Тя го погледна. Какво й говореше, по дяволите?
— Добре — отвърна.
— Годеницата ми.
Капакът започна да поддава, гвоздеите скърцаха и стенеха, докато един по един излизаха от дървото. Тя мина от другата страна на сандъка и се озова с гръб към Бен Рои.
Продължи да напъва с лоста. Зад нея израелецът започна да премята фенера от едната си ръка в другата, без да откъсва очи от гърба й.
— Щяхме да се женим.
Оставаха само още няколко гвоздея. Изпод капака се виждаше пласт жълтеникава слама.
— На Тивериадското езеро. По изгрев-слънце. Там е прекрасно по това време на деня.
Лейла го погледна през рамо — защо, по дяволите, й говореше това? — след което се обърна отново към сандъка.
— Какво е станало? — попита. — Заряза ли те?
Фенерът остана в дясната ръка на Бен Рои.
— Уби я бомба.
Раменете на Лейла се напрегнаха.
— Седмица преди да се оженим. В Йерусалим. Площад „Хагар“. Ал Мулатам.
Чу се силно скърцане и последният гвоздей изскочи, капакът отскочи назад и шумно падна на пода. Тя почти не го забеляза. „Господи — мислеше си, — ето за какво било всичко. Убили шибаната му годеница. А сега…“
Усети как Бен Рои се приближава и вдига ръка. С бесен отчаян прилив на енергия се завъртя, замахна с лоста, опита се да го отблъсне и да се предпази. Но той беше подготвен за реакцията й, парира замаха и я удари странично по лицето с дръжката на фенера си. Лейла падна на пода.
— Повярвай ми — изрече задавена, зашеметена, объркана, когато усети коленете му върху гърба си. — Не съм…
Усети как отваря ципа на раницата й, ръката му напипва нещо вътре, след което дланта му я сграби под брадичката и вдигна главата й нагоре. Ръмжеше като животно.
— Аз се парфюмирам с „Манио“, мръсна арабска убийцо! — изплю той. — Разбираш ли? Аз си слагам „Манио“! А сега ми кажи къде е той. Казвай! Казвай, иначе ще ти строша шибания врат!
В крайна сметка изкачването до мината се оказа не чак толкова тежко, колкото Халифа си представяше, въпреки че беше трудно, особено последната отсечка, когато краката и ръцете му измръзнаха сериозно. Проправената от Бен Рои и Лейла пъртина го улесни. На всеки неколкостотин метра спираше да запали намачканите карти, документи, факсове и всякакви други хартии и да разтрива ръцете си над бързо изгарящия огън. Не че успяваше да се стопли, но поне не измръзна до смърт.
На върха, на края на гората спря за малко, за да си почине. Наоколо не се чуваше нищо друго, освен собственото му дишане и лекото проскърцване на замръзналите клони. Закрачи отново към мината. Докато прекосяваше откритото пространство пред входа, чу някакъв шум, нещо като приглушено боботене, толкова слабо, че отначало се усъмни, но с приближаването към мината то се усили все повече. Когато стигна до входа, вече беше ясно, че е далечно, но напълно отчетливо боботене на генератор.
Влезе в шахтата, спря и се ослуша. Шумът определено идваше отвътре, въпреки че не беше сигурен точно от коя посока. Проточи врат и премигна в мрака, но освен едва видимите в лунната светлина откъм входа част от стена и под точно пред него, не видя нищо друго, освен кадифена непробиваема чернота. Щракна запалката си, вдигна я пред себе си и тръгна по коридора. С всяка крачка шумът на генератора ставаше все по-отчетлив, а сърцето му биеше все по-лудо.
Измина двайсет метра и спря. Отпред имаше нещо, едва различимо, някаква смътна призрачна мъгла, увиснала във въздуха срещу дясната стена на тунела, нещо като блуждаещ огън. Халифа разтри очи, решил, че си въобразява, но продължи. Мъглата се уголеми и уплътни и след още няколко крачки осъзна, че вижда не някакво паранормално явление, а слаб отблясък от светлина, идваща от отвор в дясната стена на шахтата.
— Аллах-у-акбар! — промълви, като видя скритите в сенките кутии и сандъци и ярко осветената пещера в края на тунела.
Мина през отвора. В този момент чу нещо, което му заприлича на женски писък. Изправи се и се ослуша — да, ето пак, определено писък, — и продължи напред. След още два метра намери сандък, пълен с карабини. „Маузер“, същите, на които се беше обучавал в полицейското училище. Взе една, огледа я, вкара един пълнител, сложи втори в джоба си и продължи напред. Блясъкът в края на тунела ставаше все по-ярък, а боботенето на генератора все по-силно, докато накрая, примижал от ярката светлина, се озова на широката каменна платформа, на която Бен Рои и Лейла бяха стояли петнайсет минути по-рано.
В този момент генераторът спря за втори път, лампите премигнаха и изгаснаха и Халифа успя само за миг да зърне високия куполообразен таван, купищата кутии и сандъци и огромното нацистко знаме на стената в дъното. Застина на място дезориентиран, стоя така известно време, което му се стори цяла вечност, но всъщност продължи само няколко секунди, преди моторът отново да заработи. Точно толкова бързо, колкото бе нахлул в пещерата, мракът отстъпи пред яркия взрив от светлина. Халифа отиде до ръба на терасата, застана на едно коляно, вдигна карабината и започна да мести дулото й нагоре и надолу към морето от сандъци.
— Бен Рои!
Никакъв отговор.
— Бен Рои! Тука ли си?
Пак никакъв отговор. Тъкмо щеше да изкрещи трети път, когато с ръмжене на изскачащ от гората вълк израелецът внезапно ревна някъде отдолу:
— Халифа, тъпа путко! Какво правиш тук, да ти еба майката?
На около една трета от края на галерията нещо се раздвижи и Бен Рои се появи измежду два сандъка с автомат „Шмайзер“ в едната ръка и стиснал яката на Лейла в другата. Извлече я в средата на централния проход и я блъсна на колене. От носа й течеше кръв, а на лявата й скула се издуваше лилав оток като рождено петно.
„Животно такова“ — помисли си Халифа. — Мръсно еврейско животно.
Вдигна предпазителя на карабината и погледна през мерника.
— Бен Рои, хвърли оръжието!
Израелецът кривеше уста и се озърташе с налети с кръв очи. Имаше вид на напълно обезумял.
— Халифа, чуй ме!
— Бях на първо място по стрелба в класа си и съм се прицелил право между очите ти — изкрещя египтянинът и показалецът му се сви около спусъка. — Веднага хвърли оръжието.
— Изслушай ме, кретен такъв!
— Хвърли оръжието.
— Той идва! Не разбираш ли? Ал Мулатам. Идва насам. За Менората! Тя работи за него. Тя работи за него, да й еба майката!
— Бен Рои, няма да повтарям. Хвърли оръжието и се отдръпни!
— Да ти еба майката, Халифа — изкрещя израелецът. — Тя си призна. Работи за него. Той идва! Той уби Галия и сега идва насам!
Гласът му се беше извисил почти до писък.
„Полудял е — помисли си Халифа. — Получил е нервен срив.“
— Само хвърли оръжието и ще говорим — извика.
— Няма време, тъпако! Той идва! Ал Мулатам идва!
Бен Рои сграбчи Лейла за косата и опря дулото в тила й.
— Кажи му! Кажи му, каквото каза и на мен! — изкрещя.
— Остави я!
— Кажи му, кучко!
— Бен Рои!
— Как си вербувала атентаторите! Как цялата статия е измислица! Кажи му, мръсна, кръвожадна
