браковете и за новия фактор, който те всеки път внасят… Ах, тези начеващи науки, тези науки, в които хипотезата едва срича, а въображението си остава господствуващо, те са област колкото на учените, толкова и на поетите! Поетите вървят като пионери в авангарда и често откриват девствени страни, сочат следващите разрешения. Тук има една зона, която им принадлежи — между завоюваната, окончателната истина и неизвестното, от което ще бъде изтръгната утрешната истина… Каква огромна фреска заслужава да се нарисува, каква колосална комедия и каква колосална трагедия заслужава да се напише върху наследствеността, която е самият генезис на родовете, на обществото, на света!
С унесен поглед Паскал следеше мисълта си, луташе се из нея. После с рязко движение се върна към досиетата, отмести Дървото настрана и каза:
— След малко пак ще се занимаем с него, защото, за да разбереш, сега трябва да се разгърнат фактите и да видиш в действие всички тези актьори, за които там са дадени само кратки характеристики… Няма да вървя по азбучен ред, а по реда на самите факти. Отдавна искам да ги класирам така… Хайде, търси имената върху малките папки. Най-напред леля Дид.
В този миг бурята, която възпламеняваше хоризонта, бръсна с единия си край Сулейад и върху къщата ливна потоп. Но те дори не затвориха прозореца. Не чуваха трясъка на гръмотевиците, нито непрестанния тропот на пороя, който шибаше покрива. Клотилд му подаде досието, обозначено с името на леля Дид, изписано с едри букви; и той започна да вади от него различни книжа, свои стари бележки и да ги чете.
— Дай ми Пиер Ругон… Дай ми Юрсюл Макар… Дай ми Антоан Макар…
Тя мълчеше, неизменно се покоряваше със свито от тревога сърце поради всичко, което чуваше. И досиетата се редяха, изсипваха своите документи, после се трупаха по местата си в шкафа.
Започнаха от началото: Аделаид Фук, високата неуравновесена мома, първата накърнена нервна система, която създава законния клон, Пиер Ругон, и двата извънбрачни клона — Юрсюл и Антоан Макар. Цялата онази кървава буржоазна трагедия, разиграла се в рамките на преврата от 1851 година, когато Ругонови — Пиер и Фелисите — спасяват реда в Пласан, опръскват с кръвта на Силвер своето начеващо благополучие, а вече остарялата Аделаид, жалката леля Дид, е затворена в Тюлет като призрачен символ на изкуплението и очакването. После се развихря глутницата на ламтежите. Йожен Ругон, великият човек, орелът на рода, олицетворява върховния ламтеж за власт. Високомерен, лишен от низки подбуди, обичащ силата заради самата сила, той завоюва Париж по стари чизми заедно с наемниците на следващата империя, минава от председателството на Държавния съвет на министерско кресло, издигнат от своята клика, алчна шайка гладници, които го крепят и го провалят, за миг го покорява една жена — красивата Клоренд, по която се увлича с глупава, но толкова истинска и силна страст, изгарян от желание за надмощие, на което е подчинил целия си живот, възвръща си властта й потегля към тържествуващото си царуване като вицеимператор. У Аристид Сакар ламтежът е устремен към долните наслади — пари, жени, лукс. И щом плячкосването започва, хищен глад го тласка на улицата, във вихъра на безмилостната спекулация, който обхваща града, цял го изтърбушва, после го възстановява; нагли богатства се натрупват за шест месеца, пропиляват се и отново се натрупват — истински разгул със злато; растящото опиянение от златото го подтиква, преди още тялото на жена му Анжел да е изстинало, да продаде името си, за да получи първите необходими му сто хиляди франка, като се оженва за Рьоне, а после, в момент на парична криза — да приеме кръвосмешението, да затвори очи пред любовта между сина си Максим и втората си жена сред пламтящия блясък на ликуващия Париж13. И същият този Сакар няколко години по-късно пуска в ход огромна машина за изстискване на милиони — „Универсална банка“. Несломим, Сакар израства, издига се до ума и смелостта на голям финансист, разбира жестоката и цивилизаторска роля на парите, приема, води, печели и губи битки на борсата като Наполеон при Аустерлиц и Ватерлоо, погребва при разгрома маса жалки хорица, изоставя на произвола на съдбата своя престъпен незаконнороден син Виктор, който изчезва, потъва в черните нощи, докато под безстрастното покровителство на несправедливата природа самият той спечелва любовта на прелестната госпожа Каролин, вероятно като награда за отвратителния си живот. От същия тор израства една стройна чиста лилия, божествената целомъдрена Анжелик, родена от Сидони Ругон — сестрата съучастница на Сакар, сводницата с безброй съмнителни занаяти — и от неизвестен баща. Малката везбарка с пръсти на вълшебница, която изшива със златна сърма по фелоните мечтания приказен принц и се рее сред