— И какво от това?
— Тя пристига, за да убие генералния секретар.
Били помириса брендито си.
— Хубаво е, че са те известили — накрая изрече той — и можеш да прехвърлиш работата на хората от охраната.
— Не е достатъчно.
По време на целия разговор Тедърс упорито се мъчеше да срещне погледа му. Накрая Били се бе вторачил в него и помощникът на генералния секретар изпита известно суетно чувство на победа, без да осъзнава, че това вглеждане означава съмнението на другия в онова, което му се говори.
— Защо да не е?
— Хората от охраната не разполагат със средства да се справят със стрейджианските адепти — отвърна Тедърс. — Със сигурност борбата с тази жена не е по силите им.
Били поклати глава.
— Не разбирам защо ми разказваш всичко това.
— Компютърът посочи твоето име.
— В отговор на какво?
— Поискахме да потърси човек, който би могъл да я спре.
Били довърши питието си и остави чашата настрана.
— В такъв случай се нуждаете от нов програмист или знам ли какво. Трябва да има доста хора, които са по-осведомени от мен за стрейджианските адепти.
— Ти си специалист по преследване и залавяне на екзотични форми на живот. По-голямата част от живота ти е протекла в подобни занимания. На практика сам си напълнил с екземпляри Института за междузвезден живот. Ти…
Били махна с ръка и каза:
— Стига, извънземната, за която говориш, е разумно същество. А аз съм прекарал повечето време в преследване на животни — вярно, екзотични, някои от тях много хитри и опасни, но все пак животни, а не същества, способни да правят сложни планове…
— … затова не мисля, че в този случай опитът ми наистина е приложим — заключи той.
Тедърс кимна.
— Може би да, а може би не — изрече той най-сетне. — Но по въпрос като този трябва да сме съвсем сигурни. Би ли поговорил със стрейджианските представители, които са тук на посещение? Вероятно те са в състояние да ти дадат по-ясна представа от мене.
— Разбира се. Готов съм да говоря с всеки.
Тедърс довърши питието си и се надигна.
— Да ти налея още едно?
— Може.
Тедърс напълни отново тумбестата чаша.
— Ще се върна след няколко минути — отправи се надясно и напусна стаята.
Били остави чашата си и стана. Обиколи с равна крачка помещението, огледа заглавията на книгите по лавиците, докосна обложките на томовете, подуши въздуха, смесен с миризмата на стара кожа. Пак долови слаб, почти парлив дъх, който по-рано не бе успял да определи — мирис, какъвто бе усещал при срещите със стрейджианци в миналото, на друго място. Те трябва да са прекарали в тази сграда известно време, реши той, или пък са били в това помещение съвсем наскоро, за да оставят толкова силни следи от присъствието си. Спомняше си ги: хуманоиди, високи над два метра, с тъмна кожа, но със сребристи лица, шии и гърди; с плоска глава, тесен ханш и широки рамене, с подобни на яка костни израстъци, които им служеха за звукови сензори, и с малки, тесни като цепки, чуждоземни очи — обикновено жълти, но понякога с цвят на канела или кехлибар; обезкосмени, грациозни по особен, присъщ на насекомите начин с множеството си стави, те се движеха безшумно и говореха на език, далечно подобие на гръцки, макар че той не разбираше и него.
Езикът е онова, реши той, което отделя разумните същества от животните. Дали?
Приближи се до прозореца и се загледа навън към моравата. Стигна до извода, че е трудно някой да я прекоси, без да го забележат, дори и ако се използват най-простите охранителни устройства. А тук положително разполагаха с множество защитни системи. Но тя можеше да приеме почти всякакъв облик, можеше да проникне на това място в невидима форма…
Защо обаче да се крие? Та нали точно това ще очакват. Докато охраната съсредоточава вниманието си върху най-сложните методи, защо да не отвлече тежък камион, да пресече с гръм и трясък моравата, да пробие някоя от стените, да скочи от кабината и да започне да стреля по всичко, което се движи?
Сепна се и се обърна с гръб към прозореца. Това не беше негов проблем. Положително имаше доста хора, по-подготвени от него да надхитрят извънземната независимо от резултата на компютъра.
Върна се на стола си и вдигна чашата. От посоката, в която бе излязъл Тедърс, се приближаваха стъпки. Стъпки и меки гласове, придружени от слаб звънтеж в ушите му. Езикът на стрейджианците се намираше в ултразвуковия диапазон от скалата на човешкия слух и макар те да стесняваха обхвата на използваните честоти и да се придържаха към по-ниските, когато говореха на земни езици, винаги оставаха известни обертонове. Прекалено дългият разговор със стрейджианец обикновено предизвикваше главоболие. Отпи още една глътка и остави чашата на масата, когато те се появиха иззад ъгъла.
Двамата стрейджианци носеха тъмносини поли и широки ленти, кръстосани на гърдите като патрондаши. Към тях бяха прикрепени декоративни карфици или знаци за заеманата длъжност. Между Тедърс и извънземните вървеше друг мъж — нисък, набит, с тъмна коса, останала само на челото, слепоочията и тила. Под тежките му вежди проблясваха сякаш изработени от нефрит очи; носеше зелена мантия и пантофи. Били позна генералния секретар на ООН Милтън Уолфорд.
Тедърс го представи на Долтмар Станго и Орар Богарти, както и на Уолфорд. Сетне всички седнаха. Тедърс каза:
— Те ще те осведомят по-подробно по въпроса.
Били кимна.
Стрейджианецът, когото наричаха Долтмар Станго, заразказва, вторачен право пред себе си в празното пространство:
— Този въпрос е свързан с идването на ваши хора в нашия свят. Там те вече са изградили значителен анклав — точно както ние имаме свой тук, на Земята. Това не създаваше почти никакви проблеми и в двата свята. Но сега, в резултат на моята настояща мисия да водя преговори за сключване на политическо и търговско споразумение, очевидно в тези райони ще се създадат постоянни дипломатически представителства.
Той направи моментна пауза сякаш за да подреди мислите си, после продължи:
— Виждате ли, на Стрейдж има малка религиозна група, която вярва, че когато земните жители умират на нашата планета, субстанцията на живота им замърсява отвъдния свят. Постоянните дипломатически представителства дават всички основания на тази група да смята, че нейните опасения с течение на времето все повече ще се превръщат в реалност. Ето защо членовете й са против каквото и да било споразумение с вашите хора и искат те да напуснат нашия свят.
— Колко е голяма тази група? — попита Били.
— Малка е. Най-много между петдесет и сто хиляди членове. Ала не числеността е важна. Това е секта на фанатици и голяма част от тях преминават суров курс на обучение, който понякога разкрива смайващи способности на индивида.
— И аз така съм чувал.
— Една такава личност се е нагърбила със задачата да поправи нещата. Отвлякла е космически кораб и е поела курс към Земята. Според нея убийство на толкова високо равнище ще осуети нашите преговори, ще направи невъзможно сключването на договор и това ще доведе до изтегляне на земните жители от нашия свят.
— Колко близо е тя до истината?
