сандъци в дясната част и с ужасяващ съсък и вой пълзеше на всички страни. Огнени езици облизваха стените на пещерата; горящи боклуци хвърчаха из въздуха като някакви изродени светулки. Мръсен облак сив дим се виеше бавно към тавана на пещерата.
Видя всичко това за част от секундата, преди да падне на коляно и да открие огън с шмайзера. Зад него Бен Рои правеше същото, обсипвайки далечния край на пещерата с неспирен дъжд от куршуми.
Атаката завари Хар Цион и хората му неподготвени. Бен Рои успя да убие този на терасата, Халифа застреля още двама на платформата, като единият от тях падна върху ръчката за управление и обърна посоката на движение. Елеваторът спря, след което с гневен машинен стон започна да се спуска. Менората стоеше безучастна в центъра, разрастващият се пожар хвърляше ярки отблясъци върху златните й рамена.
Преднината им обаче не трая дълго. След първоначалния момент на объркване останалите трима израелци — Хар Цион, Щайнер и още един — се хвърлиха на пода на платформата и безмилостно отвърнаха на огъня. Наложи се Халифа да се отдръпне от прохода и да се скрие между сандъците. Бен Рои удържа още малко, но също се хвърли в едно от разклоненията на централния проход.
— Не им позволявай да докопат ръчката! — изкрещя.
Един от израелците вече се опитваше да направи точно това. Хар Цион и Щайнер го прикриваха, докато той се претърколи по платформата и се опита да избута от пулта трупа на колегата си. Халифа се показа и изстреля цял залп по него, но много бързо бе прогонен обратно в укритието си. Бен Рои постигна по-голям успех, претърколи се и изстреля цял пълнител право в израелеца, чието тяло подскочи във въздуха и се строполи в основата на Менората.
Елеваторът вече почти беше стигнал пода на пещерата. С последно отчаяно усилие да обърне посоката му Щайнер изпразни пълнителя на узито си по централния проход и изкрещя нещо на Хар Цион. Хар Цион го прикри с хеклера си, а Щайнер пропълзя по платформата, сграбчи трупа, с нечовешко усилие го захвърли настрани, хвана ръчката и обърна посоката. Елеваторът спря, остана на място, сякаш да си поеме дъх, раздруса се и започна да се издига.
Хар Цион изкрещя тържествуващо, но бързо млъкна, защото патроните в пистолета му свършиха. На човек с нормална свобода на движенията щеше да му отнеме само няколко секунди да извади нов пълнител и да презареди, но опънатата и болезнена кожа му пречеше. Изкрещя нещо, Щайнер му извика в отговор, че също са му свършили патроните, и в този кратък момент на объркване Бен Рои видя своя шанс.
Изрева на Халифа да го последва, изскочи от прикритието си, залитна за миг, когато някъде зад него поредната експлозия разтърси цялата пещера, но продължи, без да спира да стреля. Първите му изстрели попаднаха някъде вдясно, без да улучат никого. Същото се случи с втория откос, който се заби високо в скалата над елеватора. Но третият попадна в целта, разкъса врата и тялото на Щайнер и го отхвърли към едната от вертикалните релси на елеватора. За миг той остана там прав, от устата му бликна кръв, на лицето му се изписа лека изненада, след което тялото му се свлече, преобърна се и попадна между колелата на задвижващия механизъм. Чу се скърцане, сякаш моторът се опитваше да преодолее препятствието, колелата дъвчеха и мелеха трупа, но в един момент машината не издържа и експлодира сред облак от искри. Елеваторът спря на метър и половина от пода.
Хар Цион продължаваше отчаяния си опит да презареди пистолета, крещеше агонизиращ от болката, защото мумифицираната му кожа се разкъсваше под дрехите му. Бен Рои видя безсилието му, забави крачка и спря. Приближи до него, вдигна шмайзера и притисна дулото в главата на Хар Цион, забравил за бушуващите наоколо стихийни пламъци.
— Това е за Галия — прошепна.
Махна пръст от спусъка част от секундата, преди да стреля. Беше мечтал за този миг толкова дълго, всеки божи ден през последната година — да насочи оръжие към главата на човека, който уби годеницата му, да го смаже на пихтия, в каквато бяха превърнали Галия. Но когато се стигна до мига, в който дулото беше на мястото си и трябваше само да помръдне пръст, не можа да го стори. Не и така хладнокръвно. Прехапа устни, насили се да стреля, да се отдаде на ненавистта, но пак не се получи: самотният тих глас в него — нейният глас — отново му каза, че не е редно, че не е добре, че вместо да го излекува, това някак още повече ще го нарани. Хар Цион долови колебанието му.
