— Учителю, учителю! Исках да работя за теб и разбрах, че не ме бива за нищо, че съм неспособна да ти спечеля и един залък хляб. Аз мога само да те обичам, да ти се отдавам, да ти бъда за миг наслада… И ми е достатъчно да бъда твоя наслада, учителю! Ако знаеш колко се радвам, че ме намираш красива, щом мога да ти подаря тази красота. Само нея имам и съм щастлива, че те правя щастлив.
Той я притисна и прошепна възхитен:
— О, да, красива! Най-красивата и най-желаната!… Всички жалки скъпоценности, с които те окичих, златото, скъпоценните камъни, не струват колкото най-малкото късче от твоята атлазена кожа. Един твой нокът, един твой косъм са безценни богатства. Благоговейно ще целуна всяка мигла на твоите клепачи.
— И знаеш ли, учителю, моята радост е, че си възрастен, а аз съм млада, защото така, когато ти дарявам тялото си, още повече те пленявам. Ако беше млад като мен, тялото ми щеше да ти доставя по- малко наслада и аз нямаше да бъда толкова щастлива… Гордея се с младостта си, с красотата си само заради теб, ликувам само защото мога да ти ги предложа в дар.
Той целият потрепери, очите му се навлажниха, защото я почувствува толкова своя, толкова пленителна, толкова скъпа.
— Ти ме правиш най-богатият, най-могъщият господар, обсипваш ме с всички блага, вливаш в мен най- божествената наслада, която може да изпълни сърцето на един мъж.
И тя още по-страстно се отдаваше, отдаваше се до кръв.
— Но вземи ме, учителю, искам да изчезна, да се стопя в теб… Вземи младостта ми, цялата ми младост вземи наведнъж с една-единствена целувка, изпий я на един дъх, изчерпи я и нека от нея да остане само малко мед на устните ти. Ти ми даваш толкова щастие, че пак аз трябва да ти благодаря… Учителю, вземи устните ми, щом са свежи, вземи дъха ми, щом е чист, вземи врата ми, щом е нежен за устата, която го целува, вземи ръцете ми, нозете ми, вземи цялото ми тяло, щем то е едва разтворен цвят, мек атлаз, ухание, от което се опияняваш… Чуваш ли, учителю! Искам да бъда жив букет и ти да ме вдишваш! Нека да бъда сладък млад плод и ти да ме вкусваш! Нека да бъда безкрайна милувка и ти да се къпеш в мен!… Аз съм твоя вещ, цветето, поникнало при нозете ти, за да те радва, водата, която тече, за да те разхлажда, сокът, който кипи, за да ти даде нова младост. И аз нищо не съм, учителю, ако не съм твоя!
Тя му се отдаде и той я облада. В този миг един лунен лъч осветяваше царствената й голота. Беше като олицетворение на женската красота в безсмъртната й пролет. Той никога не я бе виждал толкова млада, толкова бяла, толкова божествена. Благодареше й, че му дарява тялото си, сякаш му бе дала всички земни съкровища. Няма дар, равен на дара, който прави младата жена, като се отдава; от него блика живот, който обещава дете. Те мислеха за детето и щастието им растеше сред този пир на младостта, който тя му поднасяше и на който и крале биха завидели.
XI
Но още следващата нощ тревожната безсъница се върна. Нито Паскал, нито Клотилд говореха за мъката си; и в тъмната помръкнала стая лежаха с часове един до друг, правейки се, че спят, но и двамата мислеха за положението, което се влошаваше. Всеки забравяше собствената си беда, трепереше за другия. Заставени бяха да правят дългове, Мартин вземаше на вересия хляб, вино, по малко месо, и то с голямо притеснение, принуждаваше се да лъже и да действува много внимателно, тъй като всички знаеха, че Паскал е разорен. Той бе мислил за възможността да ипотекира Сулейад, само че това щеше да бъде последно средство: Сулейад бе всичко, което му оставаше, струваше двадесетина хиляди франка и ако го продадеше, можеше да вземе към петнадесет хиляди; после щеше да започне черна мизерия, щяха да останат на улицата, нямаше да имат дори една керемида над главата. Затова Клотилд го молеше да почака, да не предприема никаква безвъзвратна стъпка, докато не изпаднат в пълна безизходица.
