—
—
—
Тя пак удари полето и искрите очертаха цялата й фигура. Били не помръдна. След малко Котката се овладя и се отдръпна. Сега изглеждаше по-дребна и тялото й непрекъснато се свиваше и се свличаше на земята.
Накрая Котката каза:
—
—
—
—
—
—
Той отново се обърна да си ходи.
—
Когато погледна назад, видя клатушкащо се, качулато, рогато същество, което се бе вторачило в него.
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
Тя отново се разсмя.
Били Сингър се обърна и излезе от залата. Смехът го преследваше. Застигаше го, докато извървя приблизително половин километър.
ДИСК II
Вероятно изгорял при навлизането в горните слоеве на атмосферата преди няколко дни
Той се изкачи на планината Тейлър, родното място на Изменящата се жена, свещен връх на тюркоазения юг. На север бяха надвиснали тежки облаци, но вляво от него грееше слънце. Студен вятър пееше на пресекулки. Хвърли по щипка цветен прашец в четирите посоки на света. Обхващаха го все по- мрачни мисли за смисъла на съществуването му, но в този миг при него дойде
Рано тази сутрин Канцеларията на генералния секретар на ООН
Датчиците й продължиха да работят, докато корабът завиваше. Уредите й показваха, че в крайна сметка няма да е толкова трудно да се пробие отбранителната система. Тя се замисли в продължение на половин минута за огъня и водата, видимите елементи на изменчивостта, символизиращи променливия пламък. Вливане в древните форми беше образът, който възникна в съзнанието й.
— Конете ти са пак твои, внуче — казва той и сяда до мен.
— Овцете ти са пак твои, внуче — казва той и сяда до мен.
— Имуществото ти е пак твое, внуче — казва той и сяда до мен.
— Страната ти е пак твоя, внуче — казва той и сяда до мен.
— Изворите, които текат, са пак твои, внуче — казва той и сяда до мен.
— Планинските ти вериги са пак твои, внуче — казва той и сяда до мен.