устата му се отваряше и затваряше, сякаш не можеше да открие думи, подходящи да изразят дълбочината на омразата му.
— Мосер — прошепна накрая. — Родеф.
Хар Цион присви устни. Изгледа детектива и махна на мъжа с военната подстрижка, който се приближи и без дори видимо да се засили, заби юмрук в долната част на корема на Бен Рои, само на няколко сантиметра над слабините му.
— Аллах-у-акбар — промълви Халифа и потръпна, стиснал безпомощно юмруци.
Бен Рои изстена нечовешки и се свлече с омекнали крака. Вдигнаха го отново, удариха го отново, този път в горната част на гърдите, точно под гърлото, и го оставиха да се свлече първо на колене, а след това и на лакти. От устата му потече тънка струя повръщано.
— Тук има само един предател и това си ти — надвеси се над него Хар Цион, възвърнал предишния си хладен и отмерен монотонен глас. — Ти и, съдейки по това, което съм чувал за нея, твоята годеница. Има хора, за чиято смърт съжалявам, но нейната не е една от тях.
Бен Рои промълви нещо и се опита да го удари, но беше омаломощен от побоя и в замаха му нямаше никаква сила. Хар Цион отново даде сигнал и мъжът с подстрижката изрита Бен Рои в главата, разцепи ухото му и го запрати в един сандък.
— Престанете! — изкрещя Халифа, вече неспособен да се сдържа, забравил допряното до главата му узи и отвратен до дъното на душата си от онова, което виждаше.
Хар Цион се обърна бавно, сковано. Погледна египтянина с тежък и неприятен поглед и каза нещо на иврит. Дулото на узито се отдалечи и Халифа изведнъж се озова полузадушен в хватка през гърлото. На пода Бен Рои беше успял да седне. От разпраното му ухо се лееше кръв.
— Пусни го, Хар Цион — изрече дрезгаво. — Той няма нищо общо.
Хар Цион изсумтя презрително.
— Чувате ли? Обвинява нас, задето защитаваме собствения си народ, а се моли за приятеля си арабин. Това лайно може да е всичко, но, вярвайте ми, не е евреин.
Той кимна на мъжа с късата коса, който отново вдигна крак и го стовари в слабините на Бен Рои. Детективът се сви в агония. След това мъжът отиде до египтянина и без дори да забави движенията си, заби юмрук право в слънчевия сплит на Халифа. Ударът бе нанесен с контролираната професионална точност на хирург, разрязващ труп. Халифа го бяха удряли и преди, много пъти — половината от детството си сякаш прекара в юмручни схватки й в задните улици на Гиза, където израсна — но никога така. Юмрукът сякаш потъна наполовина в коремната му кухина, размаза всичките му органи и изкара въздуха от дробовете му. В съзнанието му се завъртя объркан калейдоскоп от мисли и образи — Зейнаб, петното сняг на бензиностанцията, странният синеок мъж в синагогата в Кайро — преди внезапно и съвсем неочаквано, само за миг, мъглата на болката да се разсее и да се озове право пред погледа на Лейла ал Мадани.
— Лей? — прошепна. — Защо?
Дори тя да отговори, той не я чу, защото моментът на проясняване отмина толкова бързо, колкото беше настъпил. Съзнанието му се замъгли, главата му се отметна назад и всичко потъна в мрак.
Не беше сигурен колко време е бил в безсъзнание, но трябва да е било доста, защото когато се свести, двама израелци го влачеха по централния проход, а краката му подскачаха безпомощно по каменния под („Съсипват ми хубавите обувки!“ — беше първата му несвързана мисъл). Бен Рои куцаше отпред с дуло на узи в тила, вратът и якето му бяха изцапани със спечена кръв от скъсаното му ухо; Хар Цион и Лейла вече стояха в дъното на пещерата и наблюдаваха как мъжът с късата коса разбива предната стена на сандъка с Менората с лост. Дървото се разцепи и разкри дебел пласт слама, през който стърчаха хипнотизиращи парчета злато.
Като забелязаха, че е дошъл в съзнание, израелците изправиха Халифа на крака и грубо го подпряха на една от купчините с кутии. Прилоша му и всичко наоколо се завъртя и замъгли, преди отново да дойде на фокус. Бен Рои беше до него и за момент погледите им се срещнаха и задържаха, и двамата кимнаха едва доловимо, за да отбележат присъствието на другия, да предадат, че са добре, преди отново да се отклонят и съсредоточат в ставащото отпред.