своите приятелки светици, е толкова непригодна за грубата действителност, че получава небесна милост: умира от любов в деня на сватбата си при първата целувка на Фелисиен дьо Откьор14 сред тържествения камбанен звън в чест на нейното царствено бракосъчетание. С женитбата на Март Ругон и братовчед й Франсоа Муре се създава връзката между двата клона, законния и незаконния — спокойно семейство, което постепенно се разстройва, за да стигне до най-страшни катастрофи: кротката, печална женица е хваната, изстискана, смляна от огромната военна машина, създадена, за да завоюва града, нейните три деца са й изтръгнати, тя оставя дори сърцето си под грубия пестник на абат Фожа и докато агонизира при светлината на пожара, в който, полудял от натрупана ярост и жажда за мъст, съпругът и гори заедно със свещеника, Ругонови за втори път спасяват Пласан. Между трите й деца Октав Муре е смелият завоевател, ясният ум. Той решава да постигне чрез жените власт над Париж, попада в корумпирана буржоазна среда, получава от нея страшно възпитание на чувствата, минавайки от капризния отказ на една към безволното отстъпване на друга, вкусвайки всички кални несгоди на прелюбодеянието. За щастие остава деен, работлив, упорит, израства и постепенно се отърсва от долните интриги на този гнил свят, чието пропукване се долавя. След като побеждава, Октав Муре преобразява голямата търговия, убива малките магазинчета на старата непредпрнемчива търговия, забучва в средата на трескавия Париж огромен дворец на изкушението, искрящ от полилеи, преливащ от кадифета, от коприни и дантели, натрупва царско богатство, експлоатирайки жените, усмихнато презирайки жената до деня, когато среща отмъстителката — едно девойче, простичката, скромничката Дьониз, която го укротява, държи го в подчинение, обезумял от страдания, докато тя, сиромахинчето, благоволи да се омъжи за него сред тържеството на неговия „Лувър“, под шибащия златен дъжд от печалби. Другите две деца са Серж Муре и Дезире Муре. Дезире е простовата и здрава като щастливо младо животно. Изтънчен, мистик, Серж неусетно поема по свещеническия път поради наследствено нервно разстройство и повтаря историята на Адам в легендарния Параду, където се връща към живота, влюбва се в Албин, обладава я и я погубва със съучастието на великата природа; после в своята вечна борба против живота Църквата отново го прибира, той се бори, за да умъртви пола в себе си, опява Албин и докато хвърля първата шепа пръст, Дезире, приятелка и сестра на животните, ликува сред топлата плодовитост на своя птичи двор. Следва кратко затишие — тихият трагичен живот на Елен Муре. Тя живее спокойно с дъщеричката си Жан на височините в Паси, откъдето се открива целият Париж, безграничният и бездънен човешки океан, пред който се разиграва тази жалка история. Внезапната страст на Елен към един непознат — случаен лекар, доведен нощем при болната й дъщеря, събужда болезнената инстинктивна ревност на Жан, ревност на влюбена, с която тя оспорва на майка си правото на любов; и без това опустошена от болезнена страст, Жан умира от прегрешението на майка си — страшна цена за някакъв си час желание през цял един скромен живот; и бедната скъпа малка покойница остава сама там горе, под кипарисите на нямото гробище пред вечния Париж. С Лиза Макар започва извънбрачният клон. Свежа и здрава негова представителка, тя излага на показ благоденствието на стомаха, когато стои със светла престилка на прага на своята колбасница и се усмихва на Централните хали, където тътне гладът на един народ, вековната борба между Дебелите и Кльощавите15. Нейният девер Флоран е от Кльощавите. Дебелите търговки на риба, дебелите дюкянджийки го ненавиждат, а тя, дебелата колбасарка, напълно честна, но безмилостна, става причина да го арестуват като беглец републиканец, убедена, че по този начин работи за доброто храносмилане на всички порядъчни хора. От тази майка се ражда Полин Кеню, най-здравото, най- човечното момиче. Уравновесена, разумна, целомъдрена, тя познава и приема живота и толкова страстно обича хората, че въпреки бунта на младата си плът отстъпва своя годеник Лазар на една приятелка, после спасява детето на разбитото семейство, става му като истинска майка; вечно пожертвувана, разорявана, тържествуваща и весела, живее в уединено, скучно кътче на брега на океана, заобиколена от малки страдалци, които крещят от болка и не искат да умират. После идва Жервез Макар със своите четири деца. Куцата, красива и работлива Жервез, която любовникът й Лантие захвърля на улицата в едно предградие, среща тенекеджията Купо, добър работник, който не пие, и се омъжва за него. Отначало е щастлива, има перачница с три работнички; после заедно с мъжа си се поддава на неизбежната в тази среда деградация;
