на нашите съперници не виждате ли някаква тактика, някакво намерение да се предпазят отначало, а после да направят още по-катастрофален нашия фалит, като го забавят?… Тревожи ме мисълта, че Гундерман участвува във всичко това.
И наистина Гундерман бе един от първите, които предложиха да услужат, за да не се обяви веднага фалитът, с прекрасното съзнание на практичен човек, който, запалил преди това къщата на съседа си, сега бърза да носи кофи с вода, за да не изгори целият квартал. Той не изпитваше желание да отмъщава, не го блазнеше нищо друго освен славата, че е първият търговец на пари в света, най-богатият и най- предвидливият, успял да пожертвува всичките си страсти, за да може да расте непрекъснато богатството му.
Сакар замахна нетърпеливо с ръка, раздразнен от целомъдрието и интелигентността на победителя.
— О, Гундерман, той проявява великодушие, като вярва, че ми забива нож с щедростта си.
Настъпи мълчание, което бе нарушено от госпожа Каролин, която досега не бе казала нито дума:
— Приятелю, оставих брат ми да говори, както би следвало, за да изрази основателната мъка, която е изпитал, като научил всички тия печални неща… Обаче лично нашето положение, струва ми се, е ясно. Нали така? Смятам, че е невъзможно той да бъде компрометиран, ако наистина работата тръгне зле. Вие знаете по какъв курс аз продадох акциите, никой не би казал, че това е предизвикало повишение, за да се извлече по-голяма печалба. Впрочем, ако катастрофата се разрази, ние знаем какво трябва да направим… Признавам ви, аз не съм така обнадеждена като вас. Само че вие имате право, трябва да се борите до последната минута. И бъдете уверен, че моят брат в никакъв случай няма да ви обезкуражи.
Тя беше развълнувана, отново изпитваше търпимост към този толкова упорит и жизнен човек, но въпреки това не искаше да проявява тази си слабост, защото вече не можеше да затваря очи пред отвратителното дело, което този безсъвестен корсар бе извършил и което положително пак би извършил в крадливата си страст.
— Разбира се — заяви Амлен, уморен и изтощен от спора, — аз няма да ви парализирам, когато ще се борите, за да спасите всички ни. Разчитайте на мене, ако мога да ви бъда полезен.
И още веднъж в този последен час, под заплахата от най-страшни опасности. Сакар ги успокои, спечели ги отново, като си тръгна със следните загадъчни и изпълнени с обещание думи:
— Спете спокойно… Сега още нищо не мога да ви кажа, но напълно съм сигурен, че ще оправя всичко преди края на другата седмица.
Тези думи, без да обяснява смисъла им, той повтори на всички приятели на акционерното дружество, на всички клиенти, които, изплашени и ужасени, идваха да му искат съвет. От три дни имаше непрекъснат поток от хора по улица „Лондон“ към неговия кабинет. Дотичаха едни след други майката и дъщерята Бовилие, Можандрови, Седий, Дьожоа. Той ги приемаше много спокойно, с войнствен вид и с гръмлив глас вдъхваше смелост в сърцата им; а когато те споменаваха, че искат да продадат акциите си, макар и със загуба, той се сърдеше, крещеше им, че не трябва да правят подобна глупост, даваше им честна дума, че отново ще вдигне курса до 2000 и дори до 3000 франка. Въпреки направените грешки всички сляпо му вярваха — нека само да го оставят свободен пак да ги краде, той ще оправи всичко, в края на краищата ще направи така, че всички да забогатеят, както се беше заклел. Ако нищо лошо не се случеше до понеделник, ако му се дадеше време да свика извънредното общо събрание, никой не се съмняваше, че той ще измъкне Световната банка жива и здрава от развалините.
Сакар беше помислил за брат си Ругон и именно за неговата всемогъща помощ той намекваше, без много да обяснява Когато се срещна лице срещу лице с Дегремон, предателя, и му отправи горчиви упреци, можа да чуе само следния отговор: „Но, скъпи мой, не съм аз, който ви изостави, а брат ви!“ Естествено този човек беше в правото си: той се бе съгласил да участвува при условие, че и Ругон участвува, категорично му бяха обещали, че ще бъде така, а сега нищо чудно, че се е оттеглил, щом министърът не само не участвуваше, ами беше във война със Световната банка и нейния директор. Нищо не можеше да се възрази на това оправдание. Силно засегнат, Сакар почувствува голямата си грешка — скарването с този брат, който единствен можеше да го защити, да го направи толкова неуязвим, че никой да не смее да го унищожи, като знае какъв голям човек стои зад него. И за гордия Сакар най-тежкият миг в живота бе, когато склони да помоли депутата Юре да ходатайствува в негова полза. Но всъщност продължаваше да се държи враждебно, пак отказваше да изчезне, като изискваше като нещо задължително помощта на Ругон, който бил заинтересован повече от него да се избегне скандалът. На другия ден, когато очакваше да го посети Юре, както се бяха уговорили с него, той получи само една бележка, в която със смътни думи му се казваше да не губи търпение и да разчита на един добър изход, ако по-късно не попречат някои обстоятелства. Той се задоволи с тези няколко реда, които прие като обещание за неутралитет.
Но истината бе, че Ругон твърдо бе решил да свърши с този гангренясал член на фамилията, който от години наред му досаждаше, като му причиняваше вечен ужас с нечистите си дела, и затова искаше най- сетне насилствено да го премахне. В случай на провал щеше да остави събитията да се развиват както трябва. Понеже Сакар никога нямаше да се съгласи да отиде доброволно в изгнание, не беше ли по-просто да го принуди да се изсели от родината, като улесни бягството му след някаква сериозна присъда? Някакъв шумен скандал, удар с метла и край. Впрочем положението на министъра се влошаваше, откакто в изблик на красноречие бе заявил в законодателния съвет, че Франция никога няма да позволи на Италия да завладее Рим. Бурно акламиран от католиците, силно атакуван от все по-засилващото се трето съсловие, той виждаше, че наближава часът, в който третото съсловие, подкрепено от либералите-бонапартисти, ще го изхвърли от властта, ако той не им направи известна отстъпка. А отстъпката, ако обстоятелствата го наложат, ще бъде да престане да оказва помощ на тази Световна банка, покровителствувана от Рим и станала опасна сила. И най-сетне един таен разговор с неговия колега, министъра на финансите, го накара да се реши окончателно на тази постъпка, тъй като научи, че при подготовката да сключи нов заем към него