Минаха три-четири дена. Дойде септември и за жалост времето се развали: страшни бури опустошаваха областта, една стена в Сулейад се събори и не можаха да я поправят — камъните бяха изпопадали и дупката остана да зее. В хлебарницата започнаха да се държат неучтиво. Една сутрин старата прислужница отиде да вземе джолан и се върна разплакана: месарят й дал мърша. Още няколко дена и вече нямаше да могат да купуват нищо на вересия. Трябваше на всяка цена да вземат мерки, да намерят някакви средства за дребните всекидневни разноски.
Един понеделник, когато започваше нова мъчителна седмица, Клотилд цялата сутрин беше много неспокойна. Очевидно преживяваше някаква вътрешна борба. И едва след като на обеда видя, че Паскал се отказва от своето малко късче говеждо месо, останало от миналия ден, взе решение. И много хладнокръвно, с решителен израз излезе с Мартин, след като спокойно сложи в кошницата й малък вързоп — стари дрехи, които искала да раздаде, както обясни.
Върна се след два часа пребледняла. Но големите й толкова чисти, толкова искрени очи сияеха. Веднага се приближи до доктора, погледна го право в лицето и се изповяда:
— Трябва да ти искам прошка, учителю, току-що престъпих волята ти и сигурно много ще те наскърбя.
Паскал не разбра, разтревожи се:
— Какво си направила?
Бавно, без да сваля от него очи, Клотилд извади от джоба си един плик, от който измъкна няколко банкноти. Истината внезапно го осени и той извика:
— Ах, господи! Скъпоценностите, всички подаръци!
И от болка той, обикновено толкова добър и кротък, избухна в гняв. Сграбчи двете й ръце и едва не смаза пръстите й, които държаха банкнотите.
— Боже мой, какво си направила, нещастнице!… Продала си сърцето ми! Нашите сърца! Те бяха вложени в тези скъпоценности и ти си ги дала заедно с тях, за пари!… Тези накити, които съм ти подарявал, тези спомени от най-божествените ни часове, та те бяха твои, само твои, как искаш да взема парите от тях и да ги използувам? Но нима е възможно? Ти помисли ли за ужасната болка, която ще ми причиниш?
Тя отговори кротко:
— А нима ти, учителю, мислиш, че можех да гледам нашето печално положение, как гладуваме, когато имах всички тези пръстени, огърлици, обици, които просто седяха в едно чекмедже? Но цялата ми душа негодуваше и щях да се смятам за скъперница, за егоистка, ако продължавах да ги пазя… И макар че ми беше мъчно да се лиша от тях, да, признавам, страшно ми беше мъчно, просто не намирах сили да ги продам, сега съм уверена, че направих това, което трябваше да направя, като жена, която винаги ти е била покорна и сега те обожава.
После, понеже Паскал не пускаше ръцете й, добави с просълзени очи, но поусмихната и със същия кротък глас:
— Недей толкова да ме стискаш, боли ме!
Тогава всичко в него се обърна, той заплака и дълбоко трогнат, каза:
— Аз съм едно говедо, дето така се ядосах… Добре си направила, ти не можеше да постъпиш другояче. Прости ми, но ми стана толкова тежко, като разбрах, че всичко твое е отишло… Подай ми ръцете си, дай да излекувам бедните ти ръчички.
И той нежно улови ръцете й и ги обсипа с целувки; лишени от пръстените си, голи и толкова тънички, те му се струваха безценни. Сега, след като й олекна, Клотилд весело му разказа цялата история: как се доверила на Мартин и как двете отишли у търговката, същата, от която бил купил блузата от алансонска дантела. Най-после след безкрайни огледи и пазарлъци жената дала шест хиляди франка за всичките скъпоценности. Той отново бе готов да избухне: шест хиляди франка, но тези скъпоценности му били стрували поне тройно, поне двадесетина хиляди.
— Слушай — най-после каза той, — вземам тези пари, защото доброто ти сърце ми ги донесе. Но ще се условим твърдо, че те са твои. Заклевам ти се, че вече ще стана по-голям скъперник и от Мартин, ще й давам само колкото да преживяваме и ти ще намериш в малкото бюро всичко, което остане от тази сума, в случай че не успея отново да я допълня и да ти я върна изцяло.
Беше седнал и я държеше на коленете си с още разтреперани от вълнение ръце. После й каза по-тихо на ухото:
— И всичко ли продаде, съвсем всичко ли?
Тя безмълвно се поосвободи, с красиво движение порови с пръсти между гърдите си. Беше се