Настъпи тишина, атмосферата осезателно натежа от очакване; Хар Цион и помощникът му пристъпиха и започнаха да махат защитния пласт слама. Телата им пречеха на Халифа да вижда и затова само от време на време зърваше части от предмета, който разкриваха — извито рамо, ъгъл на постамент, отблясъци на злато, — и едва когато го разкриха изцяло и се отдръпнаха от двете му страни, успя да го види както трябва.
Естествено, беше я виждал и преди — на снимките от сейфа на Дитер Хот. Но те бяха черно-бели и изобщо не бяха запечатали пълното, спиращо дъха великолепие на шедьовъра, който гледаше сега. Беше висок почти колкото човешки ръст, постаментът му представляваше два осмоъгълника един върху друг, от центъра като от някаква изкусно украсена саксия се издигаше вертикално стъбло, с шест извити нагоре рамена, три от лявата страна и три от дясната, подредени едно над друго, увенчани, както и стволът, с кандила във формата на малки цимбали. Такава беше основната форма на светилника. Но имаше и нещо повече, много повече. Раменете бяха украсени по най-изящен начин с цветни пъпки, с луковички и чашки на бадемови цветове, покрай основата бяха изковани великолепни релефни плодове, листа, гроздове и цветя, толкова правдоподобни, че направо можеше да доловиш аромата им. Златото имаше тъмен, почти червен оттенък; в симетрията имаше толкова съвършен баланс, толкова плавно и непринудено равновесие, сякаш Менората не бе изработена от метал, а беше нещо живо, нещо, което растеше, дишаше и в което бликаха жизнени сокове. Изтощен до краен предел, умиращ от болка, вероятно само с няколко минути живот пред себе си, Халифа въпреки това бе обзет от благоговение и само поклащаше глава пред неземната красота на светилника. Реакцията на израелците беше още по-бурна. Бен Рои не спираше да повтаря: „Ой вей“; каменната физиономия на Хар Цион омекна до почти детински захлас.
— Рече Бог да бъде светлина — прошепна той. — И биде светлина. Видя Бог, че светлината е добро нещо.
Само един човек не изглеждаше трогнат от предмета и това беше Лейла. Тя стоеше малко встрани от всички останали, барикадирала се вътре в себе си, без да показва каквато и да била емоция, ако не се брояха едва забележимите петна, които все още червенееха на бузите й, начинът, по който неволно свиваше и разпускаше юмруци. За един кратък миг погледът й се спря върху Халифа, но веднага се извърна, защото не можа да издържи на неговия.
Изминаха минути, всички продължаваха да се взират в Менората, чиято красота, вместо да избледнее, задето вече беше позната, всъщност нарастваше, докато пълното великолепие и изящество на украсата й ставаха все по-очевидни. В крайна сметка магията разруши мъжът с военната подстрижка.
— Трябва да я изнесем. — Гласът му прозвуча дрезгаво и грубо като камък, паднал в спокойно езеро.
За момент Хар Цион не отговори, само продължи да я гледа с просълзени очи. След това кимна и махна на трима от хората си. Те преметнаха автоматите си през вратовете, хванаха Менората, преброиха — ехат, щаим, шалош — и посегнаха да я повдигнат. Бяха много мускулести и яки, но не им стигнаха силите. Едва когато към тях се присъедини и четвърти, успяха да я вдигнат на раменете си с изкривени от усилието лица и подгъващи се крака.
Щайнер насочи оръжието си към Халифа и Бен Рои, и цялата група започна да се оттегля по прохода, спирайки от време на време, за да могат четиримата носачи да си поемат дъх. Стигнаха до другия край на пещерата и натовариха светилника на платформата, която проскърца под тежестта му.
Израелците също се качиха, Лейла се присъедини към тях, ръчката бе дръпната и двамата детективи останаха на дъното на пещерата, докато платформата бавно се издигаше пред очите им. Елеваторът измина три метра и спря. Няколко дула се насочиха към лицата им.
— Време е да се разделим, господа — извика Хар Цион, изкривил устни в тържествуваща усмивка. — Ние, по Божия промисъл, ще започнем да градим наново Храма и ще сложим началото на нова златна епоха за нашия народ. Вие…
Той ги погледна и разкърши рамене, за да облекчи задушаващата ризница от изгорена кожа, в която беше затворено тялото му. След това даде знак на хората си да открият огън.
— Не!