— Помогни ми — изстена дрезгаво и изви глава да го погледне. — Прави с мен каквото искаш отвън, само ми помогни да спася Менората.
Бен Рои го погледна разтреперан, лицето му се обливаше в пот от жегата на разрастващия се пожар. Изръмжа безсилно и свали автомата. Хар Цион се задави от болка и веднага направи усилие да стане.
— Трябва да я издигнем. Ще ни трябва кабел или въже. Къде е арабинът?
Бен Рои се огледа. Мислеше си, че Халифа го е последвал, когато се спусна към елеватора. Египтянинът наистина се беше опитал да стори точно това. Но когато беше изскочил от прикритието си, мощна експлозия — същата, която едва не беше повалила Бен Рои — беше стоварила отгоре му десетина сандъка и сега лежеше в безсъзнание по средата на централния проход с лице към земята и крака, затиснати от голям сандък. Бен Рои изтича при него, отмести сандъка и коленичи.
Първо си помисли, че е мъртъв. Но напипа пулс и без изобщо да се замисля дали няма нещо счупено, грубо метна египтянина на рамо и забърза към елеватора, давейки се от дима. Хар Цион беше намерил въже и го беше завързал за ствола на Менората.
— Ще я изнесем и ще се върнем за него — каза. — Помогни ми.
Бен Рои поклати глава.
— Първо ще изнеса него.
— Не, трябва да спасим Менората!
— Първо ще изнеса него — повтори Бен Рои, вдигна Халифа на платформата, качи се отгоре й и отново вдигна египтянина на раменете си. В този момент в тила му се заби дуло на пистолет.
— Презаредих — изръмжа Хар Цион. — Пусни го веднага.
Настъпи кратка пауза, поредният варел с петрол експлодира в дъното на пещерата, огнен гейзер се издигна почти до тавана и погълна, и изпепели нацисткото знаме. Бен Рои отмести пистолета на Хар Цион и пристъпи към по-близката релса на елеватора. Хар Цион вдигна пистолета и изстреля един куршум във въздуха.
— Остави го! — изкрещя. — Не разбираш ли? Трябва да спасим светилника. Остави го и ми помогни!
— Ако ме убиеш, никога няма да излезеш — изкрещя му Бен Рои, оглеждайки релсата. — Ще го изнеса и ще се върна.
— Не! — изпищя Хар Цион и стреля още веднъж. — Трябва да я спасим веднага! Веднага! Не разбираш ли?
Детективът не му обърна внимание, прекрачи кървавия труп на Щайнер, сграбчи един от хоризонталните метални пръти, разположени между релсите като стълба, и започна да се изкачва. Тялото на Халифа висеше на раменете му като гигантска парцалена кукла. Зад него Хар Цион крещеше и размахваше пистолета.
— Трябва да я спасим! Не разбираш ли? Това е твоята вяра! Твоята вяра!
Бен Рои продължаваше, напълно съсредоточен в трудната си задача, хващаше се за следващия прът, пристъпваше с изпъкнали от напрежението очи, горящи въглени го засипваха като порой и изгаряха ръцете и лицето му. Първата четвърт от изкачването мина сравнително добре, но на половината път тежестта сякаш го затисна, остри болки пронизаха мускулите на ръцете и краката му и изцедиха последните му сили. Опита се да мисли за Галия, за семейството си, за Ал Пачино — за каквото и да е, само не за агонията на крайниците си, да излъже тялото си, че не е толкова изцедено, колкото беше. Успя да се довлече до белега за третата четвърт, на три метра от ръба, но тук спря и разбра, че няма да успее да продължи, че в резервоара няма и капка бензин, дори и за да се върне долу.
„Ще се наложи да го пусна — помисли си. Ръцете му трепереха от усилието да се държат за прътите, а краката му се подгъваха. — Ще се наложи да го пусна, иначе ще падна.“
Защо точно в този момент на крайно отчаяние започна да рецитира шемата, нямаше представа. Даже не си даваше сметка, че го прави, докато не се усети, че е казал първите строфи. Просто се беше издигнала някъде дълбоко от душата му, като вода от доскоро пресъхнал и бликнал наново извор. Преди Галия да умре,
