— Е, като липсва оригиналът, човек не може да е напълно сигурен, но ми се струва, че е от средновековието — ранното средновековие, ако палеографията е от някаква полза.
Забеляза скептичното изражение на Лейла.
— Изучавах този период за докторската си степен. Придобиваш усещане за тези неща — обясни той.
Тя се усмихна.
— Не съм знаела, че си доктор Робъртс.
— Не се хваля с тази работа. Раннолатинската средновековна юриспруденция е доста скучна тема за разговор.
Тя се беше засмяла, погледите им се бяха срещнали за миг и той притеснено беше отклонил своя.
— Както и да е, ако предположим, че е от ранното средновековие, разшифроването му не би трябвало да ни затрудни. По това време шифроването е било доста първобитно. Не е имало нито машини „Енигма“, нито нищо. Дай да видим какво мога да направя.
Лейла го беше настанила зад бюрото в кабинета си, той си беше свалил сакото, беше си разхлабил вратовръзката и се беше заел за работа. Започна с преписването на буквите на отделен лист хартия, за да ги вижда ясно.
— Не знаем на какъв език е, въпреки че щом е от средновековието, най-вероятно е на латински или на гръцки. Това засега ще го оставим настрана и ще се съсредоточим върху алгоритъма.
Тя вдигна въпросително вежди.
— А именно?
— В основни линии това е методът, използван за шифроване на писма. Както ти казах, средновековното шифроване е било доста елементарно. Или поне така е било в Европа. Арабите са били много по-напред, както и в доста други неща по онова време. Както и да е, много е вероятно алгоритъмът да е прост — или чрез заместване, или чрез транспозиция.
Лейла отново беше вдигнала вежди.
— Говори на английски, Том…
— Извинявай — усмихна се той. — Един от пороците ми — винаги смятам, че хората се интересуват от същите неща като мен. В основни линии шифърът чрез заместване означава да генерираш нова азбука, като заместваш буквите от съществуващата азбука с други букви или символи.
Той написа азбуката на лист хартия, а под нея втора азбука, в която всички букви бяха изместени с една позиция надясно, така че под А застана Я, под Б — А, под В — Б и така нататък.
— След това преписваш първоначалното съобщение, или нешифрования текст, като заместваш всяка буква с еквивалентната й буква от новата азбука. Така например КОТКА ще стане ЛПУЛБ. А ЛЕЙЛА ще стане МЖКМБ. Транспозицията пък означава да преподредиш буквите в нешифрования текст според някаква предварително зададена система, като по този начин генерираш огромна анаграма. Успях ли да ти обясня?
— Донякъде. Макар и да не схванах много.
— За момента донякъде е напълно достатъчно. — Той остави текста пред себе си, втренчи се в него и почука с молива по очилата си. — Трябва да открием алгоритъма, а след това и ключа, или точната формула, чрез която е бил генериран шифрованият текст. Възможно е да става въпрос за елементарно цезарово преместване, но може и да е нещо по-сложно, а в такъв случай ще трябва да прибегнем до честотен анализ.
Този път Лейла не си даде труда да го попита какво е това. Просто тръсна развеселено глава, потупа го по рамото, остави го в кабинета и отиде в кухнята да приготви обяд от пълнени пиперки, сирене и салата. Обядваха след час. Робъртс още не беше постигнал напредък.
— Абсолютно съм сигурен, че е обикновено моноазбучно заместване, а не транспозиция. — Том Робъртс си свали очилата и разтри очи. — За съжаление още не мога да открия ключа. Малко по-сложно е, отколкото си мислех.
Разговаряха за работата му в консулството, за нейната работа, за ситуацията в Близкия изток — нищо задълбочено, просто разговор. По някое време той я попита за снимката на баща й над бюрото, но тя побърза да отклони разговора. Не искаше да разкрива нещо за себе си и да навлиза в лични подробности. След четирийсет минути той се върна зад бюрото и отново започна борбата с мистериозния код.
А сега бяха изминали още четири часа, камбаните на стария град току-що бяха отброили пет следобед, и той още не го беше разгадал. Въздъхна дълбоко, облегна се на стола и сключи ръце зад врата си. Бюрото беше затрупано от изписани листове хартия.
— Ама че работа! — измърмори и поклати глава.
Лейла, която беше прекарала по-голямата част от следобеда на дивана с една статия за конференцията на палестинските донори в Лимасол, на която беше присъствала, дойде и застана до него.
— Зарежи го, Том. Не е толкова важно.
— Просто не разбирам — оплака се той, свали очилата си и излъска стъклата с крайчеца на вратовръзката си. — Шифрите от този период винаги са като детска играчка.
— Да не би изобщо да не е моноазбучен? — пошегува се тя, без изобщо да разбира терминологията. Просто се опитваше да го развесели.
Той не каза нищо, само довърши лъскането на очилата си. След това взе листа с преписания текст, протегна го пред себе си и се втренчи в него. Лявото му коляно подскачаше нагоре-надолу под бюрото.
— Трябва да е нещо просто — измърмори под нос. — Знам, че е нещо просто. Само дето не го виждам. Просто не го виждам.
Остави листа, наведе се, взе купчина други листове и ги прерови, почуквайки с гумата на молива си по подлакътника на стола. Един лист задържа вниманието му почти цяла минута, очите му пробягваха от горе до долу по изписаните с произволни букви редове. Остави го, но след малко го взе отново и се вгледа по- внимателно отпреди. Почукването на молива постепенно забави ритъма си и спря, както и подскачането на коляното му. Той отдалечи листа от очите си, прехапа долната си устна, остави го внимателно на масата, взе чист лист от купчината на пода и започна да пише — отначало бавно, а след това все по-бързо, погледът му се стрелкаше от единия лист към другия. След трийсет секунди се разсмя.
— Какво става? — попита Лейла.
— Лейла ал Мадани, ти си гений.
Тя се надвеси над рамото му и се опита да прочете написаното.
— Разгада ли го?
— Не аз, ти го разгада. Права си. Не беше заместване. По-точно не беше само заместване. Този, който го е шифровал, е използвал и транспозиция, и заместване. Сама по себе си всяка от двете системи е елементарна. Но използвани заедно усложняват малко нещата. Особено когато оригиналният текст е на средновековен латински, както подозирах.
Докато говореше, продължаваше да пише. След това се облегна и й подаде написаното.
G. esclarmondae suae sorori sd
temporis tam paucum est ut mea inventio huius magnae rei post maris transitum sit narranda. nune satis est dicere per fortunam solam earn esse inventam; nee umquam inventa esset nisi nostri labores latebram caecam illuminavissent. quam ad te mitto ut in C. tuta restet. hie autem tanta est stultitia et fatuitas ut necessario peritura sit; quod grave damnum esset, nam res est antiquissima ac potentissima ac gratissima. ante finem anni ierusalem exibo. cura ut ualeas. Frater tuus.
— Първо са кодирали текста с прост цезаров шифър — обясни Том.
Грабна друг чист лист и както преди написа азбуката, като изпусна буквите J и W (нямало ги в азбуката от ранното средновековие, така обясни). Под нея написа същата азбука, но изместена с по пет букви надясно.
— Това е било първото му ниво на шифроване — предполагам, че е бил „той“. Така първите две думи
